Катедралата

— Таванът, обадете се!

Джийн Кеърни най-после се обади и Флин бързо съобщи:

— Превзели са кулите и скоро ще влязат през капандурите. Чувам хеликоптери. Няма нужда да чакате, Джийн. Запалете кладите и се изтеглете в кулата с камбанарията.

Джийн Кеърни отговори:

— Добре.

Стоеше подпряна до парапета на един мостик, хваната от двама полицаи. Един от тях беше опрял пистолет със заглушител до главата й. Тя извика в слушалката:

— Брайън!…

Единият от полицаите издърпа телефона от ръката й. Тя се хвана по-здраво за парапета. Чувстваше замайване и гадене от загубата на кръв. Сгъна се напред и повърна на пода, после вдигна главата си и се опита да застане изправена, като се дърпаше от ръцете на двамата мъже. От хеликоптерите бяха спуснали маркучи. Извити като змии, те бълваха струи от бяла пяна върху пламъците. Чувстваше се победена, но и облекчена, че всичко свърши. Опита се да мисли за Артър Нолти, но раната в бедрото й причиняваше такава болка, та мислеше само кога болката и гаденето ще престанат. Погледна командира на взвода.

— Няма ли да ме превържете?

Той не й обърна внимание. Гледаше как пожарникарите влизат през капандурите и поемат маркучите от ръцете на неговите хора. Даде команда:

— Излизайте навън! Към кулата с камбанарията! — Обърна се към Джийн Кеърни и забеляза окъсаната и зелена униформа. Погледна луничавото й лице и посочи угасващата купчина цепеници. — Ти луда ли си?

Погледна го в очите.

— Поне съм лоялна.

Командирът чу хората си да бягат по мостиците към коридора за кулата. Посегна към пакета за първа помощ, който висеше закачен на колана му, а очите му зашариха към пожарникарите, които бяха заети с огромните маркучи. Ръката на Джийн светкавично се протегна, хвана с опитна ръка пистолета му, опря го в сърцето си и стреля. Тялото й полетя назад, ръцете й описаха дъга и тя се просна на прашния мостик.

Взводният командир я погледна втрещен, наведе се над нея и издърпа пистолета си.

— Луда… Напълно луда.

Гъста пяна заля мостика и покри тялото на Джийн Кеърни. Белите мехурчета порозовяха.

Флин се обади на балкона. Бързо съобщи на Мегън.

— Мисля, че са превзели тавана. Сигурно ще влязат през страничните врати на балкона. Покривай вратите, за да може Лиъри да стреля.

Гласът на Мегън беше гневен, почти истеричен.

— Как, по дяволите, са превзели тавана? Какво става, Брайън? Мамка му, кажи какво става?

Той въздъхна.

— Мегън, когато си преживяла около петдесет такива операции, не задаваш такива въпроси. Просто се биеш и умираш, или оцеляваш, но никога не питаш. Слушай, кажи на Лиъри да огледа поста на Феръл, мисля, че има хора и там…

— Кой глупак някога е казал, че си военен гений?

— Британците, караше ги да се чувстват по-важни.

Тя се поколеба, обаче все пак попита:

— Защо позволи на Хики да направи тъй с брат ми?

Флин погледна към тялото на Педар Фицджералд, подпряно на органа.

— Хики, както и господин Лиъри, е твой приятел, не мой. Питай го, когато се срещнете следващия път. А на Лиъри кажи също, да прегледа галерията на Галахър…

Мегън го прекъсна:

— Брайън… Виж…

Той разпозна този тон в гласа й, този детински умолителен тон, който използваше, когато се разкайваше за нещо. Не искаше да чуе онова, което щеше да му каже и затвори телефона.

Докато гледаше през перископа, Белини докладваше до всички постове:

— Да… започват да се оглеждат и зад гърба си сега. Има човек до органа долу… но той изглежда… мъртъв. Все още не виждам Хики. Може да е в подземието. Двама заложници… Малоун и Бакстър… Не виждам Мърфи… По дяволите! Не виждам и кардинала.

Командирът на пети взвод, който се намираше в осмоъгълната стая отстрани до ризницата, се намеси.

— Капитане, наблюдавам вратите на ризницата с перископ… Ъгълът е лош… но някой, струва ми се кардиналът, е окован за тях. Какво да правя?

Белини тихо изруга.

— Увери се дали е той и чакай заповеди. — Обърна се към Бърк: — Тези проклети ирландски копелета все пак са ни скроили някой и друг номер. Кардиналът е прикован за решетките. — Той насочи перископа към Флин, който стоеше в амвона точно отдолу. — Умник… Е, това копеле е мое… Но ще бъде трудно да се стреля. Амвонът има покрив, пък и мраморната балюстрада го обгражда. Знае, че всичко отива на кино и няма какво повече да направи. Мръсен духач!

Бърк каза:

— Ако таванът е обезопасен и открият бомбите… трябва да се опиташ да преговаряш. При двайсет пушки насочени към него, Флин ще приеме да разговаря. Той е всичко друго, ала не и глупак.

— Никой не ми е нареждал да го моля да се предаде — Белини почти опря лицето си до това на Бърк. — Не се увличай и не почвай да даваш заповеди! Иначе, Бог ми е свидетел, ще те размажа. Аз съм добър, Бърк, справям се чудесно. Тази вечер съм върхът. Ти и Флин вървете на майната си! Ще го оставя да се гърчи, а после ще го оставя да умре.

Хората от пети щурмови взвод скочиха един по един от отвора на тръбата и легнаха върху влажната земя на подземието, образувайки кръгова защита с телата си. Взводният завъртя полевия телефон и докладва:

— Капитане, вече сме в подземието. Не се забелязва движение.

Белини отговори: