Катедралата

За пореден път Флин огледа катедралата и съсредоточи вниманието си върху издигнатото място от черен и бял мрамор, наречено светилището на олтара. В средата на светилището се намираше олтарът, издигнат още по-високо върху широка мраморна основа. Студенината на мрамора и бронза бе смекчена от огромни букети свежи зелени карамфили, които според Флин трябваше да символизират зелената земя на Ирландия, която нямаше да изглежда или мирише толкова хубаво, ако я поставеха на жертвеника. От двете страни на олтара имаше редици от дървени скамейки, отредени за духовните лица. На редицата отдясно седяха Морийн, Бакстър и отец Мърфи. Всички изглеждаха напълно неподвижни от това разстояние. Флин отново сложи бинокъла пред очите си и съсредоточи поглед върху Морийн. Тя изобщо не изглеждаше изплашена и това му допадна. Забеляза, че устните й се движат, а лицето й беше обърнато напред. Дали шепнеше молитва? Не, не и Морийн. Устните на Бакстър също започнаха да се движат. И тези на отец Мърфи.

— Кроят тайни планове срещу нас, Джон. — Това е хубаво — отговори Хики. — Ще ни развличат. Флин отмести бинокъла наляво. Точно срещу заложниците от другата страна на черно-белия мраморен под се намираше кардиналът. Седеше напълно неподвижен на издигнатия си трон, покрит с червено кадифе.

— Не могат да намерят убежище дори в светилището — коментира тихо Флин.

Лиъри го чу и каза:

— За тях е все пак някакво убежище. Ако мръднат оттам, ще ги застрелям. Флин се отмести по-нататък покрай парапета и пак се надвеси. Точно зад олтара се намираше стълбището за ризницата. То не се виждаше от балкона. Там на площадката с автомат в ръцете бе седнал Педар Фицджералд, братът на Мегън. Добро момче е този Фицджералд. Разбира колко е важно на всяка цена да се охраняват затворените с верига врати. Притежаваше смелостта на сестра си, обаче без характерната за нея свирепост.

— Все още не знаем дали могат да влязат през някой подземен тунел в криптата и да се качат зад гърба на Педар.

Хики отново разгледа плановете:

— По-късно ще вземем ключовете за цялата сграда. Тогава ще можем да огледаме навсякъде. Трябва ни време, Брайън, за да стегнем защитата си. По дяволите! Защо тези планове не са по-подробни? Да я вземат мътните тая църква! Прилича на мраморно сито с повече дупки в него, отколкото празнотите в историята за възкресението на Христа.

— Надявам се полицията да не открие архитекта.

— Трябваше да го отвлечем снощи заедно с Тери О’Нийл — каза Хики.

— Прекалено очевидно е. Това щеше да насочи насам разузнаването.

— Тогава трябваше да го ликвидираш и да го направиш да изглежда случайно.

Флин поклати глава:

— Човек все пак трябва да сложи някъде границата, не смяташ ли?

— Ти не си никакъв революционер. Чудя се как въобще си стигнал дотук.

— Стигнах по-далече от много други. И сега съм тук.

Глава 16

Майор Бартолъмю Мартин свали бинокъла и въздъхна дълбоко:

— Е, успяха да го направят… Очевидно без смъртни случаи, освен онзи великолепен кон. — Той затвори прозореца, за да спре навлизането на студен вятър и лапавица. — Едва не убиха Бърк, обаче.

Крюгер само сви рамене. Няма смисъл човек да се задълбочава толкова. Майор Мартин облече палтото си:

— Сър Харолд беше добър човек. Отличен партньор за бридж. Все пак Флин не спази обещанието си, както виждаш. Сега ще трябва да очистят бедния Хари в момента, когато нещата започнат да не вървят по плановете им.

Крюгер погледна през прозореца:

— А аз мисля, че ти си планирал да отвлекат Бакстър.

Майор Мартин се запъти към вратата:

— Не съм планирал нищо, Крюгер. Само осигурих благоприятната възможност и необходимата сума. По-голямата част от изпълнението е също толкова голяма изненада за мен, колкото за тебе и за полицията. — Мартин погледна часовника си: — От посолството ще започнат да ме търсят. Твоите хора също ще се чудят къде си. Не забравяй, Крюгер, най-важното условие да се лъже успешно е лъжецът да има отлична памет. Не забравяй нещата, които не би трябвало да знаеш, и помни тези, които трябва да знаеш. Той сложи ръкавиците си и излезе.

Мегън Фицджералд махна на тримата мъже и двете жени с нея и бързо се отправи към предната част на катедралата. Петимата я последваха, натоварени с куфари, ракетомети и пушки. Влязоха във вестибюла под северната кула, качиха се в малкия асансьор и стигнаха до репетиционната зала на хора в кулата. Мегън се появи на балкона.

Джак Лиъри стоеше в края му на известно разстояние от Флин и Хики. Беше зает с определянето на огневите точки. Мегън попита рязко:

— Наясно ли си какво трябва да правиш, Лиъри?

Снайперистът се обърна и я изгледа.