Катедралата

Досега бе успяла да им се изплъзне, беше се оказала по-добра в една игра, която бе последната игра на криеница. Всяка уличка и градинка на Белфаст минаха през ума й. Всеки път, когато с разтуптяно сърце и пресъхнало гърло беше пълзяла по камънака, се върнаха в спомените й и тя се почувства пълна с живот, увереност и някакво опиянение от опасната игра.

Земята под нея се издигна и се наложи да се привежда още по-ниско, докато накрая запълзя. После падна на гърди. Един плъх изтича през ръката, друг — през краката й. По челото й потече пот и от това в устата и очите й влезе кал. Дишането й бе толкова шумно, мислеше си, че Галахър го чува ясно.

Зад нея лъчът от фенерчето се движеше във всички посоки. Не можеше да допусне, че той я преследва… освен ако не е чул нещо или не е видял отпечатъците от краката й. А може би е открил някоя от онези празни фасунги и се е досетил. Бръкни с проклетия си пръст в някоя от тях и пукни! Надяваше се, че и той е изплашен колкото нея.

Продължи да пълзи, докато ръката й напипа студения влажен камък. Прокара пръстите си по грапавата повърхност, после вдигна ръка по-нависоко и усети закръглените очертания на масивна колона. Ръката й пак се плъзна надолу и почувства нещо меко и влажно. Бързо се дръпна назад. Предпазливо се протегна отново и докосна меката, подобна на маджун субстанция. Дръпна късче от нея и я помириса.

— О, Божичко! — прошепна тихо. — О, копелета проклети! Значи наистина ще го направите.

Коляното й се удари в нещо, ръцете й се протегнаха и напипаха куфара, който те бяха свалили през дупката. Бе достатъчно голям, за да побере двайсет килограма пластичен експлозив. Някъде, може би от другата страна на стълбището, се намираше другият заряд. Сгуши се в пространството между стената на стълбището и основата на колоната, и свали чорапогащника от раменете си. Намери парче от тухла и го стисна в дясната си ръка. Галахър се приближи. Светлината на фенерчето му осветяваше земята точно пред него. Сега тя видя следите, които бе оставила по пръстта, докато беше пълзяла.

Светлината се люшна нагоре и се спря върху основата на колоната, а после опипа мястото, където тя се криеше. Той се приближи пълзешком и насочи лъча между колоната и стената.

В продължение на дълга секунда светлината замря върху лицето й и те се гледаха един друг от разстояние по-малко от ярд. На лицето на Галахър бе изписана изненада. Тъпанар!

Морийн свали ръката си с тухлата и я запрати между очите му. Фенерчето падна, тя изскочи от нишата си и уви найлоновата гарота около врата му.

Галахър се замята по земята като заклан петел. Морийн го яхна и сключи краката си около тялото му, държейки гаротата като юзди. Стягаше я силно около врата му, дърпаше с цялата си сила.

Галахър се отпусна и падна на гърди, затискайки краката й под себе си. Тя дръпна по-здраво найлона, материята се оказа прекалено разтеглива. Знаеше, че го задушава прекалено бавно и му причинява ненужни страдания. Дълбоко от гърлото му излезе хриптене. Главата му се завъртя неестествено и лицето му застана срещу нея. Светлината от падналото фенерче хвърляше жълт лъч върху него и тя видя изцъклените му очи и подаващия се език. Кожата бе разцепена там, където го беше ударила тухлата, носът му бе счупен и кървящ. За част от секундата очите им се срещнаха.

Тялото му омекна и остана неподвижно. Седнала на гърба му, Морийн се опитваше да успокои дишането си. Все още долавяше живот в тялото му, чуваше плиткото дишане, конвулсиите на мускулите и плътта, долепени до бедрата й. Започна да стяга гаротата, после внезапно я свали от врата му и зарови лицето си в ръце. Чу гласове да идват покрай криптата и на по-малко от четирийсет фута видя две светлини. Бързо изключи фенерчето и го захвърли настрани. Усещаше сърцето си да блъска лудо, ръцете й трескаво търсеха падналия пистолет.

Единият лъч се вдигна и огледа тавана. Чу гласа на Мегън:

— Още една липсваща крушка. Хитра малка кучка. Другата светлина оглеждаше земята. Хики рече:

— Ето следите им.

Ръцете на Морийн докоснаха тялото на Галахър и усети, че той помръдна. Тя се отдръпна назад. Хики извика:

— Франк? Там ли си?

Приближи светлината и я спря върху тялото на Галахър.

Морийн изпълзя заднишком, докато се спря в колоната. Обърна се и заби пръсти в експлозива, опитвайки се да го отдели от основата. Търсеше детонатора, който със сигурност бе забит някъде в него. Двете светли кръгчета дойдоха по-близо. Хики извика:

— Морийн! Добре се справи, момичето ми. Но както виждаш, хрътките надушиха миризмата. Ще започнем да стреляме напосоки, ако не се предадеш.

Морийн продължи да дърпа експлозива. Знаеше, че няма да стрелят напосоки толкова близо до взривното устройство. Шумът от пълзенето на двамата стана по-силен. Обърна се назад и видя двата кръга светлина да се срещат върху тялото на Галахър. Сега Хики и Мегън закръжиха загрижено около него. Галахър се опитваше да се изправи на четири крака.

— Ето, намерих фенерчето му — каза Мегън.