Катедралата

Той мина покрай Флин и влезе под дървения свод, после се скри зад вратата на изповедалнята. Отец Мърфи отправи поглед към Флин, дръпна завесата на бавината и влезе. На известно разстояние от тях, близо до олтара на Дева Мария, стоеше Джон Хики и наблюдаваше мълчаливо.

Мърфи коленичи в тъмната стаичка и започна:

— Благословете ме, отче…

Надникна през процеп в завесата и видя отдалечаващата се фигура на Флин. Заговори с бърз шепот на кардинала и претупа как да е изповедта си. После внезапно каза:

— Ваше високопреосвещенство, ще използвам звънеца, за да изпратя кодирано съобщение.

Тъмноочертаващият се профил на кардинала зад екрана остана неподвижен за известно време, сякаш не бе чул нищо, и бавно кимна. Мърфи дръпна завесата над рамката на вратата и натисна няколко пъти бутона, за да привлече вниманието. Вдигна бележката пред очите си и замижа в тъмното. После започна:

ТУК Е ОТЕЦ МЪРФИ.

Неочаквано една ръка се подаде през завесата и сграбчи китката му. Гласът на Хики прогърмя в изповедалнята.

— Докато още си тук, отче, се изповядай, че използваш изповедалнята за измама. — Той дръпна настрана завесата и Мърфи зажумя от нахлулата светлина. Хики грабна бележката от ръката му и спусна завесата.

— Хайде, довърши си изповедта! Аз ще довърша съобщението.

Мърфи се залепи до екрана и рече тихо на кардинала:

— Съжалявам…

Застанал отвън, Хики се обърна, Флин беше изчезнал.

Никой не му обръщаше внимание, освен Малоун и Бакстър, които седяха в светилището и изглеждаха едновременно вбесени и отчаяни. Хики им изпрати усмивка, прочете кодираното съобщение, постави пръст на бутона и започна да изпраща сигнали. Повтори началото:

ТУК Е ОТЕЦ МЪРФИ. С КАРДИНАЛА СМЕ В ИЗПОВЕДАЛНЯТА. — Продължи, като наподобяваше несигурната ръка на човек, който изпраща съобщение за първи път. Четеше и променяше цялото съобщение: — ПРЕЦЕНКА НА ОГНЕВАТА МОЩ НА ФЕНИАНИТЕ: НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ СТРЕЛЦИ. ПО ЕДИН ВЪВ ВСЯКА ИЗТОЧНА ГАЛЕРИЯ. НИКОЙ В ЗАПАДНИТЕ ГАЛЕРИИ. НИКОЙ НА БАЛКОНА. ЕДИН ЧОВЕК С „ТОМСЪН“ НА ПЛОЩАДКАТА ПРЕД КРИПТАТА. РАЗПОЛАГАТ САМО С АВТОМАТИЧНО ОРЪЖИЕ. ПО ЕДИН ПОСТ ВЪВ ВСЯКА КУЛА. ПОЛЕВИТЕ ТЕЛЕФОНИ НЕ РАБОТЯТ. ЗАЛОЖНИЦИТЕ СА ПРЕМЕСТЕНИ В КРИПТАТА. СИГУРНА Е ПРИ ПОЖАР. — Вдигна отново бележката и зачете. — МАКМЕЙЛ Е БРАЙЪН ФЛИН. ДЖОН ХИКИ Е НЕГОВАТА ДЯСНА РЪКА. ТРЕТИ КОМАНДИР Е МЕГЪН ФИЦДЖЕРАЛД. — Той импровизира отново: — ВРАТИТЕ НЕ СА МИНИРАНИ. ПРОТИВОГАЗИТЕ СА СТАР МОДЕЛ С ЛОШИ ФИЛТРИ. — Спря и помисли за момент: — ФЕНИАНИТЕ СА ВЕРНИ На ХИКИ. НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПРЕГОВАРЯТ ДОБРОНАМЕРЕНО. ГОВОРЯТ ЗА САМОУБИЙСТВО. БАКСТЪР ЩЕ БЪДЕ ОБЕСЕН ПРЕДИ КРАЙНИЯ СРОК ЗА НАЗИДАНИЕ. НАПРАВЕТЕ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА. НИЕ НЕ СЕ СТРАХУВАМЕ. БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ. ОТЕЦ МЪРФИ.

Хики свали пръст от бутона и се усмихна. Сега хората оттатък бяха объркани… и уплашени. Уплахата води до отчаяние. Отчаянието води до безумни постъпки. Хики се постави на тяхното място — разбрали малката вероятност да решат проблема с преговори, загрижени за заложниците, подценяващи силите на хората вътре. Полицията щеше да предложи план за превземането на катедралата и той щеше да бъде приет. А политиците щяха да разполагат с това съобщение, което да оправдае употребата на сила. Полицаите щяха да се втурнат през вратите и да бъдат посрещнати от експлозии и неочаквано силен смъртоносен обстрел.

Докато оглеждаше катедралата, Хики си представяше как щеше да стане всичко. Разцепеният мрамор, рухващите статуи, тъмночервената кръв, окъпала олтарите и пода, сгърчените трупове върху скамейките. Таванът щеше да пламне и да се срути в централния неф. Ценното рисувано стъкло щеше да се пръсне навън върху улиците. Видя умиращи да се гърчат сред камъни и пламъци. И когато вече щяха да мислят, че всичко е свършило, дълго след последния изстрел, когато зората се промъкне на снопове през прашните дупки, за да освети спасителните екипи и лекарите, които щяха да ровят из развалините, взривните устройства с часовниците щяха да експлодират. Двете главни колони щяха да се разтърсят и да рухнат сред оглушителния рев на гранит и мрамор, гипс и бронз, дърво и бетон. Катедралата щеше да умре, тухла по тухла, камък по камък, колона по колона, стена след стена…

Морийн Малоун седеше напълно неподвижна на скамейката и гледаше как Хики изпраща съобщението. Обърна се към Харолд Бакстър:

— Мръсник!

Бакстър отмести очи от Хики.

— Е, това е негово право, нали? Но едва ли може да навреди. Особено ако е получено първото съобщение.

— Мисля, че не разбираш — каза тя. — Хората отвън все още вярват, че възможността да изпращаме сигнали е в наши ръце. Хики не им изпраща някоя псувня или нещо подобно. Той чете нашето съобщение и изпраща подвеждаща информация с нашите имена отдолу.

Бакстър погледна Хики и смисълът на думите й достигна до него.

— И само един Бог знае какво им казва. Нали виждаш, че е луд? Флин е образец на рационалност в сравнение с Хики.

— Хики не е луд — отвърна Бакстър. — Той е далеч по-опасен от обикновен смахнат.

Тя наведе очи към пода:

— И все пак не смятам да се извинявам, че направих опит.