Катедралата

Мълинс послуша тази смес от реакции и се дръпна назад в кулата. Изтри студените ледени капки от лицето си. С учудване и страхопочитание мислеше за положението си — намираше се в камбанарията на катедралата „Свети Патрик“, с пушка в ръка! После си спомни за по-голямата си сестра Пег, вдовица с три деца. Сега тя се разхождаше в затворническия двор в Арма. Спомни си и нощта, в която нейният съпруг Бари Колинс бе убит, докато участваше в опита да отвлекат сестрата на Морийн Малоун от затворническата камионетка, в която се предполагаше, че се намира. Припомни си и тяхната майка, която се грижеше за децата на Пег дни наред, докато тя изчезваше нанякъде с грубовати мъже в тъмни палта. Мълинс си спомни нощта, когато излезе на улиците в Белфаст, за да открие Брайън Флин и неговите фениани, и как майка му беше плакала и изричала след него проклятия. Но най-силно от всичко помнеше бомбите и престрелките, разтърсвали нощите над Белфаст от най-ранните му детски години. Връщайки се назад, не виждаше друг път, който не би го довел дотук, или друго подобно място.

Патрик Бърк погледна нагоре. От един разбит вентилационен отвор висеше зелено знаме, украсено със златна ирландска арфа, и той успя да различи над него мъж с пушка. Бърк се обърна и видя на кръстовището полицаи, които изтегляха счупения подвижен прожектор. Хората бяха станали по-благоразумни и съдействаха на полицията, явно стигнали до заключението, че човек, който може да улучи такъв прожектор от двеста ярда, може също така лесно да улучи и тях. Бърк се скри в нишата на вратата под кулата и каза на поста, който беше поставил там:

— Известно време само ще стоим тук. Оня тип горе все още произвежда адреналин.

— Познато ми е това чувство.

Бърк надзърна от нишата към стъпалата. Зелената пътека сега бе побеляла от суграшицата. Навсякъде по тротоарите и улицата се въргаляха зелени карамфили, пластмасови шапки и хартиени помпони. На кръстовището на Петдесета улица лежеше на една страна захвърлен от оранжистите огромен барабан. Вятърът отнасяше бавно на юг черни бомбета и яркооранжеви шарфове. Телевизионни оператори предпазливо заснемаха всичко от сградата на център „Рокфелер“. Бърк си представи как щеше да изглежда то по телевизията. Приближаване и кадри в едър план на отломките. Бомбе, което се претъркулва по заледената улица. Дълбокият вибриращ глас на говорителя: „Днес вековната война между англичани и ирландци се пренесе на Пето авеню…“ Ирландците винаги разиграват интересни спектакли.

Брайън Флин се облегна на парапета на балкона и посочи малката ризница от другата страна на покритата галерия. Каза на Хики:

— Понеже не виждаме външната врата на архиепископската ризница или вратата на асансьора, теоретически е възможно полицията да се справи с алармите и мините. Тогава трябва да очакваме нахлуване на полицаи именно през онази малка ризница.

Лиъри, който изглежда можеше да чува на далечни разстояния, извика от отдалечения край на балкона:

— А ако си подадат главите от покритата галерия, аз ще стрелям.

Хики извика към него:

— Благодаря, господин Лиъри знаем, че ще го направите. — Попита тихо Флин: — Боже всемогъщи, откъде изрови това чудовище? Човек не може спокойно да си почеше задника.

Флин отвърна тихо:

— Да, има отлично зрение и слух.

— Американец ли е?

— Наполовина е ирландец. Снайперист, морски пехотинец, участвал е във Виетнам.

— Знае ли защо е тук? Знае ли поне къде, по дяволите, се намира?

— Знае, че се намира на височинен пост и наблюдава зона за свободен обстрел. Това е всичко, което знае и което го интересува. Добре му се плаща за услугата. Той е единственият сред нас, освен теб и мен, който няма роднини в някой британски затвор. Тук не ми е нужен човек, който има емоционална връзка с нас. Той ще убива, когато му наредя. Ще убие всеки от нас, когото аз посоча, и ако ни нападнат и надвият, ще убие всеки оцелял от нас, ако все още е в състояние да го направи. Той е ангелът на Смъртта, Черният жътвар, последната инстанция.

— Другите знаят ли за това?

— Не.

Хики се засмя. Половината му зъби липсваха:

— Подценил съм те, Брайън.

— Да, подцени ме. Да видим по-нататък. Архиепископската ризница е проблем, но е само един от многото…

— Трябваше да доведеш повече хора.

Флин изрече леко ядосан:

— Имам много помощници отвън, ала според теб колко могат да се намерят от тях, които да са съгласни да дойдат тук, за да умрат?

На лицето на стареца се появи хладен поглед: