Катедралата

Бърк стигна до последния, четвърти етаж. От онова, което някога вероятно е било помещения за прислугата, бяха направени два апартамента. Намери вратата на Стилуей и натисна звънеца. Зад него по стълбите се изкачи детективът.

— Няма никой.

— Не е нужно да си Шерлок Холмс.

Бърк погледна трите вертикално разположени цилиндъра на заключалката, които бяха твърде различни — от много стар, до най-съвременен. Те показваха как с всяко изминало десетилетие нараства страхът. Обърна се към детектива:

— Искаш ли да опиташ рамото си в това? — Не.

— И аз. — Бърк се приближи до тясно стълбище зад малка вратичка. — Стой тук.

Изкачи стълбището и излезе на покрива, после се спусна по задния противопожарен изход и спря до прозореца на Стилуей.

Апартаментът бе тъмен, с изключение на жълтата светлинка на радиочасовника. На прозореца нямаше решетка и Бърк извади пистолета си. Счупи старото стъкло над заключалката. Бръкна вътре, освободи куката и вдигна прозореца. Скочи в стаята и се отдалечи от прозореца, хванал с две ръце пистолета пред себе си.

Затаи дъх и се ослуша. Очите му привикнаха към тъмнината и започна да различава сенки и форми. Нищо не помръдваше, нищо не дишаше, нищо не миришеше. Нямаше нищо, което да иска да го убие, и той усети, че тук не е убит никой. Бърк се изправи, намери лампа и я светна. Големият тавански апартамент беше в ярък контраст със света наоколо. Чисто бели стени, вградени лампи, тръбна мебел. Тайният модерен свят на архитект, който се занимаваше с реставрации на готически сгради. Срамота, Гордън Стилуей!

Тръгна към вратата за антрето, все още хванал пистолета, оглеждайки тъмните ъгли по пътя си, всичко беше съвсем обикновено, нищо не нарушаваше хармонията. По белия килим нямаше червени петна, по лъскавия хром не се виждаха съсиреци. Бърк запаса пистолета си и отвори вратата. Кимна на детектива:

— Задният прозорец е счупен. То поражда подозрения, че в момента се извършва престъпление. Напиши доклад.

Детективът премигна и тръгна към стълбите. Бърк затвори отвътре вратата и се огледа. Видя шкаф за папки до чертожна маса и отвори средното чекмедже, отбелязано с буквите „Ж-С“. Не се изненада особено, че между „Свети Марк“ в Бауъри и „Свети Апостол Павел“ нямаше нищо, освен едно по-широко пространство, отколкото трябваше да има.

Видя телефон на бар-плота в кухненския бокс и набра енорийския дом. Чу сигнал „заето“ и набра оператора. Чу запис, че трябва да набере отново, и тресна слушалката. Откри барчето на Гордън Стилуей и си наля бърбън.

Телефонът иззвъня и Бърк отговори:

— Ало?

В слушалката се чу гласът на Лангли:

— Предположих, че няма да намериш свободна линия. Какво става? Труп в библиотеката?

— Няма труп. Няма Стилуей. Папката с плановете на „Свети Патрик“ също липсва.

— Виж ти… — Лангли направи пауза: — И при останалите проверки нямахме късмет.

Бърк чу някой да говори наблизо.

— Това Белини ли е?

— Да. Действа по своята линия. Не му обръщай внимание!

Бърк запали цигара.

— Празникът на Свети Патрик не се оказа много весел, инспекторе.

— Осемнайсети март също не изглежда много обещаващ. — Въздъхна дълбоко. — Някъде в този град има планове и други архитекти, може би инженери, които познават това място. До утре сутринта можем да ги съберем всички, ала не разполагаме с толкова време, Флин е помислил за всичко. Включително отвличането на Стилуей и плановете.

— Чудя се…

— Какво се чудиш?

— Не ти ли идва наум, че ако Флин е заловил Стилуей, той щеше да бъде в катедралата, където от него щеше да има най-много полза?

— А може би наистина е вътре? Бърк помисли малко.

— Не знам. Флин щеше да ни каже, ако е отвлякъл архитекта. Щеше да ни се похвали, че знае как да взриви сградата, като минира тайните ходове, ако има такива. Той е интелигентен мъж, който умее да извлича максимума от всичко, до което се добере. Помисли върху това.

Бърк огледа подредената стая. На канапето лежеше брой на „Ню Йорк поуст“ и той дръпна жицата на телефона, за да се приближи. Първата страница показваше снимка от сцената с юмручния бой пред катедралата по обед. Заглавието гласеше: ДЕМОНСТРАЦИЯ ПОМРАЧИ ПАРАДА. Отдолу имаше подзаглавие ИРЛАНДЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МАРШИРУВАТ. Извънредните вечерни издания щяха да предложат много по-добър материал. Гласът на Лангли се чу в слушалката:

— Там ли си, Бърк?

— Да. Слушай, Стилуей е бил тук. Донесъл е вкъщи вечерния вестник и…

— И какво?

Бърк обиколи стаята, като разнасяше телефона и слушалката. Отвори един дрешник до входната врата:

— Мокро палто. Мокра шапка. Липсва шлифер. Липсва чадър. Няма куфарче. Прибрал се е измокрен, преоблякъл се е и отново е излязъл с куфарчето си, в което предполагам е била папката с плановете на „Свети Патрик“.

— И какъв цвят са, следователно, очите му? Добре де, приемам го. Къде, според теб, е отишъл?

— Вероятно е излязъл с някой, който е имал добре изработени документи и правдоподобна история. Някой, който е влязъл ненасилствено в апартамента.

— Сигурно някой фенианин, който го е намерил твърде късно, за да го заведе в катедралата.

— Може би. Но може и друг да не желае да се доберем до плановете и Стилуей.