Катедралата

На устата на Мърфи беше да му предложи да използва полевия телефон, ала нещо в държанието на Флин го възпря. Изкачиха се до нивото под първата камбанария, където се намираше Мълинс. Флин огледа огромното помещение. Кулата тук имаше малки млечнобели прозорци, разделени от четири каменни стени. Мълинс беше пробил дупки в някои от стъклата, когато се бе наложило да промени наблюдателния си пост. Флин измъкна триъгълно парче стъкло и го погледна, след което се обърна към Мърфи:

— Доста хора, които гледат по телевизията, са очаровани и огорчени едновременно как ще изглежда това място после.

Мърфи контрира:

— Не искам да чувам повече разкрития. Като свещеник нищо не може да ме шокира и продължавам да вярвам в човечеството.

— Това наистина е чудо. То ми вдъхва страхопочитание…

Мърфи разбра, че говореше искрено.

— Видях как хората ти се грижат един за друг и за теб… Чух някои от техните изповеди… Сред тях има някои неща, които вдъхват надежда.

Флин кимна.

— Ами Хики? Мегън и Лиъри? Ами аз?

— Нека Бог се смили над душите ви.

Флин не отговори. Мърфи рече с равен глас:

— Ако имаш намерение да ме убиваш, направи го бързо.

Лицето на Флин изобрази изненада, после болка.

— Не… Кое те кара да мислиш така?

Мърфи по навик избъбри някакво извинение, но веднага долови, че при дадените обстоятелства беше излишно. Флин протегна ръка и стисна рамото му:

— Слушай, аз спазих обещанието си и ти позволих да обиколиш навсякъде, за да изпълниш дълга си. Сега искам ти да ми обещаеш нещо.

Отец Мърфи го погледна предпазливо. Флин продължи:

— Обещай ми, че след като всичко приключи, ще се погрижиш моите хора да бъдат погребани заедно в „Гласневин“ при ирландските патриоти. Може да извършите католическа церемония, ако това ще ви накара да се почувствате по-добре… знам, че няма да е лесно… Може да са нужни години, за да се убедят онези свини в Дъблин… Те никога не знаят кои са техните герои, преди да са минали поне петдесет години от смъртта им.

Свещеникът гледаше неразбиращо, после заекна:

— Аз… няма да съм жив, за да…

Флин хвана здраво голямата му ръка, сякаш за поздрав, но бързо щракна единия край на белезници около китката му, а другия — за стълбището. Отец Мърфи погледна извитата си китка, после го помоли:

— Откопчай ме. Флин се усмихна леко:

— Ти дори не трябваше да си тук. А сега се опитай да не губиш ума и дума, когато засвирят куршумите. Тази кула би трябвало да остане здрава след експлозията.

Лицето на Мърфи се напълни с кръв и той изкрещя:

— Нямаш право да правиш това! Пусни ме!

Флин не обърна внимание на думите му. Извади пистолет от колана си и се спусна през отвора на стълбата.

— Може да се случи така, че Мегън, Хики… някой да дойде тук за теб. — Постави пистолета на пода. — Убий го. Късмет, отче — и тръгна надолу.

Мърфи се наведе, грабна пистолета със свободната си ръка и го насочи през отвора към главата на Флин.

— Спри!

Флин се усмихна и продължи да слиза:

— Напред за Ирландия, отец Тимъти Мърфи.

Той се засмя силно и смехът му огласи цялата кула.

Мърфи се развика след него:

— Стой! Слушай… трябва да спасиш и другите… Морийн… за Бога, човече, тя те обича…

Флин изчезна в тъмната дупка.

Отец Мърфи хвърли пистолета на пода и задърпа белезниците. После се свлече на колене до отвора в пода. Някъде в града зазвъня църковна камбана, към нея се присъедини друга и скоро се чуваха десетина различни камбанени тембъра да свирят химна „Не се страхувайте“. Той си помисли, че сигурно всички камбани в града, може би и в страната, бият в този момент, и се надяваше, че другите също ги чуват, за да знаят, че не са сами. За първи път, откакто започна всичко, отец Мърфи усети в очите си сълзи.

Глава 55

Брайън Флин слезе от кулата и тръгна по централната пътека. Стъпките му кънтяха в лъскавия мрамор. Изви към покритата вътрешна галерия и се отправи към Джон Хики, който се бе изправил на издигнатата платформа на органа и го гледаше как приближава. Флин бавно изкачи стъпалата и застана с лице срещу него. След известно мълчание Хики рече:

— Часът е 4,59, а ти оставяш отец Мърфи да губи ценно време в опити да спаси вече осъдени души. Поне вече знаят ли какво трябва да правят?

— Шрьодер обади ли се?

— Не. това означава, че или няма нищо ново, или нещо не е наред — Хики извади лулата си и я напълни. — Цяла вечер се притеснявам, че тютюнът ми ще свърши преди живота ми. Наистина се тормозех… Не е хубаво да се налага човек да пести тютюна си преди да умре — той запали клечка и звукът се чу необикновено силно в тишината. Дръпна силно от лулата си и попита: — А къде е свещеникът?

Флин махна неопределено към кулите.

— Той не ни е сторил нищо… Не е нужно да плаща висока цена, че е попаднал на неподходящото място в неподходящ момент.

— Защо не? Нали затова ще умрем всички — Хики изигра внезапно просветление. — А, предполагам, че да си играеш на Господ, означава, че трябва да спасиш един живот срещу всеки десет, които вземеш.

Флин го изгледа:

— Кой си ти?

Хики се усмихна с невъздържано задоволство.