Катедралата

— Нека Бог ми прости, ако мислите, че това е единственият начин те да бъдат спасени… — Той стана внезапно и почти изтича от стаята.

Няколко секунди никой не проговори. После се обади Шпигел:

— Да предприемем нещо, преди всичко да започне да се разпада.

Кметът Клайн потри замислено брадичката си. След малко вдигна поглед:

— Шрьодер ще трябва да обяви, че се е провалил напълно.

Губернаторът добави:

— То не би трябвало да е проблем. Той наистина се провали. Няма да е лошо да пуснем новината, заедно с провеждането на спасителната операция, че фенианите са отправили допълнителни искания, освен тези, които приехме да обсъдим… — той изведнъж спря. — По дяволите! Има записи на всички проведени телефонни разговори… Може би Бърк ще успее…

Клайн го прекъсна.

— Остави Бърк. Шрьодер разговаря лично с Флин в момента. То ще му даде възможността да декларира, че Флин е отправил нови искания.

Губернаторът кимна.

— Да, много добре. Клайн продължи:

— Ще накарам Белини да декларира писмено, че според него имаме отлични шансове да проведем спасителна операция с минимален брой човешки жертви и материални щети.

— Но Белини е като йо-йо — каза Дойл. — Постоянно променя мнението си… — остро погледна Рурк. — Той ще напише ли такава декларация?

Тонът на Рурк беше загрижен.

— Ще изпълни каквато и да е заповед за атака… но колкото до подписването на декларация… Той е труден човек. Неговата позиция е, че трябва да разполага с повече предварителна информация, преди да каже, че одобрява…

Майор Мартин се намеси:

— Лейтенант Бърк ми съобщи, че е много близо до някакво сериозно откритие. Всички погледи се насочиха към него. Той продължи:

— Ще намери поне плановете, може би и самия архитект, в рамките на час. Почти мога да го гарантирам.

В тона му се долавяше нежелание да бъде разпитван по-подробно. Клайн се намеси пак:

— Трябва да получим от инспектор Лангли психопрофили, показващи че половината от терористите вътре са луди.

Губернатор Дойл попита:

— Ще съдействат ли тези офицери? Шпигел отговори:

— Аз ще се погрижа за Лангли. Колкото до Шрьодер, той е разбран човек и е политически ангажиран. С него няма да има проблем. А що се отнася до Белини, ще му предложим повишение и прехвърляне на място, което той посочи. — Шпигел отиде до телефона. — Още сега ще се обадя на медиите и ще им кажа, преговорите са стигнали до критична точка и е абсолютно наложително да забавят онези църковни призиви.

Дойл каза почти самодоволно:

— Аз поне знам, че моят човек, Лоугън, ще изпълни което му наредя. — Той се обърна към Клайн. — Не забравяй, че искам парче от тортата, Мъри. Поне един взвод трябва да е от 69-и полк.

Кметът Клайн погледна през прозореца.

— Дали постъпваме правилно? Или всички сме полудели?

Мартин рече:

— Ако чакате до съмване, значи наистина сте луди. Не е ли странно, че останалите не пожелаха да споделят това с нас?

Робърта Шпигел вдигна поглед, докато набираше номера:

— Някои плъхове предвиждат потъване на кораба и го напуснаха. Други плъхове надушват пиршество и се качиха на него. Преди слънцето да изгрее, ще разберем кои от плъховете са прозрели правилно нещата.

Берт Шрьодер седеше на бюрото си в кабинета на монсеньор. Лангли, Белини и полковник Лоугън стояха прави и слушаха кмета Клайн и губернатор Дойл да им нареждат какво се очаква от тях. Очите на Шрьодер се местеха от Клайн на Дойл, а мислите му препускаха бясно.

Робърта Шпигел седеше в своя люлеещ се стол, загледана в угасналата камина. В ръката си разсеяно клатеше чаша с бренди. Стаята беше изстинала и тя бе наметнала якето на Лангли върху раменете си. Майор Мартин се беше изправил до камината, зает с разглеждане на антиките върху полицата.

Комисарят на полицията Рурк стоеше до кмета и кимаше одобрително на всичко, което казваха Клайн и Дойл, опитвайки се да изтръгне подобни кимания от тримата си офицери.

Губернаторът спря да говори и погледна за миг Шрьодер. Нещо у този човек напомняше спящ вулкан. Той се опита да провери реакцията му:

— Берт?

Очите на Шрьодер се спряха върху губернатора. Дойл рече:

— Берт, не искам да те критикувам, но ако утрото настъпи и няма достигнат компромис, нито отлагане на крайния срок, а такива няма да има, и ако заложниците бъдат екзекутирани, а катедралата разрушена, тъкмо ти, Берт, ще получиш най-голямото обществено оплюване. Не е ли така?

Шрьодер не отговори. Кметът Клайн се обърна към Лангли:

— А ти, инспекторе, ще получиш служебно порицание.

— Да става каквото ще.

Белини каза разпалено:

— Ваша чест, ние можем да се справим с престъпници, но тези тук са партизани, въоръжени с военна техника, предупредителни аларми за настъпление на противника, автомати, ракети и… един Бог знае какво още. Ами ако имат и огнехвъргачки? А? Освен това са се укрепили в национално светилище. Божичко, все още не разбирам защо армията не…

С разочарован поглед кметът постави ръка на рамото му, за да го възпре.

— Джо… Джо, ти ли говориш тези неща?

— Точно аз, по дяволите!

Губернатор Дойл погледна Лоугън, който видимо изпитваше неудобство.

— Полковник? Ти какво мислиш? Полковник Лоугън застана мирно: