Катедралата

Тя пое дъх, за да овладее гласа си.

— Много добре… Не си струва да го обсъждаме отново. Но ти нямаш право да тласкаш тези хора към гроба.

Твоят глас може да разпръсне тази смъртоносна магия, която е надвиснала над това място. Хайде! Направи го! Сега! — тя замахна и го удари по лицето.

Бакстър се дръпна настрана и отвърна поглед, Флин дръпна Морийн към себе си:

— Цяла вечер всички бяха толкова добри да ми дават съвети. Не е ли странно, как хората не ти обръщат голямо внимание, докато не поставиш под тях някоя бомба? — той пусна ръцете й. — Ти, например, ме напусна преди четири години, без да ми даваш съвети за бъдещето. Всичко, което ми каза тази нощ, можеше да бъде казано тогава.

Тя хвърли поглед към Бакстър и почувства неудобство, че той чува всичко това. Рече тихо:

— Казах всичко, което имах да казвам тогава. Но ти не ме слушаше.

— И ти не говореше толкова високо. — Флин се обърна към Бакстър: — А ти, Хари — помести се към него, — майор Мартин имаше нужда от мъртъв англичанин тук и това ще бъдеш ти.

Бакстър помисли над съобщението и го прие доста бързо:

— Да… Той е болен човек… обладан от фикс-идеи. Предполагам, винаги съм подозирал…

Флин погледна часовника си:

— Извинете ме, трябва да говоря с хората си. Обърна се и тръгна към амвона. Морийн отиде зад него, постави ръка на рамото му и го обърна към себе си.

— Проклет да си, Брайън! Няма ли да кажеш поне сбогом?

Лицето на Флин почервеня, за миг той сякаш престана да се владее, после издаде гърлен звук:

— Съжалявам… Не мислех, че ти… Добре, тогава, сбогом! Сега говорим за последно, нали?… Късмет, Морийн. — Поколеба се, наведе се към нея, но веднага се изправи рязко.

Тя искаше да продума нещо, но откъм стълбището за ризницата се чу плътният глас на Галахър:

— Брайън! Бърк е дошъл да те види.

Флин погледна часовника си с известна изненада. Хики извика откъм органа:

— Това е капан!

Флин се поколеба и погледна Морийн. Тя кимна леко. Той я гледа в очите няколко секунди и отсече:

— Все така доверчива, а? — усмихна се и тръгна покрай олтара, за да слезе долу.

Бърк беше застанал до вратите по риза, с празен кобур и ръце в джобовете. Флин се приближи, без да проявява предпазливост и се спря близо до вратата.

— Е? — Бърк не отговори и Флин каза рязко: — Няма да ме убеждаваш да се откажа или…

— Няма.

Флин подвикна на Галахър:

— Иди да си починеш — и се обърна към Бърк: — Да ме убиеш ли си дошъл?

Бърк извади ръцете си от джобовете и ги постави на решетката.

— Това донякъде представлява бяло знаме, не мислиш ли? Смяташ ли, че мога да те убия ей така?

— Трябва. Човек винаги трябва да се опита да убие вражеския командир при първа възможност. Ако ти беше Белини, щях да те убия.

— И все пак има правила.

— Да, току-що ти казах едно.

Минаха няколко секунди в мълчание, след което Флин продължи:

— Какво искаш?

— Исках да знаеш, не изпитвам лична вражда към теб.

Флин се усмихна.

— Знам го. То се вижда. И аз не те мразя, Бърк. Това е най-лошото, нали? Не мразя твоите хора, както и повечето от тях не мразят мен.

— Тогава защо сме тук?

— Защото през 1154-а Ейдриън IV позволил на английския крал Хенри II да влезе с войската си в Ирландия. Тук сме, защото червеният автобус мина покрай абатство Уайтхорн. Ето защо аз съм тук. А ти?

— Бях дежурен в пет часа.

Флин се засмя:

— Е, това е противно незначителна причина да умреш, нали? Освобождавам те от обещанието да участваш в нападението. Може би в замяна на моя жест ти ще решиш да очистиш Мартин. Мартин нареди нещата така, че бедният Хари да е тук. Беше ли ти дошло на ум?

Лицето на Бърк остана безизразно, Флин хвърли поглед на часовника си — 5,04. Нещо не беше наред.

— Не е ли по-добре да си тръгваш?

— Щом така искаш. Освен това, ако пожелаеш, ще остана да говоря с теб по телефона до шест и три минути.

Флин погледна Бърк внимателно.

— Искам да говоря с Шрьодер. Изпрати го тук.

— Невъзможно е!

— Искам да говоря с него! Веднага!

Бърк отговори:

— Никой вече не се страхува от твоите заплахи. Най-малко Берт Шрьодер — той въздъхна тежко: — Капитан Шрьодер налапа дулото на пистолета и…

Флин го сграбчи за рамото.

— Лъжеш! Искам да видя тялото му!

Бърк се отскубна и слезе в ризницата, после погледна назад към Флин.

— Не знам какво го е бутнало в пропастта, но съм сигурен, че ти имаш вина за смъртта му. — Спря до отвора на коридора. На по-малко от три фута стоеше маскиран полицай с автоматичен пистолет „Браунинг“. Бърк подаде глава зад ъгъла и погледна към Флин. За миг сякаш се поколеба, после извика: — Сбогом!

Флин кимна.

— Радвам се, че те срещнах.

Глава 56

Белини стоеше изправен до масата за пресконференции, с очи, вперени в четири дълги листа със скици. Завитите им краища бяха притиснати с чаши от кафе, пепелници и железни гилзи от снаряди. Около него се бяха струпали взводните командири. Първите три чертежа показваха подземието, първия, основен етаж и горните нива. Четвъртият представляваше напречен разрез на катедралата. Сега, когато ги гледаше пред себе си, Белини не беше изобщо впечатлен.