Катедралата

— Същият, който използвахте на трибуните. Ще го вкарат през вентилационните отвори. — Той даде детайлно описание на координацията между хеликоптери, снайперисти по покривите, пожарникари и сапьори. Накрая добави: — Стълбището на ризницата — погледна надолу, сякаш едва сега осъзна, че се намира на въпросното място, — оттук ще нападнат с триони за рязане на метал. Белини и аз ще бъдем с този взвод… Ние ще тръгнем за заложниците, ако те са в светилището…

Поклати глава, сякаш още не можеше да осъзнае факта, че именно той казва тези неща.

— Заложниците — отвърна Флин, — ще са мъртви. А къде ще бъде Бърк?

Шрьодер тръсна глава и се опита да продължи, но чу само заекването си. След известно колебание извади сноп листи от джоба си и го мушна през пръчките. Флин ги пъхна под ризата си, докато очите му шареха непрестанно към коридорите.

— Значи известният капитан Шрьодер не може да стори нищо, за да спре атаката?

Шрьодер наведе глава.

— Никога не съм могъл… Не ти ли беше ясно?

Флин каза враждебно:

— Защото те слушах цяла нощ, Шрьодер, и мисля, че донякъде повярвах на проклетите ти лъжи!

Шрьодер бе решен да спаси нещо от себе си при поражението и унижението, което чувстваше в този последен сблъсък.

— Не ме обвинявай! Ти знаеше, че лъжа. Знаеше го.

Флин го погледна гневно, после леко кимна:

— Да, знаех го — той помисли малко: — Знам също, че най-после казваш истината. Сигурно не ти е леко. Е, аз мога да ги спра при вратите… Ако, както казваш, не са открили тайни ходове и не са намерили архитекта… — внезапно погледна Шрьодер. — Не са го намерили, нали?

Шрьодер поклати глава. Надигна се към Флин и заговори бързо:

— Откажи се. Ще ти осигуря полицейски ескорт до летището. Знам, че мога да го направя. Те всъщност искат точно това… искат ти да излезеш оттук.

Флин сякаш се замисли за малко, но после поклати глава. Шрьодер настоя.

— Флин, слушай, те ще те ударят здраво. Ще ви избият. Не разбираш ли? Спри да се самозалъгваш. Кажи, че си доволен от това, което ти предлагат…

— Ако ме задоволяваше по-малко, щях да поискам по-малко. Престани с тези преговори. Боже, човек не може да те спре. Сега пък говориш за самозалъгване.

Шрьодер доближи лице до решетката.

— Добре. Направих всичко, което можах. Сега освободи…

Флин го сряза:

— Ако информацията ти е вярна, ще изпратя сигнал да освободят дъщеря ти.

Шрьодер се вкопчи в пръчките.

— Какъв сигнал? Кога? Телефоните ще бъдат прекъснати… Кулите ще бъдат обстрелвани от снайперисти. Ами ако… Ако умреш? По дяволите, аз ти дадох плана…

без да му обръща внимание Флин продължи:

— Но ако си ме излъгал дори само за една малка подробност, или променят плана и ти не ме предупредиш навреме…

Главата на Шрьодер се тресеше истерично:

— Не, не. Това не може да се приеме. Ти няма да останеш жив.

Флин се обърна и тръгна нагоре.

Шрьодер извади пистолета си и го притисна до гърдите си. Той трепереше в ръката му. Цевта сочеше в гърба на Флин, обаче ръката му така се тресеше, че той едва не го изпусна, Флин зави зад ъгъла и изчезна.

Изтече цяла минута преди Шрьодер да прибере пистолета си. После се обърна и тръгна назад към страничния коридор. Мина край мъже с мрачни лица, наредени покрай стените, преметнали пушки. Намери една тоалетна, влезе в нея и повърна.

Глава 53

Бърк беше сам в малката стая до залата за пресконференции. Той навлече бронираната жилетка върху пуловера и, след като забоде зелен карамфил в една от кожените гайки на патрондаша, тръгна към вратата.

Тя внезапно се отвори и пред него се изправи майор Мартин.

— Здрасти, Бърк. Така ли ходи облечен вече цял Ню Йорк? — той извика към коридора и се появиха двама патрулиращи полицаи, които водеха между себе си цивилен мъж. Мартин се усмихна. — Мога ли да ти представя Гордън Стилуей, американски университет по архитектура? Господин Стилуей, това е Патрик Бърк, световно известно ченге от тайните служби.

Високият изправен старец пристъпи напред в стаята. Изглеждаше леко объркан, но иначе се държеше с достойнство. В лявата си ръка държеше чанта за документи, от която се подаваха четири хартиени ролки. Бърк направи знак на полицаите, че са свободни, и се обърна към Мартин:

— Късно е.

— Така ли? — Мартин погледна часовника си. — Имаш цели петнайсет минути да предупредиш Белини. Времето, както знаеш, е относително. Ако ядеш стриди, петнайсет минути минават доста бързо, но ако висиш завързан за левия си тестис, те направо се влачат — той се засмя на собствената си шега. — Белини виси завързан за тестисите. Ти ще го отвържеш. После отново ще го закачиш, след като е разговарял с господин Стилуей. — Мартин влезе по-навътре в стаята и отиде съвсем близо до Бърк. — Господин Стилуей е бил отвлечен от апартамента си от неизвестни лица и държан в празен тавански апартамент недалече от тук. Действайки въз основа на сведенията, получени от анонимен информатор, аз отидох в Седми участък и ето ти сега, Гордън Стилуей. Господин Стилуей, няма ли да седнете?

Гордън Стилуей остана прав и местеше погледа си от единия на другия. След малко рече: