Катедралата

Джон Хики дойде под амвона и хвърли ракета, пушка и противогаз на Флин. Викна с глас, в който нямаше и следа от страх.

— Брайън, май трябва да се сбогуваме, момчето ми. Беше удоволствие да работим заедно и вярвам, че ще се срещнем отново на място, където светлината е невероятна, да не говорим за горещината. Засмя се и се скри в полусенките на светилището.

Флин преметна пушката пред гърдите си, счупи печата на ракетата и разтегна цилиндрите. Прицели се по средата на централната пътека. Очите му се насълзиха и той загуби фокус. От фосфора е, помисли си, прозрачният пластмасов визьор се превръща в призма на светлината на свещите. От мъртвешки тихите пространства около него наизскачаха цветове, като фойерверки, гледани от голямо разстояние, или като призрачните битки, които бе водил в най-лошите си мълчаливи кошмари. Тук също не се чуваше нито звук, освен цъкането на часовника близо до ухото, нахлуването на кръвта в главата и глухия тътен в гърдите. Опита се да си представи човешки лица — хора, които беше познавал в миналото, родители, роднини, приятели и врагове — но никой от тези образи не се задържаше за повече от секунда. Вместо тях в съзнанието му постоянно проблясваше и взе надмощие една неочаквана сцена: подземието на абатство Уайтхорн, отец Донели, който не спираше да говори, Морийн, която наливаше чай и самият той, който разглеждаше пръстена. Всички говореха, но не чуваше гласовете, движенията бяха забавени, сякаш разполагаха с всичкото време на този свят. Досети се за скритото значение на този образ — разбра, че тази сцена представляваше последният момент, в който е бил донякъде щастлив и в мир със себе си.

Джон Хики се изправи пред трона на кардинала и се поклони.

— Ваше високопреосвещенство, изпитвам непреодолимото желание — започна той с делови тон, — да разрежа сбръчканото ви бяло гърло от ухо до ухо, после да отстъпя назад и да гледам как кръвта тече върху пурпурната ви роба и онова неприлично нещо, което виси на врата ви.

Неочаквано кардиналът се пресегна и докосна бузата на Хики. Хики бързо се отдръпна и издаде звук, подобен на изненадано квичене. После бързо скочи на стъпалото и дръпна кардинала от трона му. Започна да го бута грубо към стъпалата за ризницата.

Слязоха долу и Хики спря на площадката, където Галахър клечеше от вътрешната страна на криптата.

— Водя ти компания, Франк.

Хики повлече кардинала надолу по останалите стъпала и го тласна към вратите така, че той се озова с лице към ризницата. Вдигна дясната му ръка и я закопча с белезници към една от металните пръчки.

— Ето нова емблема за вашата църква, Ваше високопреосвещенство. От доста време не сте измисляли нова. — Докато говореше той закопча и другата ръка към решетката. — Досега имаше Христос на кръста, Свети Петър, разпънат с главата надолу, Андрю, разпънат на кръст под формата на буквата „X“, а сега ето те и теб, увиснал на вратата на ризницата в „Свети Патрик“. Господи, колко ефектно! Ще се продадат стотици икони.

Кардиналът обърна главата си към него:

— Църквата е надживяла хиляди подобни на теб — отговори безизразно. — И ще надживее и теб. И ще става по-силна, точно защото има такива като теб сред нас.

— Това факт ли е? — Хики сви ръката си в юмрук, но усети как Галахър застана зад него. Обърна се и поведе Галахър за ръката обратно до отворените врати на криптата. — Стой тук. Не говори с него и не го слушай.

Галахър впери очи надолу, където протегнатите ръце и червената роба на кардинала покриваха половината от металната решетка. Почувства как стомахът му се свива. Обърна очи към Хики, но не можа да издържи на погледа му. Извърна глава и кимна.

Хики пое по стъпалата от дясната страна на олтара и се приближи до Морийн и Бакстър. Те се изправиха. Той посочи двата противогаза на скамейката между тях.

— Сложете ги при първите признаци, че са пуснали газ. Ако има нещо, което не мога да понасям, то е да гледам жена, която повръща. Напомня ми за първото ми пътуване в Дъблин, пълно беше с пияни проститутки, които се криеха по уличните ъгли и повръщаха. Не мога да го забравя.

Морийн и Бакстър стояха мълчаливи. Хики продължи:

— Може да ви е интересно да научите, че планът за нападението ни бе продаден на твърде ниска цена, и няма за цел да спаси вас или катедралата.

Бакстър каза:

— Щом има за цел да ви унищожи, значи е хубав план.

Хики се обърна към него.

— Ти си отмъстително копеле. Обзалагам се, че си готов да разкъсаш гърлото на някой ирландски момък. Вече разбра как се прави и си развил вкус към подобни неща.

— Ти си най-злият извратен човек, когото съм срещал — Бакстър едва се владееше.

Хики му намигна.