Катедралата

— Как, по дяволите, ще се втурна срещу тази врата, при положение, че кардиналът е окован за нея?

— Много внимателно. Тръгвайте! — Той затвори и погледна Бърк. — Снайперистът на балкона няма да е лесен.

Двете части на пети щурмови взвод се изнесоха от двете осмоъгълни стаи от двете страни на вратата на ризницата. Бавно се плъзнаха покрай стените, събирайки се към вратата, където беше кардиналът.

Залепил гръб в стената, командирът предпазливо надникна иззад ъгъла и улови погледа на кардинала. И двамата мъже се стреснаха, после командирът видя мъж, коленичил в краката на Негово високопреосвещенство. Галахър извика изненадано, командирът също, но бързо стреля два пъти.

Галахър политна назад на хълбоци, после падна напред. Смазаното му лице се удари в решетките, той се завъртя настрани и се плъзна в краката на кардинала.

Негово високопреосвещенство стоеше вперил поглед в Галахър, който лежеше на купчина в краката му. От главата му се лееше кръв и потече надолу по стъпалото. Кардиналът вдигна глава и погледна командира, който стоеше втренчен в Галахър. После командирът се обърна и вдигна поглед към площадката, не видя никого и даде сигнал на хората си. Няколко мъже с металорезачи се наредиха до вратата и прерязаха веригата. Един от тях освободи кардинала, друг пъхна ключ в металната кутия и отключи. Всичко това стана без да бъде произнесена нито една дума.

Вратите бяха избутани настрани и десетина мъже се втурнаха нагоре по стълбите към вратата на криптата.

Кардиналът коленичи до тялото на Галахър. От един страничен коридор се втурна лекар и хвана кардинала за ръката.

— Добре ли сте?

Кардиналът кимна. Лекарят се вгледа в лицето на Галахър.

— Обаче той не изглежда толкова добре. Хайде, Ваше високопреосвещенство.

Подпря кардинала и го изправи. Двама униформени полицаи го прихванаха от двете страни и го поведоха към коридора, който водеше до резиденцията.

Един от щурмовия отряд застана отстрани до вратата на криптата и хвърли вътре граната със сълзотворен газ. Тя гръмна и двама души с противогази се втурнаха навътре сред дима. След няколко секунди един от тях извика:

— Няма никой.

Командирът вдигна полевия телефон и докладва:

— Капитане, завзехме входа към ризницата и криптата. Няма пострадали от хората ми. Един фенианин е убит по време на действие. Кардиналът е спасен — и добави спонтанно: — Оказа се просто като фасул..

Белини отговори:

— Кажи това след като изкачиш онова стълбище. Има един гадняр на балкона, който може да те обреже с два изстрела, без да ти докосне топките.

Командирът чу изщракването на слушалката.

— Добре. Има заложници под скамейките. Да вървим!

Взводът се раздели на две части, които тръгнаха по двете противоположни стълбища към светилището.

Морийн и Бакстър лежаха неподвижни под скамейките. Тя се вслушваше в звуците от куршуми, които отекваха в катедралата. Притисна лицето си до главата на Бакстър и извика:

— Лиъри, или може би Мегън, все още е на балкона. Не мога да разбера кой друг още продължава да стреля.

Бакстър стисна силно ръката й.

— Това няма значение, щом Лиъри е още там. — Вдигна китката й и погледна часовника — Сега е 5,38. В шест ще тръгнем да бягаме.

Тя се усмихна слабо:

— Хари, когато Джон Хики ти каже „добър ден“, погледни нагоре и ще видиш луната. Откъде знаеш, че не е завъртял стрелките на часовника ми назад? Точно сега може да е 6,03. Дори да предположим, че часовникът ми е верен, бомбите може да са настроени да избухнат по-рано. Хики не играе честно, нито с нас, нито с Флин.

— Защо съм такъв наивник?

Тя стисна рамото му:

— Не се притеснявай. Хора като Хики, Флин… и мен…

Ние сме измамници. За нас това е естествено като дишането.

Бакстър огледа пространството около скамейките:

— Давай да бягаме!

— Накъде? Цялата тази част на катедралата ще се срути. Вратите са минирани. Лиъри е на балкона, Галахър е при вратата.

Бакстър помисли малко:

— Галахър ти е длъжник…

— Не бих се оставила на милостта на който и да е от тях. Пък и без това не можем да стигнем до стълбището. Не искам да бъда застреляна от мръсник като Лиъри или Мегън. Оставам тук.

— Тогава ще бъдеш вдигната във въздуха от Джон Хики.

Тя скри лице в ръцете си, но след малко вдигна очи.

— Трябва да преминем през задната част на светилището. Олтарът ще остане между нас и балкона. В параклиса на страничния олтар на Дева Мария прозорците са много ниски, на доста по-малко от петнайсет фута от земята. Ще се покатерим върху олтара. Единият ще повдигне другия. Едва ли ще стигнем толкова далече, но…

— Поне ще поемем в правилната посока.

Тя кимна и започна да пълзи под скамейките.

Пети щурмови отряд се криеше на двата изхода на стълбището, непосредствено зад олтара. Командирът надникна откъм южната страна на олтара и видя вляво от себе си бронзовия капак в пода. Обърна се надясно, залепи лице към пода и се опита да открие заложниците под скамейките. При слабата светлина и лошата наблюдателна позиция не успя да види никого. Вдигна пушката си и тихо извика:

— Бакстър? Малоун?