Катедралата

— Бързо се досещаш. Мога да контролирам хората си само до определен момент. Но на зазоряване, ако исканията ни не бъдат изпълнени, всеки мъж и жена тук вътре ще действа по предварително издадена заповед. Без дори да изрека и дума, заложниците ще бъдат застреляни или хвърлени от кулата на камбанарията, ще бъдат подпалени огньовете и автоматично ще се включат останалите средства за разрушаване.

Бърк отсече:

— Постъпил си много глупаво, като си преотстъпил контрола. Глупаво и опасно.

Флин притисна лице към металните пръчки.

— Има нещо още по-лошо от преговорите с мен. Ако нещо с мен се случи, ще трябва да се оправяте с Хики и жената, която наричаме Прения. Затова ти и Шрьодер не се опитвайте да работите срещу мен. Работете с мен и никой няма да умре.

— Познатият дявол е по-добър от непознатите.

— Съвсем вярно, лейтенант. Съвсем вярно. А сега можеш да вървиш.

Бърк слезе заднишком на долното стъпало. Той и Флин се спогледаха. Този път Флин не направи движение да се обърне и Бърк си спомни предписанието на отдела, който преговаряше за заложници — никога не се обръща гръб на терористите, които ги държат. „Трябва да се отнасяш с тях като с кралски особи“ — обичаше да повтаря Шрьодер в интервютата по телевизията. „Никога не им показвайте гърба си. Не използвайте отрицателни думи. Не казвайте думи като «смърт», «убийство», «убивам», «умирам», «мъртъв». Винаги се обръщайте към тях с уважение“. Шрьодер би получил удар, ако беше чул разговора им.

Бърк слезе още едно стъпало заднишком. Шрьодер си имаше своите методи, и все пак Бърк започваше да се убеждава, че тази ситуация изисква гъвкавост, оригиналност и дори правене на компромиси. Надяваше се Шрьодер и останалите да го разберат, преди да е станало прекалено късно.

Той обърна гърба си към Флин, слезе по стъпалата, заобиколи количката и тръгна към коридора. През цялото време усещаше дълбоките тъмни очи, които го следваха.

Глава 30

Патрик Бърк извървя дългия подземен път от ризницата, покрай мълчаливите полицаи в коридора. Забеляза, че подразделението за тактическо наблюдение беше заменено от Службите за бързо реагиране. Носеха черни униформи и черни бронирани жилетки. Въоръжени бяха с пушки, снайпери, автомати и пистолети със заглушители. Нямаха нищо общо с обществената представа за ченге. Очите им постоянно шареха, телата им бяха прекалено напрегнати, в стиснатите им устни димяха цигари.

Бърк влезе в мазето на енорийския дом и тръгна нагоре по стълбището към кабинета на монсеньор. Мина през претъпкания външен офис и влезе в другата стая, като плътно затвори вратата зад себе си. Срещна погледите на дванайсетте човека вътре — мислено ги бе нарекъл Отчаяната дузина. Застана в средата на стаята.

Най сетне Шрьодер се обади:

— Защо се забави толкова?

Бърк отиде до един стол и седна:

— Каза ми да се опитам да го преценя.

— Никакво преговаряне, Бърк. То е моя работа. Не познаваш процедурата…

— Ще си тръгна на мига, само кажи. Нямам желание да попадна на предната корица на „Тайм“.

Шрьодер скочи от мястото си:

— Започва да ми писва от напомняния за онази шибана статия в „Тайм“…

Заместник-комисарят Рурк се намеси:

— Хайде, момчета, престанете. Очаква ни дълга нощ. — Обърна се към Шрьодер: — Искаш ли Бърк да си тръгне, след като ни осведоми?

Шрьодер поклати глава:

— Флин го направи своето момче за поръчки, а ние не можем да си позволим да разстройваме господин Флин.

Лангли се обади: — Какво иска Флин, Пат?

Бърк запали цигара и мълча по-дълго, отколкото се считаше за учтиво.

— Каза, че в известен смисъл катедралата ще се саморазруши на зазоряване.

Всички мълчаха, докато не се обади Белини:

— Ако трябва да я завзема със сила, не е лошо да предвидите достатъчно време за сапьорите да прегледат всеки инч. Сега разполагат само с две кучета: Сали и Бренди… — Той поклати глава: — Каква бъркотия, мамка му!

— Каквито и устройства да са заложили, те могат да забавят действието им — обади се Шрьодер. — Ще ги убедя да направят отсрочка.

Бърк го погледна:

— Мисля, че не разбра какво съобщих. Лангли отново попита:

— Какво друго каза той, Пат?

Бърк се облегна назад и им представи редактирана версия на разговора си с Флин. От време на време поглеждаше майор Мартин, застанал срещу камината в класическа поза. Доби впечатлението, че Мартин мислено попълва липсващите изречения.