Катедралата

— Ти слушай, Шпигел! Защо не тръгнеш да душиш с проклетите кучета, за да им помогнеш да открият бомбите. Бренди, Сали и Рози. Той се обърна към Бърк и Лангли и се усмихна тържествуващо. Лангли се намръщи сякаш от болка. Белини продължи, преди тя да се е опомнила, пък и вече нямаше причина да спира:

— Нямат достатъчно кучета след последния път, когато орязахте бюджета и твоята помощ няма да им бъде излишна. И без това си вреш големия нос навсякъде.

Последва дълго мълчание, после се чу смехът на Шпигел.

— Е, добре, копеле, сега можеш да говориш каквото си искаш, но по-късно…

— Да, по-късно. Бих жертвал лявата си ръка за сигурно бъдеще. Начало на операцията 5,35. Не подлежи на обсъждане…

— Там ли е инспектор Лангли?

— Почакай малко — той покри с ръка микрофона. — Искаш ли да говориш с жената дракон?

Лангли почервеня и се поколеба преди да поеме слушалката от Белини, който тръгна към масата за пресконференции.

— Лангли слуша.

— Знаеш ли къде е Шрьодер? Неговият дубльор не може да го открие.

Лангли отговори:

— Той рухна.

— Рухна?

— Да, нали знаеш, падна, изгуби съзнание…

— О, добре. Напомнете го отново и го докарайте в офисите на център „Рокфелер“. От него се очаква да изиграе ролята си на герой по-късно.

— Мислех, че той е падналият ангел. Тя уточни:

— Не, малко си поизостанал с информацията. Размислихме. Каквото и да стане, сега той е героят. Има отлични връзки с пресата.

— А кой е падналият ангел?

Тя продължи:

— Нали разбираш, вече няма такива неща като победа или поражение, има само проблеми с връзките с обществеността…

— Кой е падналият ангел?

— Ти — изтърси тя. — Обаче няма да си сам… А и аз ще се погрижа да излезеш доста добре от положението.

Лангли не отговори. Тя продължи:

— Слушай, Филип, смятам, че трябва да си тук по време на нападението.

Веждите на Лангли отскочиха нагоре, когато чу малкото си име. Забеляза, че гласът й беше приятен, почти ласкав.

— Спасителна операция. Така трябва да го наричаш, Робърта. — Той намигна на Бърк.

Гласът на Шпигел стана по-рязък.

— Каквото ще да е. Ние… аз искам да дойдеш тук, горе.

— Мисля да остана тук, долу.

— След пет минути да си довлякъл задника си тук. Той погледна Бърк.

— Добре — затвори и остана загледан в телефона. — Каква нощ, пълна със смахнати.

— Има пълнолуние — намеси се Бърк. Последва дълго мълчание, после Лангли попита:

— Ще тръгнеш ли с Белини?

Бърк запали цигара.

— Мисля, че трябва… Да хвана всички разплетени краища… Да прибера всякакви записки, които може да се намират у фенианите. Както каза майорът, това място крие тайни… И преди Белини да започне да гърми глави или мястото да потъне в дим…

Лангли се съгласи:

— Направи каквото трябва — направи опит да се усмихне. — Искаш ли да си сменим местата и да отидеш да държиш Шпигел за ръчичката?

— Не, благодаря.

Лангли погледна нервно часовника си.

— Добре… Слушай, кажи на Белини да държи Шрьодер затворен в онази стая. В зори ще дойдем да го вземем и да го разходим пред камерите като олимпийски шампион. Да влезе Шрьодер, Лангли е аут.

Бърк кимна:

— Онази жена от конната полиция… Бети Фостър… Божичко, сякаш мина цял век… Както и да е, виж дали не можеш да направиш нещо за нея… Ако нямам възможност да й благодаря по-късно…

— Ще имам грижата — той тръсна глава. — Смахната нощ. — Тръгна към вратата и след малко се обърна. — Ето ти още едно нещо, което да провериш, когато влезеш вътре. Взехме отпечатъци от чашата, която Хики използва на пресконференцията. Бяха размазани.

Но Олбъни и ФБР твърдят, че са деветдесет процента сигурни, Хики е. Разполагаме с няколко визуални идентификации от хора, които са го видели по телевизията.

Бърк кимна.

— То премахва възможността…

— Не съвсем. Медицински специалист от Джърси е направил дентална експертиза на ексхумираните останки и… — той погледна Бърк. — Ужасяващо… наистина ужасяващо.

Бърк помоли бързо:

— Изплюй камъчето, Лангли!

Лангли се засмя.

— Майтапя се. Ковчегът е бил пълен с пръст и в него намерили бележка с неговия почерк. Ще ти открехна после какво пише. — Той отвори вратата: — Бети Фостър, нали така беше? До скоро, Патрик — и затвори след себе си.

Бърк обърна очи към отсрещния ъгъл на залата. Повече от дузина взводни командири от корпуса за бързо реагиране, облечени в черно, се бяха наредили в полукръг около масата за пресконференции. Над тях стенният часовник отброяваше минутите. Докато ги гледаше, те изведнъж се изпънаха като един, като футболен отбор, който току-що се е наговорил за предстоящата тактика, и излязоха един след друг. Белини остана там, зает с уточняване на някои подробности. Бърк впери поглед в тъмната му заплашителна фигура и в яркоосветената стая тя му напомни за черен градоносен облак сред слънчево небе.

Приближи до масата и нахлузи черен поло-пуловер. Върху него облече бронирана жилетка. Намести зеления карамфил — един от полицаите беше донесъл цяла кошница, за да ги раздаде на всички. Бърк погледна плановете и прочете бележките, нахвърляни върху тях, за действията на отделните взводове. Попита Белини:

— Къде е най-безопасното място, където да се скрия по време на щурма?