Катедралата

— Смъртта е толкова близо, Мегън, че едва ли имам право да те виня — рече той.

Тя издаде предизвикателно напред брадичката си.

— Ако от цялата тази работа не излезе нищо добро, поне ще знам, че си открила идеалния си партньор.

В началото отец Мърфи слушаше, без да разбира нищо, после пое шумно дъх. Мегън попита:

— Брат ми мъртъв ли е?

Флин кимна. Лицето й остана странно безизразно. Тя махна към Лиъри, без да сваля дълбоките си зелени очи от Флин.

— Ние няма да ти позволим да капитулираш. Няма да има компромиси.

Флин каза остро:

— Не изпитвам нужда, който и да е от вас да ми обяснява моя дълг и моята съдба.

Лиъри попита:

— Кога ще нападнат? Как ще нападнат?

Флин обясни за пореден път:

— Може да се окаже най-богатата ти реколта.

— Дълго след като всички сте мъртви, аз ще продължавам да стрелям.

Флин се взря в тъмните очи, нетрепващи като маската около тях.

— И после какво?

Лиъри не отговори.

— Трудно ми е да повярвам, господин Лиъри, че си готов да умреш заедно с нас.

Мегън отговори:

— Той е също толкова всеотдаен, колкото нас. Ако трябва да умрем, ще умрем заедно.

Флин беше на друго мнение. За миг почувства спонтанно желание да я предупреди, ала не знаеше за какво точно да я предупреди, пък и вече нямаше никакво значение. каза само:

— Сбогом, Мегън, и късмет!

Тя се върна назад до скамейките и застана до Лиъри. Мърфи не отделяше поглед от двете облечени в раса фигури. На свой ред и те го гледаха. Той подозираше, че щяха да вземат живота му от своето орлово гнездо със същата липса на колебание, с която човек смачкваше насекомо. И все пак…

— Длъжен съм да ги попитам…

— Хайде, давай. Направи се отново на глупак.

Мърфи се завъртя към него.

— Ти си глупакът, който ги доведе тук.

Мегън и Лиъри сякаш се досетиха за какво спорят. Мегън подвикна подигравателно.

— Качи се тук, отче. Ела да чуеш какви са греховете ни. — Лиъри се изхили, а Мегън продължи: — Няма да ти дават мира нощем и от тях лицето ти ще стане по-червено от кардиналска шапка. Никога не си чувал за грехове като нашите.

Засмя се силно и Флин си даде сметка, че досега не бе чувал смеха й. Хвана свещеника и го повлече без съпротива от негова страна към южната кула. Изкачиха стъпалата и минаха през една врата в дългата югозападна галерия.

До парапета стоеше Джордж Съливан и гледаше надолу към вратата на северния неф. Килтът и туниката му, помисли си Флин, бяха несъвместими с черната автоматична пушка и торбичките с муниции. Извика към него:

— Изслушват се изповеди, Джордж.

Съливан поклати глава, без да ги поглежда и запали цигара. Умът му сякаш блуждаеше някъде другаде, Флин го сръга и посочи празната галерия от другата страна на нефа.

— Ще трябва да покриеш и секторите на Галахър.

— Защо Мегън не отиде там?

Флин не отговори на въпроса му и Съливан не настоя. Флин погледна към Аби Боулънд. Тези лични връзки винаги се бяха оказвали силното място на фенианите — но също и слабото. Съливан също погледна над нефа. Каза почти притеснено:

— Видях, че тя се изповяда… тези проклети наши жени изпитват такова чувство за вина и срам. Чувствам се донякъде предаден…

Флин се пошегува:

— А защо не му разказа своята версия?

Съливан понечи да отговори, после размисли. Флин подаде ръката си и той я стисна здраво.

Флин и отец Мърфи се върнаха заедно в южната кула и изкачиха десетте нива до стаята, където стоеше Рори Дивейн. Лицето му бе намазано с черна боя, а на мършавите му рамене висеше огромна бронирана жилетка. Дивейн ги поздрави дружелюбно, обаче беше ясно, че не му е особено приятна гледката на свещеник с епитрахил. Флин рече:

— По някое време след пет и петнайсет снайперистите ще започнат да бълват куршуми през всичките стени на тази стая.

— Ще стане малко тесничко, а? Флин продължи:

— И все пак трябва да останеш тук, за да отвличаш вниманието на хеликоптерите. Ще стреляш с ракета по бронираната кола.

Дивейн се приближи до един от отворите на запад и погледна надолу, Флин му даде някои разяснения и добави:

— Отец Мърфи се интересува от душата ти.

Дивейн погледна назад към свещеника.

— Изповядах се тази сутрин. Всъщност точно тук, в „Свети Патрик“. Мисля, че се казваше отец Бертеро.

Междувременно не съм сторил нищо, за което да се изповядвам.

Отец Мърфи продума:

— Кажи, че се покайваш, и душата ти ще бъде спасена.

Обърна се и потъна в отвора на стълбата. Флин пое дланта на Дивейн.

— Желая ти късмет. Ще се видим в Дъблин.

— Да, Брайън. В кръчмата „Кабана“ или някое място, близо до задната й стена.

Флин се обърна и се спусна по стълбата при отец Мърфи, който чакаше на долното ниво, и тръгнаха към балкона. Влязоха в кулата на камбанарията и Флин посочи спираловидното стълбище:

— Трябва отново да говоря с Мълинс.