Катедралата

Капандурата, където стоеше Нолти, се превърна във вихрушка от дървени отломки и той падна назад. Вдигна се бързо на крака, направи две крачки към Джийн Кеърни и с размахани ръце се прекатури през мостика, разбивайки се долу в гипсовата решетка.

Кеърни впери поглед в тялото му, а когато вдигна очи към капандурата, видя в отвора приведената фигура на мъж. Вдигна пушката си и стреля, но мъжът бързо изчезна встрани.

Кеърни изтича по мостика и се хвърли към дървените греди, откъдето докопа запалена газена лампа. Хвърли я нагоре, тя описа дъга и се разби в купчина цепеници. Претърколи се няколко фута по-нататък и посегна към полевия телефон. Който звънеше.

От отворените капандури в тавана наскачаха мъже, хукнаха по мостиците и стреляха напосоки със заглушители в полуосветените пространства. Куршумите се удряха в пода и наклонените греди около нея.

Кеърни стреля и шумът от нейното оръжие привлече десетина пламтящи цеви. Почувства остра болка в бедрото си и извика. Изпусна пушката. Мушна ръка под полата и притисна раната. Кръвта заблика през пръстите й. Другата й ръка опипваше пода и търсеше звънящия телефон.

Сега дървената купчина запламтя силно и светлината очерта тъмните силуети, които приближаваха към нея. Те хвърляха гранати с противопожарен газ в пламналото дърво, но огънят продължаваше да се разраства.

Тя вдигна отново пушката си и стреля към буйния огън. Един от мъжете изкрещя, а останалите отговориха със свистящи куршуми покрай главата й. Повлече се към коридора за камбанарията, оставяйки кървава диря по прашния под. Взе друга газена лампа и я хвърли в купчината дърво, която бе между нея и кулата, и така отряза пътя си за бягство.

Просна се по корем и започна да стреля лудо наоколо си. Още един мъж изкрещя от болка. Куршумите цепеха дървото около нея, а прозорците зад гърба й задрънчаха. Пламъците вече стигаха до тавана и огнените езици започнаха да ближат наклонените греди. Миризмата на горящи восъчни свещи се смеси с аромата на стар изсъхнал дъб. Горещината от огъня стопли измръзналото и тяло.

В североизточната галерия Иймън Феръл ясно чу шума на покрива на таванското помещение зад него. То дойде прекалено много за опънатите му нерви. Задържа дъха си и погледна надолу към Флин, който въртеше ръчката на телефона в амвона. Съливан и Аби Боулънд отсреща се бяха надвесили нетърпеливо над балюстрадите. Нещо щеше да се случи и Иймън Феръл не виждаше причина да чака, за да го види.

Той се обърна бавно назад, сложи пушката си на земята и отвори вратата в ниската стена отзад. Влезе в тъмния таван и обърна светлината на фенерчето към металната врата в комина. Беше сигурен, че Бог му е дал път за бягство и той имаше пълно право да го скрие от Флин и да го използва.

Предпазливо се доближи до вратата, прибра фенерчето в джоба си и се спусна в дупката. Краката му напипаха метална скоба. Затвори вратата и стъпи на по-долната скоба в пълния мрак. Рамото му докосна нещо и той извика изненадано. Посегна с ръка и напипа някакво силно опънато въже. Вдигна глава и видя къс от звездното небе през отвора на комина, част от който беше затъмнен от движеща се сянка. Коремът му се сви, когато разбра, че не е сам. Чу нечие дишане, помириса присъствието на други тела в изпълненото със сажди пространство наоколо. Представи си висящи фигури, които се полюляваха като прилепи на въжета в мрака. Изкашля се леко.

— Какво… Кой?… Един глас се обади:

— Не съм Дядо Коледа, приятелче.

Феръл почувства допира на студена стомана до скулата си и извика:

— Предавам се!

Но неговият вик хвърли в паника мъжа и в тъмнината изригна тиха ослепителна светлина, Феръл започна да пада първо с краката, а после се преметна надолу с главата в черната шахта. Кръвта пръскаше размятаните му ръце.

Взводният на трети щурмови рече:

— Чудя се накъде беше тръгнал.

Целият взвод се изниза тихо през вратата в комина и се събра на тъмния таван над стаята за младоженци.

Флин изключи телевизора и каза в микрофона:

— Започна се. Бъдете нащрек. Спокойно. Наблюдавайте вратите и прозорците. Пригответе ракетите.

Белини клечеше до малката врата и слушаше гласа на Флин, усилен от микрофона.

— Точно така, копелета. Наблюдавайте вратите и прозорците. Хората му стояха на колене от двете страни с вдигнати пушки. Белини постави ръката си на резето, повдигна го и бутна. Всички се струпаха зад него, той отвори вратата широко и се претърколи на ледения под в тъмната галерия. След него всички се хвърляха ниско и се затъркаляха, насочвайки оръжията си нагоре и надолу в различни посоки на галерията. Тя беше празна, но на пода бе хвърлен черен фрак, цилиндър и трицветен шарф с надпис „Параден Церемониалмайстор“.