Катедралата

Брайън Флин се опитваше да задържи неподвижно ракетомета, когато от командния люк на бронетранспортьора изригна дъжд от трасиращи куршуми и се разби в гранитната колона зад гърба му. Той стисна детонатора, ракетата излетя от цевта и се понесе над скамейките, оставяйки червена диря. Избухна върху наклонената предница на машината. През пробитата броня изригнаха дим и пламъци и водачът умря на място. Лоугън излетя от люка със запалени дрехи и стигна почти до козирката на балкона. Димящото му тяло падна надолу с разперени крайници към горящата машина и изчезна в облаци от черен дим и оранжеви пламъци.

Първи и трети взвод стреляха от галериите във вътрешността на осветената със свещи катедрала. Затворите се плъзгаха напред-назад, заглушителите свистяха и изплюваха гилзи по каменните плочи на пода.

За части от секундата Аби Боулънд остана права, крясъкът замря в гърлото й. Стреля веднъж, после почувства нещо да избива пушката от ръцете й. Прикладът я блъсна в лицето. Хвърли се долу, взе една ракета и се изправи.

Съливан изстреля автоматичен откос към галерията на Феръл и чу вик. Завъртя оръжието към поста на Галахър, но един куршум се заби право в гърдите му. Строполи се на пода върху гайдата и тя издаде тъжен вой, който се извиси над общия шум в катедралата.

Аби Боулънд го видя да пада, докато изстрелваше ракетата към галерията отсреща.

Белини видя червената огнена диря, разцепила мрака. Приближаваше се срещу него с шум, подобен на връхлитащ влак.

— Отдръпнете се!

Ракетата мина високо и се взриви в каменната облицовка на галерията. Тя се разтърси и прозорецът отгоре се пръсна. Към светилището и амвона отдолу заваляха хиляди парчета.

Хората на Белини се изправиха и изляха порой от автоматичен огън към мястото, откъдето беше изстреляна ракетата.

Аби Боулънд държеше пистолета с две ръце, протегнати напред и стреляше срещу оранжевите пламъци. Камъкът около нея започна да се цепи на остри късове. От другия край на катедралата долетя граната и балюстрадата пред нея се взриви. Ръцете й се отметнаха нагоре и назад, в лицето й се посипаха кръв и парчета от пистолета. Тя политна напред почти ослепяла и обезобразените й ръце се вкопчиха в дръжката на папското знаме. Стори й се, че виси над пода на залата. В ръцете й изригна вихрушка от куршуми и тя се откъсна от знамето. Тялото и се запремята във въздуха и с остър звук падна и се размаза върху скамейките.

Мъртвото тяло на Педар Фицджералд пое десетина куршума, заклати се напред-назад и се срина върху клавишите на органа. Гръмливо зазвуча дисонанс, който продължи да съпровожда виковете и стрелбата.

Флин стоеше превит зад парапета на амвона и изстрелваше продължителни откоси към галерията на Феръл. След малко насочи стрелбата си към преддверието, където се бяха оттеглили войниците от 69-и полк след избухването на ракетата в бронетранспортьора. Внезапно експлодира резервоарът на машината. Пламъците се вдигнаха до балкона и гъсти облаци черен дим го обвиха. Войниците отстъпиха още назад във вестибюла и излязоха отвън на стъпалата.

Белини се надвеси през парапета, насочи пушката почти право надолу и даде бързо три последователни изстрела през бронзовия покрив на амвона.

Флин политна назад. Видяха как бързо се изправи на колене и се претърколи. Белини се прицели в тялото му, което падаше с удряне и премятане по спираловидната стълба. Бърк удари рамото на Белини и отклони куршума.

— Не! Остави го.

Белини го изгледа ядосано, но веднага насочи вниманието си към балкона. Видя едва забележимото припламване от изстрел, което можеше да дойде само от цев, комбинирана едновременно със заглушител и поглъщател на светлината. Такъв изстрел може да се види само ако стоиш точно срещу него. Светлинката блесна отново, този път на няколко крачки по-встрани. Белини разбра, че този, който стреляше там, бе наистина много добър. Освен това имаше отлична висока позиция за стрелба, беше обграден от огромно черно пространство, допълнително забулено с дим. Докато си мислеше, чу вик и един от хората му в края на галерията падна назад. Чу втори звук от другата галерия отсреща. За миг всички се наведоха към пода под дъжда от куршуми, които минаваха над парапета, на сантиметри от главите им. Бърк седеше, опрял гръб в стената и запали цигара. Над главата му се сипеха трески от дърво.

— Този тип е страшно добър. Белини клекна до него и кимна:

— И има най-доброто място в театъра. Ще ни създаде проблеми.

Погледна часовника си. Всичко, което се случи от момента, в който Лоугън разби вратите, досега беше станало за по-малко от две минути. Заложниците сигурно бяха мъртви, хората му от подземието все още не бяха докладвали, а някакъв тип на балкона показваше върхова форма.

Белини вдигна полевия телефон и извика командира на пети взвод, който чакаше до ризницата.

— Всички копелета са мъртви, с изключение на един или двама на балкона. Трябва да тръгнете за кардинала и двамата заложници, които са под скамейките в светилището.

Командирът отговори: