Катедралата

— Наистина ли? — той дойде по-близо до вратата. — Скрит микрофон ли имаш, Бърк? Трябва ли пак да повтарям проверката?

— Чист съм. Количката също. И аз не искам да ме подслушват. — Изкачи седемте стъпала до вратата и остро осъзна психологически неизгодното положение да стои на стъпало, осем инча под Флин. — Няма нищо сложено в храната.

— Флин кимна.

— Няма как, когато има заложници. Това прави нещата съвсем различни, нали?

Морийн внезапно увисна на пръчките на вратата и заговори бързо:

— Истинското му име е Брайън Флин. Има само около дванайсет стрелци…

Флин измъкна пистолета си от пояса и го притисна силно във врата й.

— Не се прави на герой, Морийн. Не е нужно. Нали, лейтенант?

Бърк леко разпери настрани ръцете си така, че да се виждат.

— Успокой се. Не казвай нищо повече! Така. Флин процеди през зъби:

— Това е добър съвет, момиче. Нали не искаш да поставиш под заплаха друг човек, като лейтенант Бърк, например, който вече чу достатъчно? — Той погледна Бърк: — Прекалено е импулсивна и не се е научила да прави разлика между смелост и безумие. Боя се, че е моя грешка. — Хвана рамото и със свободната си ръка и я отскубна от вратата. — Върни се обратно. Морийн погледна Бърк:

— Отец Мърфи чу изповедта ми и не се страхувам да умра. Скоро всички ще се изповядаме. Не се огъвайте пред тези копелета!

Бърк я погледна и кимна:

— Разбирам.

Тя се усмихна, обърна се и изкачи стъпалата към олтара, Флин беше отпуснал пистолета встрани до себе си и я гледаше как си отива. Помисли малко и попита:

— Добре, колко ти дължа?

Бърк бавно му подаде сметката. Той я погледна:

— Петстотин шейсет и един долара и дванайсет цента. Не е евтино да нахраниш една армия в Ню Йорк,

нали? — Мушна пистолета обратно в пояса и отброи сумата. — Ето, ела по-насам.

Бърк се приближи и пое банкнотите и дребните.

Флин продължи:

— Удържах си отстъпката от цената — той се изсмя.

— Съобщи го на пресата, лейтенант. Те умират за такива пикантерии.

Бърк кимна. Брайън Флин не беше чак толкова луд, реши той. Имаше неловкото усещане, че Флин е по-умен и по-добър актьор от Шрьодер.

Флин погледна количката, натоварена с метални блюда, покрити с капаци.

— Не би било истински празник на Свети Патрик без солено месо, нали, Бърк? Ти успя ли да хапнеш?

— Не, бях зает.

— В такъв случай ела да хапнеш с нас. Всички ще се радват на твоята компания.

— Не мога.

— Не можеш? — Флин се престори, че си припомня нещо:

— А, да. Заложниците не могат да бъдат предавани или разменяни при никакви обстоятелства. Полицията не може да заеме мястото им. Няма да те задържам.

— Изглежда знаеш много за тези неща. Флин долепи лице до решетката:

— Знам достатъчно, за да не правя глупости. Надявам се, че и ти знаеш толкова.

— Убеден съм, че имаме повече опит със залавяне на заложници от теб! Гледай ти да не направиш грешка!

Флин запали цигара и рече неочаквано:

— Сега, след като госпожица Малоун бе достатъчно умна да съобщи истинското ми име, май трябва официално да се представя. Наистина съм, както каза дамата, Брайън Флин. Както може би знаеш от други източници. В главата ти светнаха ли сигнални лампички?

— Няколко. Дейността ти в края на седемдесетте. От другата страна на океана.

— Да, от другата. А сега, от тази. За разлика от Джон Хики, не съм официално умрял, а само официално изчезнал. Добре, хайде да се върнем на любимата си тема. Майор Мартин присъства ли на военните ви съвети?

— Да.

— Отървете се от него.

— Засега той представлява Британското консулство. Флин се изсмя пресилено:

— Сър Хари ще изпадне в ужас, като научи това. Нека ти кажа, че майор Мартин ще изработи дори своето Министерство на вътрешните работи. Той е предан единствено на маниакалната си омраза към ирландците. За Бога, трябва да го изключите от процеса за вземане на решения.

— Предпочитам да стои наблизо, за да мога по-лесно да го наблюдавам.

Флин поклати глава:

— Такъв човек не можеш да наблюдаваш, независимо колко близо се намира. Махни го от енорийския дом, по-далече от твоите началници.

Бърк отбеляза тихо:

— За да могат хората ти отвън по-лесно да го ликвидират.

По лицето на Бърк бавно се плъзна усмивка:

— О, лейтенант, ти си бил много умен. Да, наистина е така.

— Моля те да не предприемаш нищо, преди да си говорил с мен.

— Да, трябва да се съобразявам с теб — кимна Флин. — Може още да работим заедно.

— Може би.

— Виж, в момента се водят много двойни игрички, Бърк — отвърна Флин. — Само нюйоркската полиция, доколкото разбирам, няма задни мисли. Ще разчитам на теб, лейтенант, да си свършиш работата. Трябва да играеш ролята на честния брокер и да предотвратиш кървавата баня. Утре до зазоряване, иначе, обещавам ти, тази катедрала ще изгори. Това е също толкова неизбежно, колкото изгревът.

— Искаш да кажеш, че не е във властта ти да спреш?