Катедралата

— Изплаших ли те, момче? Не се плаши. Аз съм само един старец, който се развлича, като си играе със страховете и предразсъдъците на другите. — Той прекрачи тялото на Педар Фицджералд и застана пред Флин. Смукна шумно от лулата си със замислено изражение на лицето. — Знаеш ли, момче, откакто устроих собственото си погребение и после възкръснах, не съм се забавлявал толкова. Колко много полза може да има от едно възкресение, някой дори е измислил цяла религия.

Посочи с палец към разпятието върху олтара и се захили. Флин почувства дъха му върху лицето си и постави дясната си ръка върху конзолата на органа.

— Знаеш ли нещо за този пръстен?

Хики не го погледна.

— Знам какво вярваш, че представлява.

— А какъв е в действителност?

— Пръстен, направен от бронз.

Флин го свали от пръста си и го постави върху отворената си длан.

— Значи съм го носил прекалено дълго. Вземи го!

Хики вдигна рамене и посегна да го вземе. Флин затвори ръката си и се взря в него. Очите на Хики се стесниха и се превърнаха в черни цепки.

— Значи искаш да знаеш кой съм и как съм дошъл тук?

— Погледна мъждукащото огънче в чашката на лулата с прекален интерес. — Мога да ти кажа, че съм дух или караконджол, излязъл от гроба, за да си вземе обратно пръстена и да доведе до твоето разрушение и до смъртта на всички фениани, за да продължи тази борба за следващото поколение. Ето подходящото келтско обяснение, което търсиш, за да успокои страховете ти.

— Той го погледна право в очите. — Мога да ти съобщя и истината, която е далеч по-страшна. Аз съм жив. Твоята собствена черна душа си е въобразила караконджолите, вампирите, духовете, които вещаят смърт, и всички кошмарни създания, които бродят из тъмните пейзажи на твоя ум и те карат да се сгушваш край трепкащите огньове на тресавищата. Ах, Брайън, това е истински ужас, защото не можеш да намериш убежище от чудовищата, които носиш в себе си.

Флин стоеше взрян пред себе си и изучаваше набръчканото бяло лице. Неочаквано очите на Хики омекнаха, заискриха и устата му се изви в добродушна усмивка:

— Разбра ли?

— Да, разбрах — отговори Флин. — Разбрах, че си чудовище, което извлича сила от слабостите на останалите. Моя е грешката, че си тук. И аз поемам отговорността да се погрижа повече да не вредиш.

— Вредата е сторена. Ако беше се изправил срещу мен, вместо да се въргаляш в самосъжаление, можеше и да изпълниш дълга си към своите хора, да не говорим за пътя на съдбата ти.

Флин продължи да се взира в него:

— Каквото и да се случи, ще се погрижа да не излезеш жив оттук.

Обърна се и отиде в светилището. Застана пред трона.

— Кардинале, очаква се полицията да нападне в определен момент след 5,15. Отец Мърфи се намира на сравнително безопасно място. Ние не сме в безопасност и най-вероятно ще умрем. — Потърси някаква емоция по лицето на кардинала, но то остана безизразно. Той продължи: — Искам да знаеш, че онези отвън също носят отговорност. Като мен, те са суетни, користолюбиви и грешни. Доста долна пасмина за един продукт на хилядолетната християнско-юдейска любов и милосърдие, не смяташ ли?

Кардиналът се наведе напред от трона.

— Това е въпрос, който подхожда на хора, търсещи пътя в живота си. Твоят живот свършва и скоро ще получиш всички отговори. Използвай минутите, които ти остават, за да поговориш с нея — и той кимна към Морийн.

Флин се смая за момент. Този беше най-малко очакваният отговор от един свещеник. Той отстъпи заднишком от трона, обърна се и прекоси светилището.

Морийн и Бакстър бяха останали седнали, оковани заедно на първата скамейка. Без да продума, Флин отключи белезниците, после каза с глас, който сякаш идваше отдалеч:

— Бих искал да ви заведа на някое по-безопасно място, обаче някои от останалите няма да го приемат. Все пак, когато започне стрелбата, няма да бъдете екзекутирани, защото има вероятност да ги отблъснем и после пак да имаме нужда от вас. — Погледна часовника си и продължи с безизразен глас: — След 5,15 ще видите как вратите се взривяват и полицията се втурва вътре. Знам, че и двамата сте способни да запазите хладнокръвие. Хвърлете се под пейките зад вас. Когато наближи шест часа и три минути.., ако все още сте живи… трябва да напуснете района, каквото и да става наоколо. Това е всичко, което мога да направя за вас.

Морийн се изправи и го погледна внимателно.

— Никой не те е молил да правиш нещо за нас. Ако искаш да направиш нещо за някого, незабавно слез по тези стълби и отвори вратите. После се качи на амвона и съобщи на своите хора, че всичко е свършило. Никой няма да те спре, Брайън. Мисля, че те очакват да те чуят.

— Когато отворят портите на Лонг Кеш, аз ще отворя тези врати.

В гласа й прозвуча гняв:

— Ключовете за затворите в Ълстър не са в Америка, нито в Лондон или Дъблин. Те са в Ълстър. Дай ми една година в Белфаст и Ландъндери и аз ще изведа повече хора от затворите, отколкото някога сте освобождавали с вашите отвличания, нападения, убийства…

Флин се засмя гръмко.

— Година? Ти няма да оцелееш цяла година, Морийн. Ако католиците не ти видят сметката, ще го направят протестантите.