Катедралата

Хвърли поглед към Мегън и Лиъри. Дори те изглеждаха притихнали, седнали на парапета, обърнали гръб на катедралата. Пиеха чай и пушеха заедно една цигара, Флин се извърна и потъна в звуците на гърмящия орган. Отец Мърфи коленичи и остана неподвижен пред олтара. Погледна часовника си. Харолд Бакстър крачеше напред-назад из светилището и се опитваше да изглежда неспокоен, докато очите му постоянно шареха наоколо. Погледна часовника си. Нямаше причина, помисли той, да изчакват последните минути. Може никога да нямат толкова добра възможност. На минаване покрай отец Мърфи той прошепна:

— Трийсет секунди.

Морийн лежеше свита на скамейката, с лице, заровено в ръцете й. Погледна с едно око и видя Бакстър да й кимна. Той се завъртя и закрачи назад към трона. Мина близо до кардинала и каза:

— Сега.

Кардиналът стана, слезе от трона и тръгна към мястото за причастие. Бутна вратата и бързо тръгна по централната пътека.

Отец Мърфи чу Бакстър да вика:

— Върви.

Мърфи се прекръсти, изправи се бързо и тръгна към страничната част на олтара.

Флин наблюдаваше раздвижването в светилището, отразено в огледалото на органа. Продължи да свири унасящата мелодия и подвикна на Лиъри:

— Обърни се.

Лиъри и Мегън скочиха едновременно от парапета и се завъртяха. Лиъри вдигна пушката си. Хики спря да свири, а органът на Флин замря в дълъг бавен звук. Пеенето престана и катедралата утихна. Всички очи се насочиха към кардинала, Флин каза в микрофона, без да отделя очи от огледалото:

— Спри на място, кардинале.

Отец Мърфи отвори таблото, скрито в страничната част на олтара, дръпна шалтера и районът около светилището потъна в мрак. Бакстър направи три големи крачки, мина покрай стълбището за ризницата и се плъзна по мраморния под към месинговата плоча. Морийн се изтъркули от скамейката и бързо изпълзя към задната част на светилището. Пръстите на Бакстър намериха дръжката на плочата и той повдигна тежкия метал, докъдето позволяваха пантите. Морийн се прехвърли и краката й намериха отвора в пода.

Четиримата души в галериите се разкрещяха диво. От балкона изтрещя изстрел и виковете престанаха. Чуха се четири последователни изстрела. Морийн се пусна и падна на пръстения под отдолу.

Бакстър почувства нещо — празна гилза или парче мрамор — да удря гърдите му, люшна се назад и падна на хълбок. Кардиналът продължи да върви напред, но никой вече не му обръщаше внимание. Отец Мърфи припълзя към стълбището за ризницата и се сблъска с Педар Фицджералд, който тичаше нагоре. В полумрака двамата се вкопчиха един в друг.

Бакстър пое дъх и се хвърли напред. Ръцете и раменете му увиснаха през отвора, а краката му се плъзнаха по мрамора, опитвайки се да се задържат. Морийн извика:

— Скачай!

Протегна се и хвана висящата му ръка. Изтрещяха още пет изстрела, които пръснаха мраморни късове и се удариха в плочата. Бакстър почувства остра болка в гърба си, тялото му се сгърчи конвулсивно. Още пет куршума изсвириха в тъмното над главата му. Усещаше как Морийн дърпа дясната му ръка. Опита се да падне с главата надолу в дупката, но някой дърпаше краката му. Чу вик съвсем близо до ухото си и стрелбата престана. Морийн беше увиснала на ръката му и крещеше:

— Скачай! Скачай, за Бога!

Бакстър чу собствения си глас, слаб и задъхан.

— Не мога, хванаха ме. Бягай! Бягай!

Някой го теглеше за глезените и го дърпаше от дупката. Усети как ръката на Морийн отслаби хватката си и го пусна. Две здрави ръце го обърнаха по гръб и видя лицето на Педар Фицджералд, клекнал над него, притиснал автомата към гърлото му. В полумрака Бакстър забеляза, че по врата и бялата му риза течеше кръв. Фицджералд го погледна и изрече задъхано:

— Тъп кучи син! Ще те убия, проклето копеле! Запрати юмрук в лицето му, после го прескочи, наведе се над дупката и насочи цевта на автомата в отвора. Застана неподвижно и изстреля два дълги откоса в тъмнината.

Бакстър смътно усещаше някаква топла влага да се процежда върху студения мрамор под него. Опита се да фокусира погледа си върху сводестия таван, но всичко, което успя да види, бяха размазаните червени петна на кардиналските шапки. Чу бягащи стъпки да се приближават към олтара и да изкачват стълбите, а после над него заплуваха лица — първо на Хики, после на Мегън и Флин.

Бакстър завъртя главата си и видя отец Мърфи да лежи до стълбището, с ръце, притиснати към лицето му. Между пръстите му се стичаше кръв. Чу гласа на Мегън:

— Педар! Ранен ли си? Педар?

Бакстър се опита да вдигне глава, за да потърси с поглед кардинала. Внезапно видя пред себе си обувката на Мегън да лети към лицето му. Пред погледа му блесна червена светкавица и настъпи мрак. Флин коленичи до Педар Фицджералд и измъкна цевта на оръжието от дупката. После пипна кървавата рана на врата му.

— Само драскотина, приятел — и викна на Мегън: — Върни го на поста му. Бързо! — Легна с лице до отвора в пода и извика: — Морийн! Добре ли си? Ранена ли си?

Морийн клечеше на няколко ярда от отвора. Тялото й трепереше и тя пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои. Ръцете й опипаха тялото за рани.

Флин извика отново: