Катедралата

Двамата тъкмо се готвеха да хукнат към задната страна на светилището, но се хвърлиха бързо по очи. Бакстър отговори:

— Да!

Командирът на отряда подвикна:

— Стълбището е чисто. Кардиналът е в безопасност. Къде е отец Мърфи?

Морийн се взря към отвора на стълбището, който се намираше на трийсетина фута от тях.

— Мисля, че е някъде в кулите. — Направи пауза и след малко попита: — Ами Галахър? Мъжът, който…

Командирът я прекъсна:

— Сапьорите в подземието още не са открили бомбата. Трябва да ви изведем оттук.

— Колко е часът? — попита Бакстър. Командирът погледна часовника си:

— Сега е точно 5,46 и двайсет секунди.

Морийн погледна стрелките на своя часовник. Изоставаше с десет минути.

— Мръсно копеле! — Премести стрелките и викна към тях: — Някой трябва да се оправи със снайперистите на балкона, преди да тръгнем.

Командирът наклони глава и надзърна покрай олтара към балкона. Зад светлината от свещите и огньовете виждаше плътна чернилка.

— Прекалено е далече от нас, за да го улучим, но и за него ще бъде трудно да го направи.

Бакстър извика гневно:

— Ако беше така, нямаше да сме тук. Този мъж наистина е много добър.

Командирът отговори:

— Седнали сме върху бомба и според мен тя ще избухне всеки момент.

Морийн викна към него:

— Слушайте, експлозивът беше поставен от двама души, които останаха долу по-малко от двайсет минути. Носеха два куфара.

Командирът отговори:

— Добре, ще предам информацията. Но трябва да разберете, че сапьорите може и да оплескат работата. Затова се налага да бягате.

— Ще чакаме.

— А ние няма.

Командирът вдигна глава към галерията, където се намираше Белини, не видя никого. Завъртя полевия телефон:

— Капитане, Малоун и Бакстър са под скамейките точно под вас. Живи са. — Предаде информацията за бомбите и добави: — Не искат да преминат през светилището.

Гласът на Белини долетя по линията:

— Не мога да ги обвиня. След трийсет секунди всички ще стреляме към балкона. Кажи им да се възползват от това и да бягат.

— Разбрано.

Той затвори и предаде съобщението на Морийн и Бакстър.

Морийн подвикна в отговор:

— Ще видим… Но вие внимавайте… Командирът се обърна и изкрещя към хората си на отсрещното стълбище:

— Масиран огън към балкона!

Мъжете се качиха и коленичиха на пода. Откриха огън през цялата дължина на катедралата. Командирът нареди на другата част от взвода да мине отляво на олтара и да открие огън едновременно с двете галерии. Камък и месинг се посипаха от балкона. Командирът извика на Морийн и Бакстър:

— Бягайте!

Внезапно от балкона две пушки започнаха да стрелят с удивителна точност. Мъжете от двете страни на олтара се загърчиха по студения каменен под на светилището. И двете групи се оттеглиха назад към стълбите, влачейки ранените, от които оставаха кървави дири по белия мрамор. Командирът изпсува гръмогласно и надникна към олтара.

— Добре, добре, стойте там!

вдигна бързо очи към балкона и видя блясъка на едно дуло. Мраморът пред него се пръсна и го удари право в лицето. Той изкрещя, някой го сграбчи за глезените и го издърпа назад върху стълбите. Откъм ризницата се втурнаха санитари и започнаха да изнасят ранените. Свързочникът се обади по телефона и докладва на Белини с развълнуван глас:

— Заложниците са принудени да останат на мястото си. Олтарът е като мишена в стрелбище. Не можем да им помогнем.

Четвърти щурмови взвод се придвижваше бавно през тъмното подземие. Командирът оглеждаше пътя пред себе си с уред за нощно виждане. Двете кучета и техните водачи вървяха с тях. Зад предната линия от мъже вървяха Уенди Питърсън и четирима души от сапьорския взвод.

На всеки няколко ярда кучетата опъваха каишките си и сапьорите откриваха някоя малка частица пластичен експлозив без детонатори или таймери. Целият под изглеждаше осеян с пластичен експлозив и на всяка колона имаше залепено по едно парче. Един от водачите на кучета прошепна на нетърпеливия командир:

— Не мога да ги накарам да престанат да обръщат внимание на тези фалшиви примамки.

Уенди Питърсън дойде зад командира:

— Моите хора ще следват кучетата. Твоят взвод и аз трябва да продължим по-бързо и да минем от другата страна.

Той спря да пълзи, остави долу уреда за нощно виждане и обърна главата си към нея.

— Движа се така, сякаш имам срещу себе си десет въоръжени мъже. това е единственият начин, на който са ме научили да се придвижвам в такива черни дупки… лейтенант.

Другите сапьори избързаха напред. Един от тях извика:

— Лейтенант?

— Тук съм.

Той се приближи до нея.

— Мината, която беше поставена на отвора към коридора, е обезвредена и можем да се измъкнем оттам наистина бързо, ако се наложи. От мината излизаше кабел. Проследихме го до взривното устройство на колоната от тази страна. — Замълча за малко и пое дъх. — Обезвредихме тая голяма гадина, около двайсет килограма пластичен експлозив, оцветен и оформен така, че да изглежда като камък. Имаше обикновен часовников механизъм и наистина бе настроен на шест часа и три минути. Не се майтапят момчетата — той подаде платнена торба и я тикна в ръцете на Питърсън. — Ето ти червата на чудовището.