Катедралата

— Флин, ако убиеш някого, Бог ми е свидетел, ако направиш нещо на някого, знай, че сме приключили с правенето на сделки.

— Правилата са ми ясни. Успокой се, Шрьодер!

— Искам да говоря с всички заложници. Незабавно!

— Почакай — последва мълчание, после гласът на кардинала изпълни стаята:

— Капитане, познавате ли гласа ми?

Шрьодер погледна другите двама мъже и те кимнаха.

— Да, Ваше високопреосвещенство. Кардиналът заговори с глас, който издаваше, че е наблюдаван отблизо и диктуват отговорите му:

— Аз съм добре. Господин Бакстър получи, както тук казват, одраскване по гърба и рана от рикошет в гръдния кош. В момента си почива и изглежда добре. Отец Мърфи също е ранен от рикоширал куршум, в лицето, по-точно в челюстта. Преживява шок, но иначе е добре… по чудо никой не е убит.

Тримата мъже в стаята си отдъхнаха леко. От съседния офис се чу приглушен говор. Шрьодер попита:

— А госпожица Малоун? Кардиналът отговори колебливо:

— Жива е… Не е ранена. Тя е…

Шрьодер чу как някой от другия край покри мембраната. Чу приглушени гласове, сърдита размяна на реплики. Той викна в слушалката:

— Ало? ало?

Отново се чу гласът на кардинала:

— Това е всичко, което мога да кажа. Шрьодер заговори припряно:

— Ваше високопреосвещенство, не провокирайте тези хора! Не трябва да застрашавате собствения си живот, защото така се превръщате в заплаха за живота на други хора…

Кардиналът отговори с неутрален тон:

— Ще го предам на останалите — и добави: — Госпожица Малоун е…

Неочаквано се чу гласът на Флин:

— Отличен съвет от храбрия капитан. Нали видя, че всички са живи? Сега се успокой!

— Искам да говоря с госпожица Малоун.

— Излезе за малко. По-късно. — Неочаквано Флин попита: — Готово ли е всичко за пресконференцията?

Гласът на Шрьодер стана спокоен:

— Може би ще ни трябва повече време. Телевизионните мрежи…

— Имам да кажа нещо на Америка и целия свят, и смятам да го направя.

— Да, ще го направите. Проявете търпение.

— Това не е ирландска добродетел, Шрьодер.

— Не съм убеден — Шрьодер почувства, време е за установяване на по-личен контакт, и рече: — Аз самият съм наполовина ирландец и…

— Наистина ли?

— Да, семейството на майка ми е от графство Тайрън. Вижте, разбирам вашето объркване и гняв… Имах един чичо в ИРА. Семеен герой. Хвърлен в затвора от британците.

— За какво? Да не би защото е бил досадник като племенника си?

Шрьодер се направи, че не чу тази забележка.

— Израснах с много от омразата и предразсъдъците, които и ти…

— Но не си бил там, Шрьодер. Не си бил там. Бил си тук.

— С това няма да постигнеш нищо — каза твърдо Шрьодер. — Ще си създадеш повече врагове, отколкото приятели, като…

— Хората тук вече не се нуждаят от други приятели.

Нашите приятели са мъртви или в затвора. Кажи им да освободят нашите, капитане!

— Наистина опитваме. Преговорите между Вашингтон и Лондон напредват. Виждам светлина в края на тунела…

— Сигурен ли си, че тази светлина не е влак, който лети към тебе с бясна скорост?

Някой в съседната стая се изсмя. Шрьодер седна и отхапа връхчето на една пура:

— Слушай, защо не ни покажеш, че ни вярваш, като освободиш един от ранените заложници?

— Кой по-точно?

Шрьодер се изправи на ръба на стола:

— Ами… Ъ-ъ…

— Хайде сега! Поиграй си на господ. Не се съветвай с никого около теб. Ти ми кажи кой да бъде.

— Този, който е най-тежко ранен, Флин се изсмя.

— Много добре. Ето ти едно контрапредложение. Не искаш ли вместо него кардинала? Сега помисли: ранен свещеник, ранен англичанин или здрав кардинал?

Шрьодер почувства в гърдите му да се надига гняв и беше разтревожен, че Флин отговори по този начин:

— Кой е най-тежко ранен?

— Бакстър.

Шрьодер се поколеба. Огледа стаята. Думите се спряха на устата му. Флин го подкани:

— Бързо!

— Бакстър.

Флин вложи тъжна нотка в гласа си:

— Съжалявам. Правилният отговор беше да поискаш Принца на църквата. Ти го знаеше, Берт. Ако беше посочил кардинала, щях да го освободя.

Шрьодер закова поглед в незапалената пура. Гласът му трепереше:

— Съмнявам се.

— Не проявявай недоверие към мен в тези неща. Бих предпочел да загубя един заложник, но да спечеля една точка.

Шрьодер извади кърпичка и избърса врата си.

— Не се опитваме да превърнем това в състезание, за да видим кой има повече кураж… повече…

— Мъжество.

— Да. Не се опитваме да го направим. То е остаряла представа за полицията. Ние отправяме към вас апел… — Той погледна Белини, който изглеждаше много ядосан. Продължи: — Никой тук няма да рискува живота на невинни хора…

— Невинни? Тук вече не воюват невинни цивилни. Всички сме войници, по избор, по призвание, по участие и по рождение. — Флин пое дъх и продължи: — Хубавото нещо в една продължителна партизанска война е, че поне веднъж всеки получава възможност за реванш. — Той направи пауза. — Хайде да изоставим тази тема. Искам телевизор. Изпрати Бърк.

Шрьодер най-сетне запали пурата си.

— Съжалявам, обаче той напусна за малко сградата.

— Казах ти, че искам да стои наблизо. Виждаш ли, Шрьодер, в крайна сметка не изпълняваш всичките ми искания?