Катедралата

Бърк отвори таванската врата и излезе на плоския покрив на енорийския дом. От север духаше вятър и замръзналите локвички вода отразяваха светлините на високите сгради наоколо. Шпигел направи знак на група снайперисти от корпуса за бързо реагиране да се оттеглят. После вдигна яката на палтото си и тръгна към западния край на покрива. Подпря се с ръце на ниския железен парапет, който обикаляше целия покрив, и се загледа в катедралата, издигаща се от другата страна на тесния двор.

Улиците отдолу бяха безлюдни, но в далечината зад барикадите се чуваше ревът на мегафони, песни и викове на хора, непрестанното свирене на гайди и други инструменти. Бърк разбра, че вече бе минал четири часа и всички барове бяха затворени. Сега празненството се беше преместило на улиците, стотици хиляди пъти по-голямо, упорито вкопчено в нощта, превърнала се в магия за всички тези хора.

Шпигел говореше и опита да се концентрира върху думите й. Но той нямаше връхно палто, беше му студено, а вятърът отнасяше думите й. Тя завърши:

— Съгласувахме позициите си, лейтенант, сега трябва да действаме, преди всичко да се разпадне. И не искаме повече изненади, ясно ли е?

Бърк каза:

— Отделът за фалшифицирани предмети на изкуството.

Шпигел го погледна озадачено за миг:

— О… Добре. Или това, или теляк в банята на физкултурния салон на академията.

Тя се завъртя с гръб към вятъра и запали цигара. Бърк попита:

— Къде е Шрьодер?

— Той добре разбира, че не искаме да го изпускаме от поглед, за да не отиде да издрънка всичко на пресата, затова, вместо да понася унижението да бъде охраняван, доброволно се присъедини към Белини — отвърна тя.

Бърк почувства известно неудобство.

— И аз ли ще водя преговорите?

Шпигел отговори:

— Всъщност, да. Но от приличие, официално Шрьодер продължава да ги води. Освен това, той не е лишен от политически връзки. Ще продължи да изпълнява служебните си задължения, с известни промени, разбира се, и по-късно… ще го показват по телевизията.

Мартин се обади за първи път:

— Всъщност, капитан Шрьодер отново ще се върне в ризницата и ще разговаря с Флин. Трябва да поддържаме привидно нормалния ход на нещата. Нито Флин, нито пресата бива да заподозрат нещо.

Бърк събра шепи и запали цигара. Докато го правеше, погледна Мартин. Неговата стратегия започваше да се изяснява. Премисли отново, че Шрьодер се е присъединил към Белини и трябва да отиде отново да разговаря с Флин. Помисли си също, Флин не разполага с петдесет отлично въоръжени бойци, следователно Шрьодер грешеше, или беше глупав и наивен, както единодушно всички смятаха. Но той знаеше, че то за Шрьодер не е вярно. „Когато изключиш невъзможното“, казваше Шерлок Холмс, „това, което остава, колкото и да е невероятно, трябва да е истината“. Шрьодер лъжеше и Бърк започваше да разбира защо. В представите му изникна образът на млада жена, чу отново гласа й и я видя на някакво тържество по повод повишение преди пет-шест години. Почти неуверено той направи последната връзка, която трябваше да направи още преди часове. Обърна се към Шпигел:

— И Белини разработва нов план за нападение?

Шпигел го погледна на разсеяната светлина:

— В момента Белини и Лоугън разработват план Б, засилване на ответния удар, както се изразяват те, базиран на възможността хората в катедралата да разполагат с голяма огнева мощ. Те не искат да влязат по друг начин. Но ние разчитаме на теб да доставиш нужната информация, за да разработим план В, проникване в катедралата и изненадваща атака, като се използват тайни ходове, които много от нас вярват, че съществуват. То всъщност може да помогне да спасим няколко човешки живота и „Свети Патрик“ от разрушаване.

Тя огледа страхотните размери на сградата. Дори гледана отвън, напомняше лабиринт с многобройните си кули, заострени върхове, подпори и сложни каменни орнаменти. Обърна се към Бърк:

— Е, лейтенант, не се ли чувствате, сякаш сте оголили врат на дръвника?

— Има ли причина моят врат да не е на същото място, на което е твоят?

— Прав си. Напълно си прав. Само че твоят е малко по-оголен, защото разбрах, че имаш намерение да тръгнеш с Белини.

— Точно така. Ами ти?

Тя се ухили неприятно:

— Не си длъжен да го правиш… Но все пак, идеята не е лоша… В случай, че не успееш да доставиш Стилуей.

Бърк погледна Мартин, който кимна незабележимо, и отвърна:

— Ще ви го доставя до… половин час. Последва мълчание, после се обади Мартин:

— Мога ли да предложа още нещо… Хайде да не говорим много за този архитект пред капитан Шрьодер. Той е пренапрегнат и може несъзнателно да изпусне нещо пред Флин при следващия разговор.

Над покрива легна тишина, нарушавана единствено от скърцането на тътрещи се крака по замръзналия чакъл и воя на вятъра по улиците. Бърк погледна Шпигел и разбра, тя се досеща, че Берт Шрьодер има сериозен проблем, че самият той е сериозен проблем.