Катедралата

— В понеделник, на Великден през 1916 година, в Дъблин имаше много храбри мъже и жени. Повече, отколкото обсадените сгради можеха да поберат. — Очите му се приковаха някъде под тях в тихата катедрала: — Тогава не липсваха доброволци. И вяра! Колко силно вярвахме всички тогава! През ранните дни на Първата световна, беше известно време преди Великденския бунт, брат ми бе в британската армия. Тогава там имаше много ирландски момчета. И сега има. Чувал ли си за ангелите на Мон? Не? Брат ми Боб бил в Британския експедиционен корпус във Франция и били почти пред унищожение, защото германските сили многократно ги надвишавали. Тогава на едно място, наречено Мон, се появили рой небесни ангели, които застанали между тях и германците. Разбира се, германците побягнали назад в объркване. Всички вестници писаха за това. И хората вярваха на тази история, Брайън. Те вярваха, че британската армия е благословена и Бог е изпратил ангелите си, за да се намесят на нейна страна в битката срещу врага. Брайън го погледна:

— Прилича на масова халюцинация на отчаяни хора. Когато започнем да виждаме ангели тук, ще знаем, че сме победени и… — Той млъкна внезапно и впери внимателен поглед в Хики под мътната светлина. За миг си представи, че се намира в абатство Уайтхорн и слуша историите на стария свещеник.

— Какво ти става, момче?

— Нищо. Предполагам, че човек не трябва да се съмнява в намесата на свръхестественото. Ще ти разкажа за това утре.

Хики се засмя:

— Ако утре си жив, за да го разкажеш, тогава ще ти повярвам.

Флин се насили да се усмихне:

— Може да ти го разкажа на едно по-различно място.

— Тогава със сигурност ще ти повярвам.

Мегън Фицджералд се приближи зад гърба на Джордж Съливан, който поставяше последните мини на вратата към южния неф.

— Свърши ли?

Той рязко се обърна:

— По дяволите, Мегън! Не трябва да правиш това, когато работя с експлозиви.

Тя погледна Съливан, който изглеждаше великолепно в килта на гайдар от оркестъра „Емърълд Съсайъти“.

— Вземи си нещата и ела с мен. Донеси и гайдата.

Заведе го до малка врата в ъгъла на нефа и се изкачиха по спираловидно каменно стълбище, което излизаше в дългата тройна аркада от южната страна.

Прът с висящо на него американско знаме висеше отгоре, точно срещу папското знаме на другата галерия. Мегън се обърна наляво към балкона на хора, където Флин и Хики бяха погълнати от плановете, като двама генерали в навечерието на битка. Намираше за твърде странен факта, дето двама толкова различни мъже се разбираха така добре. Не бе одобрила идеята да доведат Джон Хики в последния момент. Но останалите смятаха, че се нуждаят от един стар герой, с когото да се отъждествят. Беше една истинска връзка с 1916-та. Сякаш присъствието му можеше да ги превърне в нещо по-различно от това, което всъщност бяха — изметът на обществото.

Тя не виждаше необходимост да черпи от миналото. За нея светът беше приел форма през 1973, когато за първи път видя жертви от бомбени атентати в центъра на Белфаст, докато се връщаше от училище. И придоби смисъл и цел, когато брат й Томи бе ранен и заловен при опита да се освободи Шийла Малоун. Далечното минало не съществуваше, както и близкото бъдеще. Собствените й лични спомени бяха цялата история, от която се интересуваше.

Гледаше Флин да посочва и жестикулира. Не изглеждаше много по-различен от стареца до него. И все пак, някога беше различен. За Томи Фицджералд Брайън Флин бе всичко, което един мъж трябваше да бъде, и тя беше израснала, виждайки създаването на легендата Брайън Флин през очите на по-големия си брат. После дойде залавянето на Флин и освобождаването му, което бе най-малкото странно. После разривът с ИРА, създаването на новата фенианска армия, присъединяването на по-малкия й брат Педар и нея към тази армия и най-накрая, неизбежната им връзка. Тя не беше разочарована от него като любовник, а като революционер, който имаше недостатъци. Той щеше да се поколебае, преди да разруши тази катедрала, но тя ще се погрижи вземането на това решение да остане извън неговия контрол.

От далечния край на галерията се чу викът на Съливан:

— Гледката е великолепна. Как е храната?

Мегън се обърна към него:

— Ако не изпитваш угризения да се нахраниш с кръв, тя е хубава и в изобилие.

Съливан погледна през окуляра на пушката си:

— Не бъди толкова жестока, Мегън.

Вдигна пушката и я фокусира върху Аби Боулънд, забелязвайки разтворената блуза. Тя вдигна ръка и му помаха. Той също й махна:

— Толкова близо и все пак толкова далече.

— Кротко, Джордж — каза нетърпеливо Мегън: — Онази работа няма да ти трябва скоро за друго, освен да пикаеш.

Погледна го внимателно. Джордж Съливан не се плашеше лесно от нея. Притежаваше онази комбинация от непукизъм и самодоволство, която вървеше заедно с боравенето с експлозиви. Божи дар, бе нарекъл това той. Може и да е така.

— Сигурен ли си, че Хики знае как да инсталира бомбите?

Съливан вдигна гайдата си и започна да я надува. След малко вдигна глава:

— Да, много е добър. Техниката му е от Втората световна, но върши работа. И най-важното, не му липсва кураж.