Катедралата

Шрьодер чу как телефонът замлъкна и погледна слушалката. После я пусна на масата. Протегна напред ръка и посочи стареца.

— Кой е този?

Всички в стаята стояха мълчаливи. После се обади Бърк:

— Знаеш кой е, Берт. Ще променим плановете за нападението.

Шрьодер се обърна бързо към Белини и промърмори неразбрано:

— Не… Не! Ти…

Белини хвърли поглед на Бърк и кимна. Той се обърна към Шрьодер:

— Не мога да повярвам, че си го направил. — Тръгна към Шрьодер, който започна да отстъпва настрани към вратата. — Къде отиваш, приятел? Да информираш другарчето си? Мръсен педераст!

Главата на Шрьодер се въртеше неконтролирано. Белини отиде още по-близо до него:

— Нещо не те чувам, лайняр! Медното ти гласче е заприличало на вода, пусната в клозет.

Бърк извика:

— Джо, без грубости! Просто му вземи оръжието.

Той се приближи до двамата мъже. Двамата маскирани полицаи хванаха пушките-помпи. Макар да не разбираха съвсем ясно какво става, бяха готови да стрелят, ако Шрьодер направеше движение към пистолета си. Гордън Стилуей вдигна глава от плановете си. Шрьодер най-после намери гласа си:

— Не… слушайте… трябва да говоря с… Флин… защото… нали разбирате… трябва да опитам едно последно нещо…

Белини протегна ръка:

— Дай ми пистолета си! С лявата ръка, закачен на кутрето, леко и без излишни движения, и никой няма да пострада.

Шрьодер се поколеба, после бавно бръкна в джоба и внимателно извади пистолета, закачен на сгънатия му пръст.

— Белини, слушай, какво става тук? Защо… Белини се протегна за пистолета с лявата си ръка и замахна с дясната, нанасяйки свиреп удар в челюстта му. Шрьодер политна назад към вратата и се свлече на пода. Бърк рече:

— Не беше нужно да го правиш.

Белини отпусна ръка и се обърна към него:

— Прав си. Трябваше да му откъсна топките и да му ги натикам в устата — той погледна Шрьодер. — Опита се да ме убиеш, нали?

Бърк видя, че се готви да продължи боя.

— Няма нищо общо с теб, Белини. Просто се успокой — той застана зад него и постави ръката си на рамото му. — Хайде, имаш да вършиш много работа.

Белини направи знак на двамата полицаи.

— Сложете белезници на тоя педераст и го заврете в някой килер. — той се обърна към Бърк: — Мислиш, че съм глупак, нали? Мислиш, че не знам как всички ще прикривате този шибаняк, веднага щом се оправи цялата лайняна история и до утре отново ще се превърне в златното момче на кмета. — обърна се да види как двамата полицаи влачеха Шрьодер навън. — Намерете някое място с плъхове и хлебарки.

Той седна и се опита да успокой треперенето на ръцете си, като запали цигара. Бърк застана до него.

— Животът не е справедлив, нали? Но този път някой ни подава ръка. Флин мисли, че ще направиш едно нещо, а ти ще направиш друго. Така че в крайна сметка не е толкова зле, а?

Белини кимна вкиснато и погледна Стилуей.

— Да, може и да си прав — потри кокалчетата на ръката си и няколко пъти сви и разпусна пръстите си.

— Заболя ме… но пък така се накефих. — той неочаквано се засмя. — Бърк, наведи се. Искаш ли да научиш една тайна? От пет години си търся повод да направя това. — Той вдигна очи към тавана. — Благодаря ти, Боже.

Залата започна да се пълни със свободни командири, извикани спешно от постовете си. Белини ги огледа. Най-лошото чувство на този свят, каза си той, беше да се приготвиш психически за битка и тя да се отложи. Взводните командири бяха в мрачно настроение. Белини погледна Бърк.

— Най-добре е да повикаш Негова Шибана Чест да дойде да обясни. Ако искаш, можеш да спасиш задника на Шрьодер, но даже и да не го направиш, то няма никакво значение за Клайн, защото все пак ще го повишат и превърнат в национален герой.

Бърк свали бронираната жилетка и пуловера.

— Трябва да се срещна с Флин и да изляза със солидна причина защо Шрьодер не поддържа връзка с него.

Белини отиде до средата на дългата маса и пое дълбоко въздух. Огледа дванайсетте взводни командири и се обърна към тях:

— Момчета, имам една добра и една лоша новина. Работата е там, че не знам коя е добрата и коя лошата.

— Никой не се засмя и той продължи: — Преди да ви кажа защо е отложена атаката, искам да знаете нещо. Хората в катедралата са отчаяни мъже и жени… партизани… това е битка… Война… и целта не е да ги арестувате с цената на собствения си живот…

Един от взводните командири попита високо:

— Искаш да кажеш, първо да стреляме и после да питаме, нали?

Белини си спомни военния израз за това:

— Избийте ги до крак!

Глава 54

Отец Мърфи спря на площадката пред криптата с дълъг червен епитрахил на врата, Франк Галахър коленичи пред него и се изповяда набързо с нисък треперещ глас. Флин, който чакаше току до вратата на криптата, му викна:

— Достатъчно, Франк!

Галахър кимна на свещеника, изправи се и влезе в криптата, Флин му подаде лист хартия:

— Ето част от плана на атаката, който се отнася до входа през ризницата. — набързо даде разяснения, после добави: — Можеш да се прикриваш в криптата, докато обстрелваш вратата.