Катедралата

Хики вдигна пушката си на няколко инча от земята и я задържа хоризонтално.

— Не стреляйте, момчета! Моля ви, не стреляйте! Ако стреляте, всички ще хвръкнем във въздуха. — Той се засмя и добави: — Аз, обаче, мога да стрелям.

Той натисна спусъка и изпразни цял пълнител с двайсет патрона пред тях. Постави нов пълнител и когато ехото заглъхна, чу крясъци и стенания. Изпразни още един пълнител, този път на три откоса. Чу вой на куче, а може би и на мъж. Докато презареждаше отново, имитира този вой.

Снайперистите в двете галерии стреляха към балкона, целите там се движеха бързо в мрака. Започнаха да падат мъртви и ранени полицаи и в двете галерии. Един от хората до Белини се надвеси над парапета и даде дълъг откос към балкона. Трасиращите куршуми описаха дъга и изчезнаха, потънали в дървенията. Беше ударена клавиатурата на органа и в тъмнината изпукаха искри. Човекът стреля отново и потокът от трасиращи куршуми се изля върху месинговите тръби, които издадоха звук, подобен на биене на камбани. Куршумите рикошираха, завъртяха се и затанцуваха като огнени въртележки в черното пространство. Белини изкрещя на човека и го дръпна за жилетката.

— Стига вече! Лягай долу!

Изведнъж човекът пусна пушката си, хвана главата си с ръце, политна напред и се претърколи през парапета. Тялото му се простря върху скамейките отдолу.

Един от полицаите започна да стреля с гранатомет М-79. Една малка граната се взриви в дървен шкаф и дрехите се подпалиха. Белини вдигна мегафона си и изкрещя:

— Никакви гранати!

Огънят пламтя няколко секунди, после започна да угасва. Белини се сви и вдигна мегафона:

— Първи и трети взвод, всички заедно, по два пълнителя, автоматична стрелба. Чакайте команда. — Сграбчи пушката до себе си и докато се изправяше, викна в мегафона: — Огън!

Всички мъже в двете галерии се изправиха едновременно и стреляха. Разнесе се оглушителен рев, когато потоците от трасиращи куршуми се изляха на балкона. Изпразниха пълнителите си, заредиха, стреляха отново, после се прикриха.

От балкона не се чу шум и Белини внимателно се надигна с мегафона, като се прикриваше зад една колона. Извика в тръбата:

— Включете осветлението и вдигнете ръце, иначе ще стреляме — погледна Бърк, който седеше до него с кръстосани крака. — Преговарям — и отново вдигна мегафона.

Лиъри беше коленичил в предната част на балкона, в северния ъгъл, и гледаше през окуляра появяването на мегафона зад колоната, точно по диагонал по дължината на катедралата. Протегна се над парапета, издавайки тялото си силно напред, като играч на билярд, който се опитва да прецени точно удара си. Нагласи кръстчето на оптическия мерник върху малка видима част от челото на Белини. Стреля и се хвърли по гръб на пода на балкона.

Мегафонът издаде странно усиления стон на Белини в мига, когато челото му се пръсна на пихтия от кости и кръв. Той падна върху кръстосаните крака на Бърк. Бърк впери неподвижен поглед в тежкото тяло, простряно върху него. От черната дупка в слепоочието на Белини изригна малко фонтанче кръв — като пъпка от червена роза, помисли си отнесено Бърк. Бутна тялото настрани и се подпря на парапета, като дърпаше от цигарата си.

Сега в катедралата шумът беше значително намалял, забеляза той. Оцелелите от първи взвод около него не издаваха и звук. Бяха пристигнали санитари и превързваха ранените на място. После ги изнасяха през таванското помещение, за да ги свалят през асансьорната шахта. Бърк погледна часовника си — 5,48.

Отец Мърфи чу звук от приближаващи стъпки отдолу. Първата му мисъл беше, че полицията пристига. После си спомни думите на Флин и разбра, това може да е Лиъри или Мегън. Взе пистолета и го стисна в треперещата си ръка.

— Кой е? Кой е там?

Командирът на втори взвод две нива по-долу направи знак на стрелците си да се отстранят от стълбището. Вдигна пушка и постави ръка на устата си, за да промени гласа си.

— Аз съм… Слез долу… Таванът гори.

Отец Мърфи вдигна ръка към лицето си и прошепна:

— Таванът… О, Боже… — и викна надолу: — Нолти! Ти ли си?

— Да.

Мърфи се поколеба.

— Лиъри… Лиъри с теб ли е? Къде е Мегън?

Командирът огледа хората си наоколо. Бяха напрегнати и нетърпеливи. Той викна нагоре:

— Тук са. Слизай!

Свещеникът се опита да събере мислите си, но умът му бе толкова притъпен от умора, че само гледаше безсмислено черния отвор на стълбището. Командирът извика:

— Слизай долу или ще дойдем да те вземем.

Отец Мърфи се дръпна назад от отвора, доколкото позволяваха белезниците.

— Държа пистолет.

Командирът направи знак на един от хората си да изстреля граната със сълзотворен газ в отвора. Тя изсвистя нагоре и избухна на стълбата, близо до главата на отец Мърфи. Парче от гранатата го удари в лицето и дробовете му се напълниха с газ. Той политна назад, после се катурна напред и падна през дупката. Увисна на една ръка срещу стълбата. Стомахът и гърдите му се гърчеха, задавени звуци излизаха от гърлото му. Един от мъжете видя падащата фигура и стреля с автомата си. Тялото се разтресе и легна неподвижно върху стълбата.