Катедралата

Доналд Мълинс стоеше до източната стена на камбанарията, вперил поглед от другата страна на Ийст Ривър. Опитваше се да види първата предутринна светлина над Лонг Айлънд. Почти бе убедил себе си, че няма да има нападение, когато телефонът иззвъня.

Помисли си, че Флин ще му съобщи, че фенианите са спечелили.

Светлина от стробоскоп проблесна от един прозорец в „Уолдорф-Астория“ и сърцето му пропусна един удар. Чу една от камбаните зад него да иззвънява остро и се завъртя бързо към нея. Пламъци от цеви в бърза последователност, подобни на конфети, минаха по ширината на сградата от другата страна на Пето. Нови светлини проблясваха в далечината, но умът му не регистрира тези сигнали, които беше чакал цяла вечер. Дъжд от куршуми се блъсна в жилетката му, остави го без дъх и повдигна краката му от пода.

Мълинс успя да стъпи отново и се метна към полевия телефон, който продължаваше да звъни. Един куршум пръсна лакътя му, а друг мина през ръката. Пушката му падна на пода и всичко потъна в мрак. Трети куршум се заби зад ухото му и отнесе голяма част от черепа му. Мълинс се протегна ослепял от болка и се вкопчи във въжетата на камбаните, които висяха през дупката в пода. Усети как се плъзга по люлеещите се въжета.

Отец Мърфи се беше сгушил до студената метална стълба в кулата, почти изгубил съзнание от умора. Слаб звън на камбаната отгоре го накара да вдигне глава и той видя падащия към него Мълинс. Инстинктивно се протегна да го хване, докато минаваше през отвора на площадката.

Мълинс се отклони от зеещата дупка и се приземи на пода с болезнен крясък.

Тръгна залитайки из стаята, стиснал лицето си с ръце. Чувството му за равновесие беше изчезнало заедно с вътрешното му ухо, а между пръстите му течеше кръв. Втурна се с главата напред към източната стена на кулата и се хвърли през разбитото стъкло, прекатурвайки се през три нива до покрива на северозападната галерия.

Отец Мърфи се опита да осъзнае сюрреалистичната сцена, която бе минала през замрежения му поглед. Премигна няколко пъти и впери очи в разбития прозорец.

Аби Боулънд помисли, че е чула звук върху покрива на галерията зад нея и замръзна наострила слух.

На Лиъри се стори, че чува звън на камбана от кулата и се напрегна да чуе дали ще последва втори.

Флин викаше в слушалката на телефона:

— Южна кула, южна кула, отговори!

В комина двамата свързочници едновременно чуха гласа на Белини по телефона.

— Кулите разчистени. Тръгвайте. Командирът на втори взвод хвърли намотаното въже навън от комина и се изкатери отгоре в студения въздух. Бяха поели риска да оставят сините прожектори, осветяващи ниските части на стените на катедралата, за да не събудят подозрението на наблюдателите на фенианите, които се намираха в околните сгради и на тавана. Но сега командирът се почувства твърде видим, докато се спускаше отстрани покрай комина. Приземи се на тъмния покрив на североизточната галерия, последван от своите десет момчета. Те бързо минаха по долния покрив до тясна островърха куличка, която се издигаше между два големи прозореца на вътрешната покрита галерия. Откриха железните скоби в камъка, посочени им от Стилуей и се изкатериха на по-висок покрив, частично осветен от разсеяната светлина. Стигнали до покрива те легнаха в широкия улей за дъждовна вода там, където стената се срещаше с наклонената плоскост, покрита със сиви плочи. После запълзяха към най-близката капандура. Взводният командир не откъсваше очи от нея, докато се придвижваше натам. Видя нещо да се подава от отвора, нещо дълго и тясно, което приличаше на цев.

Взводният командир на трети щурмови гледаше, докато и последната тъмна фигура излезе от гърлото на комина и хвана с клещите резето на вратата. Промърмори нещо като молитва и го повдигна. После бавно го бутна, чудейки се дали няма да излети като сажди нагоре от комина.

Джийн Кеърни и Артър Нолти стояха до прозорците с капандури на противоположни страни на заострения покрив и оглеждаха небето за хеликоптери. Нолти, който се намираше на западната полегата половина, помисли, че чува звук отдолу. Погледна натам, но не видя нищо в тъмното. Чу звук отдясно и тутакси се обърна. Дълга редица от черни сенки, подобни на бръмбари, пълзяха към него през дъждовния улей. Не можеше да си представи как се бяха качили тук без хеликоптери или без да бъдат забелязани да се катерят по стените от наблюдателите в съседните сгради. Инстинктивно вдигна пушката си и взе на мушка първия от мъжете, само на двайсет фута от него.

Някой извика и всички застанаха на едно коляно. Нолти видя пушки, които се готвеха да стрелят и пусна единичен изстрел. Един от облечените в черно мъже се хвана с ръка за жилетката, изгуби равновесие и политна извън дъждовния улей. После падна върху покрива на галерията отдолу и се чу силно тупване в тишината на нощта.

Джийн Кеърни се обърна при звука от изстрела на Нолти.

— Артър! какво?…