Катедралата

— Важно е да разберете, че Бартолъмю Мартин е заплаха за всичко, което може да се постигне с преговорите. Иска да види катедралата унищожена и кръвта на заложниците пролята. — Той се обърна към Рурк и Шрьодер: — Лош приятел е за вас. — Погледна Крюгер и Хоган: — Най-многото, на което Мартин се е надявал, е било кражба на оръжие или взривяване на банка. Но Флин му предостави уникалната възможност да повлияе на общественото мнение в Америка така, както стана във Великобритания с убийството на лорд Маунтбетън, извършено от ИРА. Обаче ако Флин излезе от катедралата, без да пролее нито капка кръв и затворниците бъдат освободени, той ще се превърне в герой за по-голямата част от ирландското население. Никой няма да повярва, че е имал намерение да навреди на някого или да разруши катедралата. А майор Мартин не може да допусне то да се случи. — Бърк отново се обърна към Крюгер и Хоган: — Искам да бъде неутрализиран! Не, това не е оня евфемизъм, който използвате за убийство. Не изпитвайте такова неудобство. Неутрализиран, значи лишен от възможност да действа. Да бъде наблюдаван. Искам редовен служител на Британското външно министерство, който да представя страната, не Мартин. Предоставям ви уникалната възможност да спасите задниците си.

Крюгер погледна Бърк с неприкрита враждебност в очите. Хоган кимна:

— Ще сторя каквото мога. Робърта Шпигел се обади:

— Край на обсъждането — погледна Шрьодер: — Капитане, вие сте на ход.

Шрьодер кимна и включи високоговорителите в двете сгради. Поръча на оператора да го свърже с катедралата и докато чакаше, огледа присъстващите. За тях започва нова игра, помисли си той. Но неговата не бе променена кой знае колко. Най-важната му грижа беше личността на Брайън Флин. Целият му свят се бе свил до електронните импулси, които минаваха между двамата. Вашингтон, Лондон и Дъблин можеха да го улеснят с капитулацията си, ала не можеха да направят нещата по-трудни, отколкото вече бяха. Гласът му в слушалката го накара да трепне:

— Здравейте, господин Флин. Тук е капитан Шрьодер.

Глава 31

Брайън Флин стоеше до органа и държеше слушалката, притисната до рамото си, докато палеше цигара.

— Шрьодер, соленото месо беше жилаво. Нали не сте заклали коня?

Гласът на преговарящия долетя с нотка на потиснат смях:

— Не, сър. Ако желаете още нещо, само кажете.

— Това и ще направя. Преди всичко, радвам се, че знаете името ми. Вече сте наясно, че си имате работа с най-големия патриот на Ирландия. Нали така?

— Да, сър.

— Някой ден в Дъблин и в свободен Белфаст ще ми издигнат паметници. А вас никой няма да ви помни.

— Да, сър.

Флин се засмя неочаквано:

— Чувам, че пишеш, Шрьодер. Какво написа? „Мегаломания“?

— Не, сър. Просто си водя бележки.

— Добре. Сега слушай и си запиши. Първо… — Флин запрелиства автобиографията на Шрьодер, без да спира да говори, — в никой случай не загасяйте градинските прожектори около катедралата. Изглежда великолепно, окъпана в тази синя светлина. Освен това, то няма да позволи на момчетата от корпуса за бързо реагиране да се изкатерят по стените. Има мои хора с бинокли в съседните небостъргачи. Ако видят нещо да се движи отвън, ще сигнализират на постовете в кулите или направо ще ми се обадят. Което ме подсеща за точка номер две: не пипайте външните ми телефонни линии. Точка три: ако светлините тук вътре дори само премигнат, ще застрелям всички. Четири: никакви психологически атаки, като онзи банален номер с разкарването на тъпата ви бронирана кола около катедралата.

Моите хора в кулите имат ракети М-72. Пък и ние сме виждали повече бронирани коли, отколкото ти таксита, Шрьодер. Не се плашим от тях. Пето: никакви хеликоптери. Ако забележат хеликоптер от кулите, ще стрелят по него. Шесто: кажи на хората си, че планираме това от доста време и една атака ще им струва скъпо. Не ги жертвайте, ще ви трябват по-късно. — Флин изтри потта от челото си. — Седмо: отново повтарям, никакви отсрочки. Гледайте да се оправите до зори. Осмо: искам хубав двайсет и един инчов телевизор. Ще ти съобщя кога да го донесе Бърк. Девет: искам до сутринта да видя подробно предаване по новините за ставащото тук. Десет: възнамерявам да дам пресконференция в залата за журналистите под ризницата. Начало, десет и трийсет тази вечер, на живо. Записа ли всичко?

След продължително мълчание се чу гласът на Шрьодер. В него се долавяше леко напрежение:

— Да, сър. Ще се помъчим да задоволим всичките ви искания.

— Ще го направите. Какво казват от Дъблин, Лондон и Вашингтон?

— Осигурена е постоянна връзка с представителите им, които са тук, в резиденцията на кардинала. Мисля, че има напредък.

— Радостно е, че съюзниците работят толкова добре заедно. Надявам се и те като нас да съумеят да сдържат нервите си. Какво съобщиха от Червения кръст и Амнести?

— Готови са да съдействат по всички възможни начини.

— Браво на тях. Добри хора. Винаги готови да протегнат ръка за помощ. А какво става с осигуряването на имунитет за мен и хората ми?

Шрьодер се изкашля леко: