Катедралата

— Започнах да разсъждавам за тази сграда. Когато Хики и Фицджералд излязоха оттам, по ръцете и коленете им имаше пръст. Значи, това е нещо като нисък тунел, колкото да пълзиш. Сигурно има големи пространства, които са лошо, или изобщо не са осветени. Тук разполагаме с пространство, голямо колкото район, заключен между две преки. Можем да изчезнем в него. Ако успеем да повдигнем бързо тази плоча и да се спуснем, няма начин да ни изкарат оттам. Докато вървяха обратно, плочата от дясната страна на олтара отново дойде пред погледа им. Морийн рече:

— Даже и да успеем да се спуснем долу, преди да ни застрелят, пак няма да сме свободни и никой отвън няма да знае, че сме там.

— Но ние ще знаем, че не сме тук, горе. Тя кимна:

— А то е по-важно, нали така?

Вървяха мълчаливо няколко минути, после Морийн попита:

— Как смяташ да го направим? Бакстър нахвърли плана си.

Отец Мърфи и кардиналът влязоха в светилището, и Морийн и Бакстър забелязаха, че двамата свещеници са пребледнели. Отец Мърфи погледна първо единия, после другия, и предположи:

— Хики знае, разбира се. Кардиналът се обади:

— Нямаше да имам нищо против да се опитаме да изпратим съобщение — той погледна всички строго. — Трябва да ме държите в течение на плановете си.

Бакстър кимна:

— Точно това смятаме да направим, Ваше високопреосвещенство. Обмисляме план за бягство. Искаме и вие двамата да дойдете с нас. Кардиналът поклати глава и каза натъртено:

— Моето място е тук — за момент потъна в размисъл: — Но съм готов да ви дам благословията си. — Той се обърна към отец Мърфи. — Ако желаеш, ти също можеш да вървиш. Мърфи поклати глава отрицателно и каза на Морийн и Бакстър:

— Няма да тръгна без Негово високопреосвещенство. Но ще ви помогна, ако мога.

Морийн огледа тримата мъже.

— Добре. Да обмислим детайлите и да разчетем времето. — Погледна часовника си. — Тръгваме в девет часа.

Глава 33

Капитан Белини попита монсеньор Даунс, който влизаше в офиса:

— Намерихте ли вече плановете на катедралата? Монсеньор поклати глава.

— Търсят тук и в сградата на епархията. Мисля, че никога не сме имали комплект в архива.

Комисар Рурк се обърна към Лангли:

— Докъде стигнахте с търсенето на архитекта, Гордън Стилуей?

Лангли запали цигара, като не бързаше да отговори. Най-сетне съобщи:

— Детективите са ходили в офиса му на източната Петдесет и трета. Намерили са го затворен, разбира се…

Рурк го прекъсна:

— Получихте ли прокурорско разрешение да влезете?

Лангли забеляза, че заместник-комисарят започваше да се държи началнически. До полунощ сигурно щеше да се опита и да издаде заповед. Лангли отговори:

— Всъщност някой вече е влизал без прокурорско разрешение. Няма планове на катедралата. Детективите търсят списък на работниците. Той очевидно също е изчезнал. Монсеньор Даунс прочисти гърлото си и се намеси:

— Не одобрявам нападението… но предполагам, то трябва да се планира… — погледна библиотеката: — Сред тези книги има пет, които представляват изследвания на катедралата в снимки. В някои от тях има планове, не толкова подробни, за да могат туристите да ги следват, когато се разхождат вътре. Снимките на интериора са много добри и може да са ви от полза.

Белини отиде до библиотеката и започна да оглежда лавиците. Бърк се изправи.

— Възможно е да има комплект от плановете в апартамента на Стилуей. Никой не вдига телефона, а детективът, който изпратихме, казва, че никой не отваря вратата. Отивам там.

Сега стана и Шрьодер:

— Не можеш да мърдаш оттук. Флин каза…

— Флин да върви на майната си. Робърта Шпигел се обади:

— Върви, лейтенант.

Лангли скъса страница от бележника си.

— Ето адреса. И не влизай незаконно. Монсеньор Даунс го предупреди:

— Ако намерите Гордън Стилуей, не забравяйте, той е възрастен човек. Не го карайте да се притеснява.

— Не правя нищо незаконно. И не притеснявам хората. Бърк се обърна и излезе в съседния офис. Тежък облак от синкав дим висеше над главите в препълнената с хора стая. Бърк си проби път до коридора и слезе по стълбите. Офисите на приземния етаж бяха пълни с униформени полицейски началници, които ръководеха операциите на открито. Той се приближи до някакъв капитан, застанал до бюро, и показа значката си.

— Имам нужда от дежурна полицейска кола с екип и някой маниак за шофьор.

Капитанът вдигна глава от картата.

— Така ли? Е, районът от другата страна на кордона е плътно наблъскан с хора и автомобили. Закъде толкова си се разбързал, лейтенант?

— Тремърси парк, веднага.

— Тогава трябва да идеш на „Лексингтън“.

— Мамка му! — Той грабна телефона и набра офиса на монсеньор. — Лангли, хеликоптерът още ли е на покрива на „Палас“? Добре, обади се и кажи да го приготвят за излитане.