Катедралата

Тя се наведе напред и светна фенерчето, като изпразни съдържанието на торбата на земята. Будилник, батерии, кабели и четири електрически детонатора. завъртя ключа на часовника и се чу силно тиктакане. Изключи го отново.

— И никакви трикове?

— Никакви. Изрязахме целия експлозив. Няма бомби със закъснител, нито защитни устройства против обезвреждане. Много стара техника, но много надеждна. Експлозивът е първо качество. По миризма и консистенция прилича на новия C-5.

Вдигна едно парче от експлозива, размачка го между пръстите си и го помириса. Взводният командир я наблюдаваше. Напомняше му за майка му, когато месеше тесто за курабийки, само дето това не беше тесто.

— Наистина е качествен. — Тя изключи фенерчето и каза на командира: — Ако механизмът от другата страна е същият, са ми нужни по-малко от пет минути за обезвреждане.

Той се съгласи:

— Добре. Само трябва да го намерим. А на мен са ми нужни осем минути, за да се изнеса оттук в подземието на енорийския дом. Така че в 5,55, каквото и да става, казвам адиос.

— Съгласна съм. Да тръгваме. Той не помръдна, само добави:

— Трябва да докладвам добрата новина — и вдигна полевия телефон. — Капитане, северната страна е обезвредена.

Белини отговори:

— Отлично — той предаде информацията, получена от Морийн. — Движете се предпазливо към другия край на криптата. Хики…

— Да, но не можем да започнем престрелка с него. Обаче можем да се изтеглим през отвора към коридора, така че ще можеш да наредиш на някого да хвърля гранати през онзи месингов капак в пода на светилището. После можем да влезем пак и…

Белини го прекъсна:

— Пети взвод е все още на стълбището за ризницата. Имат ранени… Ще им е малко трудно да прекосят пода на светилището, защото там на балкона има снайперист…

— Ами пречукайте го и да караме нататък.

— Аха… Ще ти се обадя, когато го направим.

Командирът на взвода се поколеба:

— Добре… ще имаме готовност…

След няколко секунди мълчание Белини извика:

— Този снайперист ще ни отнеме малко време… Не знам с положителност дали Хики или някой друг е там… Стигнете до втората колона.

Взводният затвори и се обърна към водачите на кучетата:

— Добре, накарайте тези тъпи песове да вървят и да не спират, докато не стигнем от другата страна, — викна на хората си: — Потегляйте! Всичките двайсет души тръгнаха напред. Минаха покрай задната стена на криптата и свиха наляво, следвайки редицата от колони, която щеше да ги отведе до главната колона от другата страна на ризницата. Надяваха се тук да е последната бомба. Запълзяха на ръце и колене. Докато се движеха, Питърсън погледна часовника си — 5,47. Ако другият механизъм беше също толкова прост, ако нямаше други мини, ако нямаше други бомби, ако никой не започне да стреля по тях, може би щеше да спаси катедралата от взривяване.

Докато продължаваше, тя си мислеше за други начини на взривяване да се взриви една бомба, освен с часовников механизъм. Сети се за граната, която можеше да взривява със звук, за фенерче, задействащо фотовзривител, за устройство, което се задейства при улавяне на движение, за двойни и тройни механизми, за механизми с натегнати пружини, за механизми за дистанционно взривяване. Колко много подли начини да се задейства едно взривно устройство и все пак нямаше нужда от нищо толкова сложно, ако времето за избухване е настъпило и бомбата имаше пазач.

Джон Хики коленичи до главната колона, свит между нейната основа и стената на стълбището. Взираше се в огромната маса експлозив, натрупан около колоната. Изпитваше спонтанното желание да извади часовника и да го премести напред към вечността. Но да се пипа в експлозива на тъмно означаваше, че има вероятност да откъсне някой детонатор или батерия. Погледна часовника си — 5,47. Още шестнайсет минути. Щеше да успее да ги задържи настрана — достатъчно дълго, за да настъпи утрото и камерите да разполагат с достатъчно светлина. Ухили се самодоволно.

Дръпна се още назад в тясното пространство, без да отделя поглед от мястото, където беше бронзовият капак. Все още никой не се беше опитал да влезе, и докато слушаше стрелбата отгоре си помисли, че Лиъри и Мегън бяха още живи и щяха да се погрижат никой да не го направи. Един куршум удари капака и в тъмното отекна вибриращ звук. Последваха бързо още четири куршума един след друг и Хики се усмихна.

— Ах, Лиъри. Май се фукаш, малкият!

Точно тогава ушите му доловиха скимтене. Сложи ръка зад ухото си и се ослуша. Кучета. Дишане на хора. Превключи предпазителя на автоматична стрелба и се наклони напред към приближаващите звуци. Кучетата бяха надушили струпания експлозив, вероятно и него. Хики стисна устни и тихо извика:

— Пссс-т!

Внезапно последва пълна тишина. Хики издаде отново същия звук.

— Пссс-т!

Вдигна парче чакъл и го хвърли.

Взводният командир огледа района пред себе си, обаче липсваше и най-слабият блясък от светлина, за да може уредът да го улови и увеличи.

Хики рече:

— Аз съм, не стреляйте!

Няколко секунди никой не отговори, после взводният командир извика с глас, в който се долавяше усилието да остане хладнокръвен:

— Вдигни ръцете си и се приближи!