Катедралата

Мегън Фицджералд се изкачи в камбанарията и спря задъхана, като оглеждаше студеното помещение и се взираше в слабата светлина, хвърлена от единствената крушка. Видя устройството на Флин за заглушаване на радиочестотите върху носещата греда. От нея висяха три огромни камбани, всяка от които с въртящо се колело и висящ ремък. Поривите на студения мартенски вятър влизаха през осемте двойки медни вентилационни отвори в осмоъгълната камбанария. Шумът от полицейски рупори и сирени достигаше в тази стая на кулата, която се намираше на височината на осемнайсететажна сграда.

Мегън дръпна желязната пожарникарска брадвичка от ръката на Рори Дивейн, обърна се рязко и замахна към един от вентилационните отвори. Капакът му се разкъса и пропусна светлините на града. Мълинс се зае да развива капаците на останалите седем двойки отвори, като ги изтръгваше от каменните им гнезда. През това време Дивейн, коленичил на пода, свързваше полевия телефон.

Мегън се обърна към Мълинс, застанал до отвора над Пето авеню.

— Не забравяй, Мълинс. Трябва да докладваш за всичко необичайно. Дръж очите си отворени за хеликоптери. Никаква стрелба без заповед.

Мълинс погледна към центъра „Рокфелер“. На прозорците срещу него се бяха струпали хора. На по-ниските покриви имаше някои, които сочеха разбитите вентилационни отвори. Мощен полицейски прожектор светна на улицата и белият му лъч описа кръг. Спря се върху отвора, зад който беше застанал Мълинс. Той се дръпна назад и затвори очи.

— Ще ми се да угася онова нещо. Мегън кимна:

— Можеш да оправиш тази работа.

Мълинс се надвеси през отвора и погледна през оптичния прибор на пушката. Видя движещи се фигури в периферията на прожектора. Затаи дъх, прицели се добре и натисна спусъка. Ехото от изстрела експлодира в камбанарията и Мълинс видя червения трасиращ куршум да описва дъга надолу към кръстовището. Лъчът на прожектора промени цвета си от бял на червен и после внезапно угасна. В стаята се чу кухо пропукване, последвано от викове. Мълинс се прикри зад каменната стена и издуха носа си в кърпичка:

— Много е студено тук.

Дивейн седна на пода и завъртя ръчката на полевия телефон.

— Ало, вие на тавана, обаждаме се от камбанарията, чувате ли ме?

Гласът на Джийн Кеърни долетя ясно в слушалката:

— Чувам те, камбанария. Какъв беше този шум?

Дивейн отговори:

— Мълинс угаси един прожектор. Няма проблем. Роджър, остани в режим на готовност за проверка на връзката с балкона. Ало, балкона, чувате ли камбанарията и тавана?

Гласът на Джон Хики долетя по линията:

— Чувам ви и двамата. Връзката е установена. Кой, по дяволите, ви позволи да стреляте по прожектора?

Мегън изтръгна слушалката от ръцете на Дивейн. — Аз.

В гласа на Хики се долови остър сарказъм и раздразнение:

— О, Мегън! Това беше риторичен въпрос, моето момиче. Знаех отговора му. Опичай си акъла тази нощ!

Мегън пусна слушалката на пода и погледна Дивейн:

— Слез на балкона и прекарай кабел до южната кула. После развий вентилационните отвори и заеми там поста си.

Дивейн вдигна макарата с телефонния кабел и брадвата и слезе от камбанарията.

Мегън обходи един по един всички отвори. Стените на катедралата бяха окъпани в синя луминесцентна светлина от градинските прожектори. На север масивната петдесет и един етажна Олимпик Тауър отразяваше очертанията на катедралата в стъклените си стени. На фона на черното небе се виждаха осветените прозорци на „Уолдорф-Астория“, а на изток се издигаше другата кула на катедралата и скриваше част от изгледа към „Сакс“. Там имаше полицаи, които триеха с ръце раменете и бедрата си, за да се стоплят. На всички околни улици продължаваха да изтласкват човешките множества от пресечка до пресечка и опразненият район около катедралата непрекъснато увеличаваше размерите си.

Мегън се обърна назад към Мълинс, който духаше в шепите си. Младото му лице бе почервеняло от студ, а устните му бяха станали синкави. Тя тръгна към отвора на стълбището в средата на пода:

— Бъди нащрек!

Той я гледаше да изчезва надолу по стъпалата и внезапно се почувства самотен. Кучка! Не беше много по-възрастна от него, но движенията и гласът й бяха като на по-стара жена. Всичко в нея, освен лицето и тялото й, бе загубило младостта си.

Мълинс огледа самотния си наблюдателен пост, после отново надникна към Пето авеню. Разви едно знаме, омотано около кръста му, и го върза в краищата на вентилационния отвор. После го пусна да се развие и да падне отстрани покрай стената на кулата. То се развя от вятъра и запърха в стените от сив мрамор. Прожекторите в градините отдолу го осветиха красиво.

Репортерите и гражданите, които все още се намираха по улиците и покривите в района, нададоха възклицания. От няколко гърла се изтръгнаха насърчителни възгласи, други изръкопляскаха. Не липсваха и освирквания.