Катедралата

— О… Ами… убеден съм, че без забавяне трябва да осъществим нападе… спасителна операция.

Губернаторът засия.

— Обаче — продължи Лоугън, — тактическият план не е солиден. Онова, което ни карате да направим, е все едно… да стреляме по плъхове в шкаф с порцелан, без да счупим порцелана… и шкафа…

Губернаторът се облещи срещу него. Гъстите му вежди се извиха на дъги като катеричи опашки.

— От войниците често се иска да направят невъзможното, и то да го направят добре. Дълг на Националната гвардия е не само да участва в паради и празненства.

— Не, сър… Да, сър.

— Могат ли ирландските воини да поемат своя дял от операцията?

— Разбира се.

Губернаторът силно го тупна по рамото.

— Юнак!

Кметът се обърна към Лангли.

— Инспекторе, вие ще трябва да осигурите досиетата, от които се нуждаем.

Лангли се поколеба. Робърта Шпигел прикова очи в него.

— Не по-късно от дванайсет на обед, инспекторе.

Лангли я погледна.

— Разбира се, защо не. Ще седна да сътворя нещо с един дискретен полицейски психолог, доктор Корман, и ще се получат такива психопрофили на фенианите, от които даже Джон Хики ще напълни гащите.

Майор Мартин се обади:

— Може ли да предложа, инспекторе, да покажете връзката между смъртта на онзи информатор, мисля че се казваше Фъргюсън, и фенианите? Така ще се изчисти и тази работа.

Лангли погледна Мартин и разбра. Кимна с глава. Клайн погледна Белини.

— Е, Джо… В отбора ли си?

Белини изглеждаше притеснен.

— Да, но…

— Джо, можеш ли да кажеш честно, че си убеден, че тези терористи няма да застрелят кардинала и останалите, и после да вдигнат катедралата във въздуха?

— Не, но…

— Убеден ли си, че твоите хора не могат да проведат успешна спасителна операция?

— Не съм казал такова нещо, Ваша чест. Просто няма да подпиша нищо. Откога хората трябва да подписват такива неща?

Кметът потупа леко рамото му.

— Трябва ли да назнача някой друг, който да поведе хората ти срещу терористите в една спасителна операция, Джо? Или да накарам полковник Лоугън да осъществи цялата операция?

В мозъка на Белини се сблъскаха противоречиви мисли, една от друга по-мрачни. Шпигел се сопна:

— Да или не, капитане? Става късно, а проклетото слънце ще изгрее в шест часа и три минути.

Белини я погледна и изопна снага.

— Аз ще поведа атаката. Ако получа плановете, тогава ще реша дали ще подписвам нещо.

Кметът Клайн изпусна дълбока въздишка.

— Е, това е. — Той погледна Лангли. — Ти, разбира се, ще обмислиш отново дали да подадеш оставката си.

Лангли каза:

— Всъщност, надявах се да стана главен инспектор.

Клайн бързо кимна.

— Разбира се. След това ще има повишения за всички.

Лангли запали цигара и забеляза, че ръцете му треперят. Беше убеден, Клайн и Дойл бяха прави в решението си да щурмуват катедралата. Но с непогрешимите инстинкти на политици, го правеха с неправилни мотиви, по неправилен начин и подхождаха с гнусни и хлъзгави средства: Но какво от това? Половината от правилните неща на този свят се правеха точно по този начин.

Кметът Клайн вече се усмихваше. Обърна се към Шрьодер:

— Берт, сега трябва да ни осигуриш малко време. Продължавай да говориш с тях! Вършиш чудесна работа, Берт. И ние високо ценим това… Капитане? — Той се усмихна на Шрьодер така, както се усмихваше учител на хванат в разсеяност ученик. — Берт?

Очите на Шрьодер се спряха върху Клайн, но не отговори нищо. Кметът го погледна с нарастваща тревога.

— Сега, Берт, искам от теб писмено изявление, че твоето професионално мнение, базирано на дългогодишния ти опит в преговори за заложници, е да се преустановят преговорите. Разбираш ли?

Шрьодер огледа стаята и издаде нечленоразделен звук. Кметът изглеждаше притеснен, ала продължи:

— Трябва да посочиш, когато си видял Флин, той е поставил нови искания, напълно безумни. Нали? Напиши го колкото може по-скоро. — Той се обърна към останалите. — Всички вие…

— Няма да го направя!

Всички в стаята погледнаха Шрьодер. Клайн изглеждаше неспособен да повярва.

— Какво? Какво каза?

Робърта Шпигел се изправи бързо и при това движение люлеещият се стол се плъзна към губернатор Дойл. Той го бутна настрана и се доближи до Шрьодер.

— Това ще бъде истината. А ти досега не си постигнал нищо.

Шрьодер стана и се подпря на бюрото.

— Слушах всички ви. Всички сте полудели.

Шпигел се обърна към Лангли:

— Доведи преговарящия, който го дублира.

Шрьодер изкрещя:

— Не! Никой не може да говори с Флин, освен мен… Той няма да разговаря с никой друг… Ще видите, че няма да разговаря. Сега ще му се обадя.

Посегна към телефона, но Лангли го дръпна. Шрьодер рухна на стола си. Кметът Клайн изглеждаше втрещен. Опита се да каже нещо, но от устата му не излезе нито дума.

Шпигел заобиколи бюрото и се надвеси над Шрьодер. Гласът й беше тих и спокоен.