Катедралата

— Постоянно идват и си отиват. Но повече идват. Разположиха войскови части в Ченъл Гардънс. Проклетите репортери на покривите пият цяла нощ. Как ми се ще и аз да ударя нещо.

— Има време за това. Утре по това време ще бъдеш…

Къде?

— В Мексико сити. Ще взема полет до Мексико сити. — Той се опита да се засмее. — Далече е от Типърери.

— Поне със сигурност е по-топло. Сега си отваряй очите.

Хики завъртя отново.

— Южната кула?

Рори Дивейн докладва:

— Положението е същото.

— Внимавай за сигнали от стробоскопи7.

— Знам.

— Снайперистите още ли те изнервят, момче?

Дивейн се засмя.

— Не. Правят ми компания. Мисля, че ще ми липсват.

— Накъде ще тръгнеш утре?

— Южна Франция. Казват, че сега там е пролет.

— Така е. Да не забравиш, след една година ще се видим в хубавия Дъблин, в „Кавана“.

— Непременно ще дойда.

Хики се усмихна на неясния си спомен за тази пивница. Нейната предна стена беше част от оградата на гробището „Гласневин“. Имаше врата отзад, откъдето гробарите можеха да влязат да ударят по едно, в резултат на което, както се твърдеше, много от починалите бяха поставяни в чужди гробове. Хики се засмя.

— Да, Рори, ще бъдеш там.

Той затвори и отново завъртя ръчката. Лиъри отговори от балкона. Хики поръча:

— Кажи на Брайън да остави камбаните на мира. Видя как Лиъри се обърна и рече нещо на Флин. После се обади отново.

— Каза, че му се свири. Хики изпсува наум.

— Почакай малко.

Той погледна отново екрана. Сцените от Ню Йорк бяха сменени от също толкова драматична гледка към Белия дом. Жълта светлина грееше от прозорците на Овалния кабинет. Някакъв репортер съобщаваше на света, че президентът провежда конференция с висши съветници. Появи се нов кадър от „Даунинг стрийт“ 10, където беше пет часа сутринта. Гурелива репортерка уверяваше Америка, че премиерът още е буден. Последва бърза смяна на сцената и се появи дворецът във Ватикана. Хики се наклони напред и внимателно изслуша съобщението на репортера за събранието, което провеждаха висшите служители на Ватикана, при закрити врати. Той промърмори под носа си:

— Сега остава да покажат Свети Петър — и изрече в слушалката: — Съобщи на господин Флин, тъй като вече може да се очаква да атакуват всеки момент, предлагам да спре да създава звуковото прикритие, от което се нуждаят.

Затвори и се заслуша в камбаните, които продължаваха да бият. Брайън Флин, помисли си той, не беше същият мъж, който влезе така наперено в катедралата преди малко повече от шест часа. Флин бе човек, научил много през тези шест часа, но го беше научил прекалено късно. И едва ли щеше да научи нещо повече през останалите шест часа.

Капитан Берт Шрьодер бе изтръгнат от дрямката си, когато телефонът иззвъня. Вдигна бързо слушалката. Гласът на Хики разцепи тишината наоколо и изгърмя от говорителите в съседните стаи, като стресна и други хора там.

— Шрьодер! Шрьодер!

Шрьодер се поизправи с разтуптяно сърце.

— Да! какво има?

Гласът на Хики прозвуча разтревожено.

— Някой е обсадил катедралата! — Направи пауза и добави по-тихо: — О, май сънувах кошмар.

Той се засмя. Шрьодер изчака, за да бъде сигурен, че гласът му ще звучи спокойно. Огледа офиса. В този момент там беше само Бърк, заспал дълбоко на канапето. Шрьодер попита:

— Какво мога да сторя за вас? Хики нареди:

— Докладвай какво е положението, Шрьодер. Шрьодер започна:

— Положението…

— Как вървят нещата в Глока Мора, Лондон, Вашингтон, Ватикана, Дъблин? Някой продължава ли да работи по случая?

— Разбира се. Можеш да видиш по телевизията.

— Аз не съм зрителската аудитория, Шрьодер. Ти ми извести какво става.

— Ами… — той погледна някои от последните си записки. — … Червеният кръст и Амнести имат свои представители в лагерите… Очакват…

— Казаха го по телевизията.

— О, така ли? Ами… Дъблин… Дъблин още не е дал съгласието си да приеме освободените затворници…

— Предай им от мен, че са сополиви страхливци. Предай им, че съм казал, Дъблин ще бъде превзет от ИРА до една година и всичките ще бъдат разстреляни.

Шрьодер отвърна натъртено:

— Все пак, още нямаме единомислие по поставените условия. Затова осигуряването на убежище е от второстепенно значение…

— Искам да разговарям директно с представители на всички правителства. Осигури конферентна връзка.

Шрьодер отговори твърдо:

— Знаете добре, че няма да разговарят директно с вас.

— До шест часа тези надути копелета ще молят на колене за лична среща.

Шрьодер вложи нотка на оптимизъм в гласа си:

— Вашата реч все още се радва на благоприятен отзвук. Ватикана е…

— Като говорим за отзвуци и сътресения, смяташ ли, това е технически въпрос, който трябва да обмислиш, смяташ ли, че стъклената фасада на Олимпик Тауър ще се пръсне по улиците, когато…

Шрьодер попита внезапно:

— Там ли е господин Флин?

— Имаш лошия навик да ме прекъсваш, Шрьодер.

— Там ли е господин Флин?

— Разбира се, че е тук, задник такъв. Къде другаде може да е?

— Може ли да говоря с него?

— Той бие камбаните, за Бога!

— Бихте ли го помолил да вдигне вътрешния телефон до органа на балкона?