Катедралата

— Сигурен ли си, че не сте на тавана? Добре, изпращам кучетата и водачите им със сапьорите на Питърсън. Когато се срещнете, се разпръснете. Не забравяйте, че Хики може би е там, пък може да има и други. Дръжте си очите отворени на четири. — Той се обади на Уенди Питърсън: — Периметърът е обезопасен. Тръгнете през проводната мрежа. Следвайте телефонната жица и гледайте да не се загубите.

Тя отговори лаконично, гласът й кънтеше, отразен от тръбите.

— Вече се придвижваме, капитане.

Белини погледна часовника си.

— Добре. Сега е 5,45. В шест, не, в 5,55 моите хора се изнасят оттам, независимо дали смятате, че не сте открили всички бомби. Предлагам и вие да направите същото.

Питърсън отговори:

— Ще свирим по слух.

— Да, точно така направете — затвори и погледна Бърк. — Мисля, че е време, преди късметът да се обърне срещу нас.

Бърк не отговори. Белини потри брадичката си и след миг колебание взе телефона и се обади в гаража под център „Рокфелер“.

— Е, полковник, „биковете бягат“. Готов ли си?

Лоугън отговори:

— От доста време. Много се забавихте.

Белини отвърна язвително:

— Може и да е прекалено късно, но то не значи, че не е възможно да заслужиш медал.

Полковник Лоугън пусна полевия телефон от предния люк на бронираната кола и извика на водача:

— Тръгвай!

Почти десеттонната машина потегли с грохот по наклонената рампа на подземния гараж. Вратата се вдигна нагоре и изпълзяха на Четирийсет и девета улица. Свиха надясно и се приближиха до Пето авеню със скорост двайсет и пет мили. Машината сви на север по Пето и набра скорост.

Лоугън стоеше изправен над люка, стиснал в ръка автоматична пушка М-16. Вятърът издуваше куртката му. Гледаше катедралата да се приближава от дясната му страна. Хвърли поглед на кулите и покрива. От там излизаха димни талази. Горе кръжаха хеликоптери, от които се подаваха маркучи и влизаха през капандурите на тавана.

— Мили Боже!

Лоугън огледа тихите улици, които очакваха утрото. Навсякъде беше празно, виждаха се само полицейските постове, сгушени във входовете. Някой им показа вдигнат палец, друг отдаде чест. Лоугън се изпъна над люка. Умът му препускаше по-бързо от машината, а кръвта пулсираше във вените.

Бронетранспортьорът летеше към катедралата. Водачът спря движението на дясната верига и машината се завъртя, откъртвайки огромни късове асфалт. После отново я задвижи и я насочи към предните врати. Колата занесе и мина през тротоара, отскочи и удари гранитните стъпала. Парчета камък се изкъртиха под тъпчещата ги верига. Месинговите парапети бяха премазани и десеттонната бронирана кола се изправи срещу десеттонните бронзови врати.

Лоугън се прекръсти, спусна се през люка и затвори капака над себе си. Огромните гуми от камион, прикрепени на предната броня, удариха вратите. Лостовете се прекършиха и крилата на вратата полетяха напред. Запищяха алармите. Машината влезе в преддверието и тогава избухнаха мините, разпръсквайки шрапнели по корпуса на бронетранспортьора. Машината продължи да се движи напред, занесе по мраморния под и спря под козирката на балкона.

Харолд Бакстър сграбчи Морийн и я дръпна под скамейките.

Брайън Флин вдигна ракетомета и се прицели от амвона.

Задната врата на машината падна надолу и петнайсет мъже от 69-и полк, водени от майор Коул, се изсипаха от вътрешността и се пръснаха ветрилообразно под балкона.

Франк Галахър говореше с кардинала, когато гърмът от експлозията разтърси катедралата. За миг си помисли, че бяха избухнали бомбите под тях, ала веднага разбра откъде идваше звукът. Гърдите му се повдигаха силно, тялото му така трепереше, че изпусна пушката от ръцете си. Загуби самообладание, когато чу гърмежи в катедралата зад гърба си. Нададе висок вой и хукна надолу по стъпалата на ризницата. Падна на колене до кардинала и сграбчи полите на червената му роба. От очите му течеха сълзи, устните му шепнеха части от молитва.

— Боже… О, Боже… отче… Ваше високо… мили Боже…

Кардиналът сведе поглед към него.

— Хайде… Всичко е наред… Успокой се.

Полковник Лоугън бързо изскочи от люка и постави автоматичната си пушка на стойката за картечници пред себе си. Взря се в мрака отдясно, после видя движение на амвона и се прицели към него.

Първи взвод, включително Белини и Бърк, се бяха изправили едновременно зад балюстрадата с пушки, опрени в раменете.

Аби Боулънд видя редицата от сенки, които се появиха над перваза, черни фигури, страшни и призрачни на разсеяната светлина. Видя редицата от пламъчета и чу пукането на заглушителите, сякаш кашляха група старци. Изкрещя:

— Джордж!

Съливан бе съсредоточен върху вратите на нефа срещу него, но вдигна глава, когато чу вика й.

Трети взвод беше изскочил от тавана и зае галерията на Феръл. Наредиха се покрай парапета и затърсиха цели в тъмното.