Катедралата

— Ах, Морийн, ти си все същият боец от улицата. Разбираш, трябва да се плати предварително някаква определена цена за малко свобода. Повечето мъже и жени на този свят биха тръгнали бързо през отворената врата и дори не биха допуснали мисълта за бягство под куршуми, свирещи покрай ушите им. Виждаш ли, твоите ценности и изисквания са обратни на обикновените хора. Променила си се през годините, прекарани с нас.

Тя си спомни навика му да тълкува вместо нея мотивите и действията й, и как някога така я бе объркал, че не знаеше коя и каква е, и с радост се беше оставила във властта му. Погледна го:

— Млъкни.

Флин се поколеба, после прибра ключа и мина на друга тема:

— Поговорих си с кардинала. Той вярва в пръстена. Ти не повярва, защото смяташе, че като раздвоена от противоречия християнка не бива да го правиш. Но Негово високопреосвещенство е най-добрият християнин, когото са успели да създадат, и той вярва.

Морийн погледна вратата на криптата.

— Никога не съм казвала, че не вярвам. Нощта, когато напуснах Уайтхорн, ти казах, че не разбирам защо някоя сила, добра или лоша, би избрала точно теб за свой смъртоносен пратеник.

Той се засмя:

— Това, което изрече, е ужасно, Морийн. Ти си майстор на ударите под пояса. Би била истинска кучка, ако нямаше добро сърце. — Той се приближи до нея. — Как си обясняваш тази работа с изчезването на отец Донели? Търсих този човек, ако е бил човек, през всичките тези години, и никой не е чувал за него.

Тя впери очи през едно от стъклата към бялата светеща крипта и поклати глава, Флин продължи да я наблюдава, стисна здраво ръката й и рече с напълно променен глас:

— Преди да забравя, искам да ти дам един съвет: Не предизвиквай Мегън!

Тя се извърна към него:

— Фактът, че още съм жива, е достатъчен, за да я предизвика. Нека ти дам съвет. Ако излезеш жив оттук, бягай колкото може по-далече от нея! Тя привлича смъртта като гръмоотвод, Брайън.

Без да каже нищо, Флин пусна ръката й. Тя продължи:

— И Хики… този човек е… — тръсна глава. — Няма значение. Виждам, че си се забъркал с ужасни хора. Ние почти не се познаваме вече, Брайън. Как можем да си даваме съвети?

Той протегна ръка и погали бузата й. Мъртва тишина легна на площадката пред криптата. Изведнъж откъм коридора на ризницата се чуха стъпки и скърцането на колелца по мраморния под. Морийн попита внезапно:

— Щом майор Мартин те е хванал, как така си жив? Флин слезе по стъпалата и застана до решетестата врата. Тя настоя:

— Някаква сделка ли направи с него? Той не отговори.

— И наричаш себе си патриот? Погледна я остро:

— Същото правите майор Мартин и ти.

— Аз никога не бих…

— О, и ти би направила сделка. Папата, премиери и президенти сключват сделки с лекота и наричат това дипломация и стратегия. Такъв е животът, Морийн, илюзии и семантика. Е, днес не сключвам сделки и не прибягвам до взаимни услуги, както и да го нарича преговарящият, за да го направи да звучи по-приемливо. Това би трябвало да те направи щастлива, щом не обичаш сделките.

Тя не отговори. Брайън продължи:

— Ако се съгласиш, че сделката, която съм направил с майор Мартин, не е толкова ужасна, ще включа името на Шийла в списъка на хората, които трябва да бъдат освободени.

Бързо вдигна очи към него:

— Искаш да кажеш, че то не…

— Това променя малко нещата, нали? Май очакваше тази сърцераздирателна среща с малката Шийла. Сега нищо няма да спечелиш от цялата работа. Освен, разбира се, ако не проявиш разбиране относно моите съвместни действия с врага.

— Защо е толкова важно за теб да се съглася? Чу се вик:

— Аз съм Бърк! Пристигам! Флин каза на Морийн:

— Ще поговорим по-късно — и викна към ризницата: — Можеш да се приближиш. — Разтвори якето си и намести пистолета в колана си. После се обърна към нея: — Уважавам способностите ти на боец достатъчно, за да те третирам като мъж. Не се опитвай да предприемеш нищо, не прави резки движения, не заставай зад мен и не се обаждай, докато не ти кажа.

Отговори му:

— Ако това беше комплимент, не се чувствам поласкана. Вече загърбих всичко.

— Да, и влязлата в пътя проститутка загърбва улицата, но се обзалагам, че подсъзнателните й подтици остават.

— Да, остават.

Той се усмихна. От коридора на ризницата се подаде Бърк, който тикаше количка за сервиране пред себе си. Спря в подножието на стълбището под решетестата врата.

— Познаваш ли госпожица Малоун? — попита Флин. Бърк й кимна.

— Срещали сме се.

— Точно така. Миналата вечер в „Уолдорф“. Докладваха ми. Изглежда толкова отдавна, нали? — той се засмя. — Доведох я тук, за да се увериш, че не сме накълцали заложниците. — Обърна се към нея: — Кажи му колко добре се отнасяме с вас, Морийн.

— Още никой не е мъртъв — отговори тя.

— Моля те, предай на останалите, че правим всичко възможно, за да ви освободим невредими. — Бърк вложи в гласа си по-весела нотка: — кажи на отец Мърфи, когато всичко свърши, ще дойда да изповядам греховете си.

Тя кимна и го погледна разбиращо, Флин помълча, после попита:

— Свещеникът твой приятел ли е?

— Всички са мои приятели.