Катедралата

— Откъде знаеш с колко време разполагаш? Трябва ли да разбирам, че са ти известни подробностите за атаката?

Той погледна снопа навита на руло хартия в ръката на Флин. Флин го потупа по рамото с книжната ролка.

— Както знаеш, всеки човек си има цена и макар то често да изглежда подло и жалко, дали някой някога се е замислял, че Юда Искариотски може наистина да се е нуждаел от онези сребърници?

Засмя се и посочи спираловидната стълба. Изкачиха още три нива в кулата, докато стигнаха онова, което минаваше покрай тавана. Флин отвори голяма дървена врата и двамата стъпиха върху мостика. Мърфи се огледа втренчено в слабо осветеното пространство, после отиде до купчина нацепено дърво и свещи. Обърна се назад, погледна Флин в очите и разбра, че няма нищо за казване.

Джийн Кеърни и Артър Нолти излязоха от сенките и приближиха прегърнати по един мостик. Изразът на лицата им показваше, че смятат за злокобно появяването на Флин и свещеника. Спряха на известно разстояние от двамата мъже. Мълчаха и ги гледаха, и само бяла пара излизаше от устите им. Приличаха на две изгубени души, на които бе забранено да прекрачат небесния праг без покана. Флин започна:

— Добрият отец иска да изслуша греховете ви.

Лицето на Джийн Кеърни поруменя. Нолти изглеждаше едновременно объркан и уплашен, Флин повдигна вежди, засмя се късо и се обърна към свещеника:

— В такива моменти е трудно човек да се контролира.

Лицето на Мърфи не издаде нито гняв, нито изненада, но той дълбоко въздъхна с въздишка, която според Флин сигурно беше част от обучението в семинарията. Флин му показа със знак да остане на мястото си и тръгна по мостика. Подаде на Джийн Кеърни три листа хартия и започна да инструктира двамата:

— Ще дойдат с хеликоптери по някое време след пет и петнайсет — направи пауза и добави: — Не се страхувайте!

Джийн Кеърни отвърна:

— Единственото, от което се страхуваме, е да не бъдем разделени. Нолти кимна, Флин преметна ръце около раменете им и тримата тръгнаха към свещеника.

— Ощастливете отец Мърфи, като му позволите да спаси душите ви поне от пламъците на ада. — отиде до вратата и викна през рамо към Мърфи: — Не подкопавай морала на войската ми и карай по-накратко.

Флин излезе от кулата и зачака в мрака на голямата стая с прозорци от матово стъкло. Погледна часовника си. Според Шрьодер оставаха двайсет минути до най-ранния възможен час за започване на нападението. Седна върху студения прашен под, внезапно изпълнен с чувство на страхопочитание пред всичко, което бе извършил. Едно от най-големите граждански вълнения в американската история щеше скоро да завърши с най-масираната полицейска операция, случвала се на континента. И една забележителност щеше да бъде заличена от туристическите справочници. Името Брайън Флин щеше да остане в историята. И все пак, чувстваше той, всичко беше банално, в сравнение с факта, че тези мъже и жени бяха готови да го последват в смъртта. Той рязко се завъртя, извади пистолета си и разби дебелото стъкло на един прозорец. Погледна нощта навън. Студеният вятър разнасяше перести облаци по яркосиньото лунно небе. Нагоре по булеварда десетина знамена се подаваха от прозорците. Те се развяваха замръзнали от вятъра. Тротоарите бяха покрити с лед и счупени стъкла, които блестяха от светлината. Пролет, помисли си той. Мили Боже, няма да видя пролетта.

Зад него се изкашля отец Мърфи и Флин се обърна. Очите им се срещнаха и младият мъж бързо се изправи.

— Този път беше бърз.

Започна да изкачва витата стълба, която постепенно премина в серия от обикновени дървени стълби. Мърфи предпазливо го следваше. Никога не се беше качвал толкова високо в която и да е от кулите, и въпреки обстоятелствата, бе нетърпелив като момче да види камбаните. Достигнаха най-ниската камбанария, където Доналд Мълинс се беше свил зад каменната подпора между два вентилационни отвора. Бе облечен с бронирана жилетка, а лицето и ръцете му бяха начернени със сажди от изгоряла коркова тапа, чиято миризма все още се носеше в студената стая.

Отец Мърфи огледа разбитите отвори с очевидно неодобрение и после погледна нагоре към камбаните, които висяха от носещите греди, Флин не продума. Впери поглед към булеварда. Всичко изглеждаше както преди, но по някакъв неясен и неопределен начин не беше същото. Той попита Мълинс:

— Усеща се, нали?

Мълинс кимна:

— Кога?

— Скоро — Флин му подаде два листа хартия. — Ще трябва да заслепят очите, които ги наблюдават, преди да започнат нападението. Всичко е описано тук. Мълинс прокара светлината на фенерчето по напечатаните страници, без много да се чуди откъде Флин се е добрал до тях.