Катедралата

Тримата мъже от втори взвод минаха през тъмната кула и стигнаха до репетиционната зала на хора. Предпазливо я претърсиха в тъмното и откриха вратата, която извеждаше към балкона. Водачът внимателно се ослуша, залепил ухо до вратата, после се дръпна отстрани, сложи ръката си на топката и я завъртя. Не се чу аларма. Изчакаха залепени за стената около секунда-две, после водачът бутна вратата и те се втурнаха вътре, приведени ниско. В бърза последователност изтрещяха пет изстрела и тримата мъже бяха запратени назад в репетиционната. Техните лица, ръце и крака бяха разкъсани от куршумите.

Мегън Фицджералд бързо влезе в помещението и освети с фенерче трите сгърчени тела. Един от мъжете видя облечената й в черна роба фигура и очите му се приковаха в гротескно гримираното й лице, разкривено от отблъскваща усмивка. Мегън вдигна пистолет, без да бърза застреля един по един в главите сгърчените мъже, после затвори вратата и отново включи тихата светлинна аларма, върна се обратно на балкона и викна към Лиъри, който се движеше из целия балкон и стреляше от различни позиции.

— Не давай на Малоун и Бакстър да се измъкнат. Дръж ги заковани там, докато избухнат бомбите.

Без да спира да стреля, Лиъри изкрещя:

— Да, да. Само наблюдавай проклетите странични врати!

Силен поток от червени трасиращи куршуми се появи от дългата северозападна галерия и покри скамейките на хора. Лиъри изстреля ответен куршум преди последният трасиращ да е излязъл от цевта на полицейската пушка и стрелбата внезапно спря.

Лиъри се оттегли назад до тръбите на органа и огледа черната хоризонтална линия, образувана от парапета на балкона и разсичаше осветената от свещи и огньове катедрала. Беше въпрос на вероятност, знаеше той. Имаше хиляда и триста квадратни фута напълно неосветен балкон и по-малко от двайсет полицаи, които бяха в удобна позиция за стрелба към балкона. Поради високите си позиции за стрелба те можеха да откриват огън само под определен наклонен ъгъл, това ограничаваше стрелбата до определена точка или ниво. То свиваше зоната, в която можеше да бъде убит. В добавка той и Мегън носеха бронирани жилетки под робите. Неговата пушка беше със заглушител и имаше поглъщащо светлината устройство. И двамата се движеха постоянно. Инфрачервените мерници на полицаите щяха да останат бели, докато фосфорът отдолу продължаваше да гори, но той стреляше по осветено пространство и виждаше очертанията им над ръба на галериите. Вероятност. Жребий. Умения. Позиция за наблюдение и стрелба. Всичко беше в негова полза. Винаги ставаше така. Късмет не съществува. Бог не съществува. Той извика на Мегън:

— Колко е часът?

Тя погледна часовника си и видя светещата минутна стрелка да отброява още една минута.

— Четиринайсет минути до 6,03.

Той кимна на себе си. Имаше моменти, когато се чувстваше безсмъртен, и моменти, когато безсмъртието означаваше само да остане жив достатъчно дълго, за да може да стреля още веднъж. Четиринайсет минути. Няма проблем.

Бърк чу полевия телефон да изпуква и вдигна слушалката от пода.

— Бърк.

От слушалката се разнесе гласът на кмета Клайн:

— Лейтенант, нямах намерение да прекъсвам командната ви мрежа. Разбира се, слушах всичките ви разговори, и понеже не съм там, за да преценя ситуацията, смятах, че е по-добре да оставя капитан Белини да се справи… но сега, когато той е…

— Високо ценим това, сър — Бърк беше забелязал, че в гласа на Клайн се долавяше онази хладна прецизност, която се намираше само на косъм от истерична паника. — Всъщност, аз трябва да се добера до подземието, господин кмет, така че…

— Да, само секунда… чудех се дали не може да ни информирате…

— Току-що го направих.

— Какво? О, да. Само още една секунда. Трябва ни доклад за обстановката от вас като единствен офицер там… между другото сега вие сте командир.

— Благодаря. Ще ви се обадя след малко.

— Добре.

Чу изщракването и предупреди оператора:

— Не свързвай повече този задник.

Той пусна слушалката на пода.

Полицаите от шести взвод се спуснаха с въжета от полицейските хеликоптери през отворените тавански капандури. Минаха по покритите с пяна мостици в южната кула и се разделиха. Едната група тръгна нагоре към поста на Дивейн, другата надолу към нивата на галериите и балкона.

Групата, която се качваше в кулата, хвърляше гранати пред себе си и минаваше ниво по ниво, докато стигнаха в стаята, където беше постът на Дивейн. Потърсиха тялото на снайпериста в тъмната, пълна с пушек стая, но намериха само кървави петна на пода и противогаз, захвърлен в ъгъла.

Водачът на групата докосна едно петно върху стълбата, която продължаваше нагоре, и вдигна глава.

— Ще тръгнем оттук и ще разпръскваме сълзотворен газ.