Катедралата

Мъжете поставиха противогази и хвърлиха газови гранати на следващото ниво. Изкачваха стълбата от площадка до площадка и заедно с тях се издигаше газът. Стигнаха до най-тясната част на кулата. Някъде над главите си чуха звуци от кашляне и повръщане. Проследиха кървавата диря върху ръждясалата стълба, докато стигнаха до тясна осмоъгълна стая с остър покрив, около петнайсет нива над улицата. В осемте каменни стени имаше отвори без стъкла във формата на детелини. Кървавата диря свършваше над стълбата, а подът под един от отворите беше омазан с повръщано. Водачът свали противогаза и подаде главата и раменете си от отвора. Погледна нагоре. Нагоре, по последните сто фута на заострената кула вървеше редица от метални скоби, които стигаха до медния кръст на върха. Водачът видя по средата на наклона катерещ се мъж. Човекът загуби равновесие за миг, после се закрепи и се изтегли до следващата скоба. Водачът слезе отново в малката студена стая. Свали пушката си и я зареди.

— Тези копелета застреляха много от нашите, не е ли така?

Един от хората му каза:

— Не е много умно да го застреляш пред погледите на толкова хора в център „Рокфелер“.

Водачът погледна през отвора към сградите от другата страна на булеварда. Въпреки заповедите и мерките, взети от полицията, стотици хора бяха струпани по прозорците и покривите и гледаха как човекът се катери към върха на гранитната кула. Няколко души викаха и му показваха окуражително с ръце и тела как да продължи. Водачът чу одобрителните викове и аплодисменти, дори му се стори, че чува уплашени възклицания, когато човекът се подхлъзна.

— Идиоти! Винаги обира аплодисментите не този, който трябва — изруга той. Освободи предпазителя, приближи се до отвора и погледна нагоре. Извика: — Хей, Кинг Конг! Довлечи си задника тук!

Катерачът погледна надолу, но продължи. Водачът прибра главата си в стаята.

— Подайте ми въжето — взе найлоновото въже и се завърза през кръста. — Е, както казва следователят по углавните престъпления: „Той сам ли падна или беше бутнат?“, това е въпросът.

Другата част от шести взвод слезе надолу през южната кула и следвайки груба скица, направена от Гордън Стилуей, откриха вратата към дългата югозападна галерия. Един от мъжете ритна вратата, а останалите четирима се втурнаха силно приведени по дължината на дългата галерия. Натъкнаха се на мъж, облечен в килт. Мъжът лежеше свит на купчина в ъгъла на балюстрадата. Под тялото му се подаваше гайда.

Внезапно от отсрещната галерия се вдигна перископ и някой викна по мегафона:

— Наведете се! Балкона! Наблюдавайте балкона!

Мъжете се завъртяха едновременно и погледнаха балкона, който се издаваше навън под прав ъгъл на около трийсет фута под тях. Една цев проблесна два пъти и двама от петимата мъже паднаха. Останалите трима се хвърлиха на пода.

— Какво, по дяволите?… — Водачът се огледа безумно в дългата тъмна галерия, сякаш беше пълна със стрелци. — Откъде дойде?… От балкона? — той погледна двамата мъртви, и двамата с дупки между очите. — Изобщо не видях нищо… Изобщо не чух нищо. Един от хората му рече:

— Нито пък те.

Петнайсетте войници от 69-и полк се бяха върнали в катедралата след като бронетранспортьорът спря да гори и лежаха на пода под балкона, насочили пушки към петте широки пътеки на издигнатото светилище на олтара. Майор Коул се вдигна на коляно и погледна над скамейките с бинокъл. После насочи вниманието си към четирите галерии. Изглеждаше така, сякаш в катедралата нищо не помръдваше и най-силният звук идваше от изстрелите на снайпериста над тях. Коул погледна димящия бронетранспортьор от едната му страна. Миризмата на изгоряло гориво и плът накара стомаха му да се преобърне.

Един сержант се приближи до него.

— Майоре, трябва да направим нещо.

Стомахът му отново се преобърна.

— Не трябва да се намесваме в работата на полицията в никакъв случай. Може да стане недоразумение… някаква грешка…

По стъпалата изтича мъж и се втурна през разбитите врати. Пресече вестибюла и откри майор Коул, който гледаше часовника си. Куриерът се сви до него.

— От губернатора, сър.

Коул пое бележката без ентусиазъм и прочете последните редове: „Отец Мърфи все още липсва. Намерете го и го спасете! Спасете и останалите двама заложници под скамейките в светилището“.

Коул погледна сержанта. Сержантът се взря в бледото лице на Коул.

— Ако намеря начин да се кача в този балкон и видя сметката на снайпериста, ще можеш да изтичаш по пътеката и да изведеш двамата заложници… — Той се усмихна. — Но ще трябва да тичаш бързо, защото за тях ще се състезават и полицаите.

Майор Коул отвърна вдървено:

— Добре. Вземи десет души и вървете на балкона — обърна се към куриера: — Съобщението е прието. Обадете се на полицията да дадат команда на хората си в галериите да поддържат около пет минути огън срещу балкона.

Куриерът отдаде чест и хукна назад. Коул нареди на сержанта:

— И гледай никой да не пострада!