Катедралата

Той повдигна бинокъл и погледна Морийн. Дори от това разстояние можеше да види, че лицето й бе почервеняло, а челюстите — здраво стиснати. Спря погледа си на Мегън, която беше събрала трима мъже и две жени и всички правеха оглед по периметъра на външните стени. Бе свалила забрадката си на монахиня и сега се виждаше дългата й до раменете червена коса. Тя вървеше бавно и лека-полека сваляше облеклото на монахиня. Небрежно пускаше на пода черни и бели одеяния, докато остана само по джинси и тениска с нарисувана огромна червена ябълка. Под нея пишеше: „Аз обичам Ню Йорк“. Тя се спря до входа на северния неф и докато оглеждаше тройната югоизточна аркада, викна:

— Галахър!

Франк Галахър, облечен в черно сако и раирани панталони на церемониалмайстор от парада, се надвеси от парапета на балкона и насочи снайпера си към нея, гледайки през оптическия мерник:

— Готово, проверих!

Мегън продължи нататък.

Флин разви руло с архитектурни планове и ги опря на парапета на балкона. Той потупа плана на катедралата с разтворена длан и каза, сякаш едва сега осъзнаваше този факт:

— Наша е.

Хики кимна и поглади рядката си, изтъняла брадица:

— Да, но дали ще успеем да я задържим? Можем ли да се противопоставим само с десетина човека на двайсет хиляди полицаи?

Флин се завъртя към Джак Лиъри, застанал близо до клавиатурата на органа:

— Ти как мислиш? Можем ли да я задържим, Джак?

Лиъри кимна бавно:

— Дали са двайсет или двайсет хиляди, могат да влизат само по двама-трима. — Той потупа своята модифицирана М-14 с прикрепена към нея оптика: — Всеки, който успее да мине жив през мините на входа, ще бъде мъртъв, преди да е направил и три крачки.

На слабата светлина Флин се вгледа в лицето на Лиъри. Имаше комичен вид в парадната униформа на колониален офицер, с боядисана в зелено пушка. Но в очите и безизразния му глас нямаше и следа от несериозност. Флин отново огледа катедралата, като правеше сравнения с плановете. Тази сграда имаше формата на кръст. Вертикалната черта на кръста представляваше главният неф, където се намираха централните редици със скамейки и петте пътеки. Късата хоризонтална черта бяха северният и южният напречен неф. Там също имаше скамейки и по един изход от всеки от тях. Двете тройни аркади представляваха дълги мрачни галерии, поддържани от колони. Те минаваха над главния неф и стигаха до двата края на напречните нефове. Две по-къси тройни аркади започваха в отдалечения край на напречните нефове и гледаха към олтара. Това беше основното разположение на сградата, която трябваше да задържат. Флин погледна горния край на чертежите. Там се виждаше пететажното жилище на енорийските свещеници, сгушено в североизточния квадрант на кръста извън катедралата. То бе свързано с катедралата посредством подземни коридори под терасите, които не бяха отбелязани на плановете. В североизточния квадрант се намираше резиденцията на кардинала, също отделена с тераси и градини, и свързана също с подземен коридор. Флин беше наясно, че именно тези неотбелязани в плановете връзки бяха слабите точки в защитата им.

— Ще ми се да бяхме окупирали и външните сгради. Хики се ухили:

— Следващия път.

Флин също му отвърна с усмивка. Старецът си беше останал загадка, която се люшкаше на неравномерни интервали между клоунско и воински решително държане. Флин отново насочи вниманието си към плановете. Върхът на кръста представляваше заоблена конструкция, наречена апсида. В апсидата се намираше страничният олтар на Дева Мария, тихо, спокойно място с дълги и тесни прозорци от рисувано стъкло.

— Страничният олтар на Дева Мария няма връзка с външната страна, затова там реших да не поставям пост. Не мога да отделя човек и за там.

Хики се надвеси над плановете:

— Ще я проверя за скрити коридори. Църковната архитектура, Брайън, не би била църковна архитектура, ако няма дрънчащи на кухо стени и замаскирани врати. Места, откъдето да излита Светият Дух. Места, откъдето свещениците тайничко наблюдават някой човек и му изкарват акъла, като прошепват името му.

— Чувал ли си за абатство Уайтхорн близо до Белфаст?

— Прекарах веднъж там една нощ. Нещо там да не би да ти е изкарало акъла? — засмя се Хики.