Катедралата

Докато Флин говореше, Галахър беше заковал поглед върху кафеникавата кръв, която бе текла обилно от устата на Педар Фицджералд. Отец Мърфи стоеше в средата на кървавата локва, очевидно без да го осъзнава и Галахър искаше да помоли свещеника да се помести, но Флин беше стиснал ръката му.

— Късмет, Франк. И не забравяй, Дъблин, седемнайсети март, догодина.

Галахър промърмори нещо неразбрано и кимна с отчаяна решимост. Флин излезе от криптата и хвана ръката на Мърфи. Поведе го нагоре по стълбите, през светилището и надолу по страничните стълби към покритата вътрешна галерия. Отец Мърфи се отскубна и свърна към долния орган. Джон Хики седеше и говореше по полевия телефон. Покритото тяло на Педар Фицджералд лежеше в краката му. Свещеникът се наведе и повдигна завивката от Главата на Педар. Помаза челото му, изправи се и погледна Хики, който остави слушалката.

— Успя да промъкнеш това нещо, нали? Е, къде е сега душата на Педар? — рече Хики.

Отец Мърфи продължаваше да го гледа неподвижно.

— А сега, като добър свещеник, ще ме накараш да се изповядам, макар да си сигурен, че ще откажа. Ами ако се изповядам наистина? Ще ми бъде ли опростен целият минал живот, всеки грях, светотатство и богохулство, които можеш да си представиш? Ще получа ли небесното царство? — продължи Хики.

Мърфи започна:

— Да, но трябва да се разкаеш. Хики удари с длан върху органа.

— Знаех си, че има уловка!

Флин хвана ръката на Мърфи и го дръпна настрани. Минаха покрай изповедалнята и Флин погледна малкия бял бутон.

— Много умно, отче. Признавам ти — хвърли поглед назад към Хики. — Не знам какви съобщения сте изпращали ти, Морийн или Хики, но можеш да си сигурен, че никой от вас не е постигнал нищо, освен да увеличи объркването отвън.

Отец Мърфи отговори:

— И все пак така се чувствам по-добре.

Флин се засмя и отново тръгна. Мърфи го последва, а Флин продължи да говори:

— По-добре се чувстваш, така ли? Божичко, какво голямо его имаш, отче — спря на пътеката в нефа между двете южни галерии. Обърна се към галерията, по която току-що бяха минали и викна нагоре към Иймън Феръл: — Знам, че си вярващ, Иймън, обаче отец Мърфи не може да лети, затова ще пропуснеш тази изповед.

Феръл изглеждаше, сякаш това бе единствената изповед, която не искаше да пропусне. Отец Мърфи викна към него:

— Разкайваш ли се за греховете си? Феръл кимна:

— Да, отче.

Мърфи продължи:

— Покай се за греховете си и душата ти ще бъде спасена. Не прави повече нищо, което да го промени.

Флин се ядоса.

— Ако се опиташ да го направиш пак, няма да си жив, да чуеш друга изповед.

Мърфи се отдръпна настрани и Флин описа предстоящата атака на Феръл. Накрая добави:

— Ако ги спрем, в зори синът ти ще бъде свободен. Успех.

Той тръгна към нефа. Свещеникът прикова поглед в двете сивокафяви мини, закрепени за вратите, и други четири, поставени през определени разстояния на пода. От тях във всички посоки бяха опънати жици.

— Нали разбираш? — каза Флин с небрежен тон. — Когато разбият вратите, тези две мини ще избухнат едновременно, последвани от останалите четири, през интервали от петнайсет секунди. Така ще произведат, тъй да се каже, шрапнелна завеса с продължителност една минута. Всеки вход на катедралата ще бъде задръстен с гърчещи се тела. А виковете… почакай, докато чуеш виковете… Няма да повярваш, че хората са способни да издават такива звуци. Божичко, от това кръвта се смразява, отче, а пикнята ти се превръща в лед.

Мърфи продължи да се взира в мините, Флин направи широк жест над главата си.

— Погледни тези високи огневи гнезда… Как, по дяволите, се надяват да успеят?

Той поведе свещеника към малката врата в ъгъла на нефа и с жест го покани да мине първи. Продължиха безмълвно нагоре по спираловидното стълбище и излязоха в дългата галерия, пет нива над пода на катедралата.

До вратата стоеше Аби Боулънд, с автоматична пушка М-16 в ръце. Беше намерила някакъв комбинезон в един дрешник на работниците по поддръжката и го бе навлякла върху клакьорската си униформа. Флин обгърна с ръка раменете й и я дръпна настрани от свещеника, за да разясни подробностите за предстоящата атака и нейните задължения. Погледна през нефа към Джордж Съливан, който ги гледаше. Свали ръката си от раменете й и каза:

— Ако не успеем да ги спрем… и ако решиш, че с убиването на повече от тях няма да постигнеш нищо, тогава се качи в кулата с камбанарията… не се опитвай да прекосиш балкона на хора, за да стигнеш до Джордж… Стой настрана от Лиъри и Мегън. Разбра ли?

Очите й се стрелнаха към балкона и тя кимна, Флин продължи:

— Ще е нужно време, за да се срути таванът, а бомбите няма да разрушат кулите. Те ще са единственото, което ще остане. Джордж ще е в безопасност в южната кула.

— С Джордж разбрахме, че няма да се видим повече после.

Тя погледна Съливан, който продължаваше да ги наблюдава.

— Желая ти успех.

Флин тръгна към коридора за кулата и я остави с отец Мърфи. След няколко минути Мърфи се върна, Флин погледна часовника си.

— Не разполагаме с много време, затова карай по-накратко.