Катедралата

— Не със сигурност. Брайън Флин не ми доверява всичко. Дадох му някои идеи, варианти. Единствената забрана, която му наложих, е да не посяга на британска собственост или персонал, например, да не вдига във въздуха тази сграда. Но с тези хора човек никога не може да е съвсем сигурен. — Майор Мартин остана загледан в пространството известно време, после заговори тихо и унесено: — Знаеш ли, Крюгер, когато най-сетне хванах копелето миналата зима в Белфаст, той бе един смазан мъж, физически и умствено. Единственото, което искаше от мен, беше да го убия бързо. И те уверявам, че аз силно исках да изпълня желанието му. Но после размислих. Както казваме ние, дадох му команда „кръгом“, посочих му Америка и го пуснах на свобода. Това беше опасна игра, като да хванеш лъва за опашката. Но мисля, тя даде резултат.

Крюгер дълго го гледа, после заключи:

— Надявам се правилно да си преценил реакцията на американската общественост.

Мартин се усмихна и отпи малко от плоско шише:

— Ако американската общественост вчера е била раздвоена по отношение на ирландския проблем, днес вече не е толкова раздвоена. — Той погледна Крюгер: — Сигурен съм, това ще окаже огромна помощ на твоята служба.

Крюгер отговори:

— А в случай, че не помогне, тогава ни дължиш услуга. Всъщност исках да обсъдя с теб нещо, което планираме в Хонг Конг.

— Някаква интрижка, значи. Да, да, искам да ми разкажеш за нея. Но по-късно. Сега се наслади на парада.

Той отвори прозореца и в стаята нахлу шумът от чупене на прозорци, полицейски сирени и хиляди викове:

— Както казват те: „Напред, Ирландия“.

Глава 14

Морийн Малоун усети някой да я потупва по рамото. Обърна се и видя мъж, който държеше пред лицето й значка.

— Бюро на специалните служби, госпожице Малоун.

Част от тълпата започва да се насочва насам. Трябва да ви приберем в катедралата. Вас също, господин Бакстър. Моля, последвайте ни!

Бакстър погледна хората долу на улицата. Видя редицата от полицаи, застанали рамо до рамо покрай бордюра.

— Мисля, че засега тук сме в безопасност.

Мъжът отговори:

— Сър, трябва да се махнете оттук, заради безопасността на другите хора на стъпалата. Моля ви…

— Да, да, разбирам. Е, госпожице Малоун, мисля, че той има право.

Морийн и Бакстър се обърнаха и изкачиха стъпалата. Морийн виждаше червените дрехи на кардинала, който вървеше пред тях. От двете му страни крачеха цивилни полицаи.

Други хора от специалните служби бяха обградили монсеньор, останалите свещеници и духовни лица. Очите им непрестанно шареха из тълпата. Двама от специалните служби забелязаха, че непознати хора отвеждат кардинала, Малоун и Бакстър в катедралата и тръгнаха след тях, разблъсквайки хората пред портала. Двама свещеници на най-горните стъпала ги последваха и двамата полицаи почувстваха как нещо твърдо беше опряно в гърбовете им.

— Не мърдайте или ще ви надупчим гърбовете — рече тихо единият от свещениците.

Полицаите от подвижния щаб бяха загубили радиовръзка, когато започнаха смущенията в ефира, но продължаваха да докладват по телефоните. Без предупреждение, от Петдесет и пета улица се появи линейка, която сви рязко и се удари странично във фургона. Той отскочи напред и кабелите, които го свързваха с уличния стълб, се скъсаха. Двамата мъже в линейката се измъкнаха от нея и моментално изчезнаха в претъпканото фоайе на Олимпик Тауър. Морийн Малоун, Харолд Бакстър и кардинала вървяха редом по централната пътека в пълната с хора катедрала. Двама мъже ги следваха. Други двама водеха отпред. Морийн видя, че свещеникът на амвона беше отец Мърфи, а до мястото за даване на причастие бе коленичил друг свещеник. Когато приближи до него, й се стори, че открива нещо познато в лицето му.

Кардиналът се обърна и огледа пътеката назад, после попита придружителите си:

— Къде е монсеньор Даунс? Защо другите не са с нас?

— Ще ни настигнат. Не спирайте, Ваше високопреосвещенство.

Отец Мърфи се опита да продължи литургията, ала отново бе прекъснат от сирените и виковете отвън. Той вдигна глава над хилядите богомолци, седнали на скамейките и по пътеките, и очите му съзряха движещо се яркочервено петно в средата на централната пътека. Закова поглед върху твърде тревожната гледка. Кардиналът вървеше към олтара заедно с Малоун и Бакстър, ескортирани от няколко човека от специалните служби. Мисълта, че отвън става нещо, което може да помрачи този светъл ден, дълбоко го разстрои. Той забрави до коя част на литургията беше стигнал и извика рязко:

— Службата свърши. Вървете в мир — и веднага добави бързо: — Не, чакайте. Останете, докато разберем какво става. Останете по местата си, моля.

Отец Мърфи се обърна и видя свещеника, който досега коленичеше до мястото за причастие, да стои на най-горното стъпало на амвона. Позна високия свещеник с тъмнозелените очи. Незнайно защо, не се изненада, че го вижда. Изкашля се и каза:

— Да?

Брайън Флин измъкна пистолет от черното си расо и го насочи срещу него:

— Дръпни се назад!

Мърфи пое въздух:

— Кой си ти, за Бога?

— Аз съм новият архиепископ.