Катедралата

— Капитане, между този момент и времето, когато Белини е готов да нападне, ти ще приготвиш изявление, с което обясняваш решението си. Ако не го направиш, ще се погрижа да бъдеш осъден за неизпълнение на служебните си задължения, да бъдеш уволнен и да загубиш пенсията си. Ще свършиш като охрана в някоя банка в Дъбюк, ако си достатъчно късметлия да се сдобиеш с разрешение за носене на оръжие. Хайде сега да обсъдим всичко, като интелигентни хора.

Шрьодер се изправи и пое дълбоко дъх. Гласът му отново си беше възвърнал тона и спокойствието на професионалния преговарящ.

— Да, нека да го направим. Съжалявам, че за миг избухнах. Нека да обсъдим което Брайън Флин ми каза в действителност, а не това, което на вас ви се ще да е казал. — Той погледна Белини и Лоугън. — Изглежда онези четирийсет и пет порции не са били за заблуда, имаше достатъчно хора, за да ги изядат. Видях ги. А огнехвъргачките… Нека ви разкажа за огнехвъргачките… — запали пура с треперещите си ръце и продължи хладно и отмерено, обаче всички усещаха скритото подводно течение на тревогата в гласа му. Накрая заключи: — Флин е събрал най-голямата и най-добре обучена въоръжена военна сила от бунтовници, която тази страна е виждала от Гражданската война насам. Твърде късно е да направим каквото и да е, освен да се обадим във Вашингтон и да кажем, че доколкото зависи от нас, ние сме готови да капитулираме…

Глава 52

Лангли намери Бърк проснат на едно легло в една от спалните в енорийския дом.

— Решили са да щурмуват катедралата.

Бърк се изправи бързо. Гласът на Лангли прозвуча развълнувано.

— Скоро. Преди папския призив. Преди камбаните да бият и монсеньор Даунс да е върнал разсъдъка си.

— По-бавно.

— Шрьодер разговаря с Флин до вратата. Съобщи, че е видял четирийсет-петдесет въоръжени фениани…

— Петдесет?

— Но не ги е видял. Знам, че не ги е видял.

— Чакай малко. Върни се по-назад!

Лангли се заразхожда из стаята:

— Вашингтон напусна потъващия кораб. Клайн и Дойл надушват пиршество. Разбираш ли? Утре те ще бъдат герои, или ще се разхождат в Мексико с тъмни очила и фалшиви носове…

Бърк намери малко аспирин в едно нощно шкафче и сдъвка три таблетки. Лангли седна на един стол.

— Слушай, Шпигел иска да се види с теб — той набързо осведоми Бърк и добави: — Ти ще бъдеш преговарящ, докато решат какво ще правят с Шрьодер.

Бърк се ококори:

— Преговарящ? — Той се изсмя силно. — Гордият Берт, днес трябваше да бъде най-добрата му игра… Той наистина го искаше — Бърк запали угаснал фас. — Значи — издиша той, — ще нападнем…

— Не, ще спасяваме. Сега го наричаме спасителна операция. Трябва да подбираш думите си много внимателно, защото обстановката става все по-мрачна и никой от тях вече не казва какво има предвид. Освен това те лъжат по-добре от нас. Върви, чакат те!

Бърк дори не помръдна.

— А Мартин им е известил, че аз ще им доставя Стилуей.

— Да, в комплект с плановете. То беше новина за мен. А за теб?

— И изобщо не е споменавал Тери О’Нийл?

— Не. Трябваше ли? — Лангли погледна часовника си. — Вече има ли някакво значение?

Бърк се взря през прозореца към Медисън авеню.

— Знаеш ли, Мартин уби Джак Фъргюсън.

Лангли застана зад него:

— Не, фенианите са убили Джак Фъргюсън.

Бърк се обърна.

— Много лъжливи сделки се правят тази нощ.

Лангли поклати глава.

— Дяволски си прав. А Клайн раздава повишения, сякаш са рекламни значки. Върви да си вземеш една. Но трябва да си платиш. — Лангли отново се заразхожда. — Трябва да подпишеш изявление, в което обявяваш, че смяташ стореното от Клайн и Дойл за страхотно.

Разбираш ли? Накарай ги да те произведат в капитан. Аз ще бъда главен инспектор. И напусни разузнаването. Поискай да те изпратят в отдела за разследване на фалшификации на предмети на изкуството. Ще ходиш в Париж, Лондон, Рим. Обещай ми да посещаваш Шрьодер в Дъбюк…

— Вземи се в ръце! Лангли размаха ръце:

— Не забравяй, Мартин е в отбора, а Шрьодер е аутсайдер. Лоугън е с Клайн и Дойл, но не е с Белини. Следиш ли мисълта ми? Дръж си очите отворени на четири за Шпигел. В невероятна форма е, кучка от чистокръвна порода, фенианите са побъркани, ние сме нормалните… монсеньор Даунс ни дава благословията си… Какво още? — Той се огледа наоколо с блуждаещ поглед. — Тук някъде човек може ли да си вземе един душ? Чувствам се покрит със слуз. Ти още ли си тук? Откажи се. — Лангли се строполи назад върху леглото. — Бягай надалече!

Бърк никога не беше виждал Лангли да излиза от релси и това го изплаши. Отвори уста да каже нещо, обаче размисли и излезе.

Бърк вървеше до Робърта Шпигел нагоре по стълбите. Докато се движеха, слушаше енергичния й глас. Зад тях мълчаливо се изкачваше Мартин.