Хаос

— Задавах въпроси, за да разбера дали някой е видял нещо по-рано. Нали знаеш, пред „Кооп“ и Си Ви Ес често се мотаят едни и същи хора. По-малко са от обикновено в тази жега, но предпочитат да се шляят навън, отколкото да стоят на закрито и прохладно. Онова хлапе насочи телефона си към мен, сякаш се каня да застрелям някого без причина, а то се надява да извади късмет и да направи клип. На всичко отгоре над главата ми бръмчеше някакъв проклет дрон. Мразя технологиите! — добави мрачно той.

— Кажи ми, моля те, защо седя в колата ти, тъй като очевидно не се нуждая от превоз. Бездруго вече пристигнах.

— Да, вярно, не се нуждаеш от превоз. Бих казал, че злото вече е сторено. — Той ме оглежда от глава до пети, а очилата му се задържат прекалено дълго върху бримката на чорапа ми.

— Сигурна съм, че не си дошъл, за да ми кажеш това.

— Не. Искам да разбера какво всъщност става с Брайс? — Черният „Рей Бан“ сякаш ме приковава към седалката.

— Нямах представа, че с него става нещо… като изключим обстоятелството, че изглежда по-изнервен и досаден от обикновено.

— Именно. И каква според теб е причината за това? Помисли си.

— Добре, мисля… Вероятно заради жегата и натоварения график. Както знаеш, затрупани сме със смъртни случаи, причинени от горещото време, а Брайс и Итън имат проблем с някакъв агресивен съсед и… чакай да се сетя… Мисля, че бабата на Брайс се подложи на операция за отстраняване на жлъчката миналата седмица. С други думи, подложен е на доста стрес. Но от друга страна, кой може да каже какво се случва в главата му. Или в главата на когото и да било, Марино?

— Ако има причина да не можем да се доверим напълно на Брайс, сега е моментът да изплюеш камъчето, Док.

— Струва ми се, че достатъчно сме го обсъждали — отговарям аз, докато климатикът бълва студена струя, която ще ме смрази до мозъка на костите, тъй като дрехите ми са мокри от пот. — Нямам време да се возя с теб точно сега и трябва да направя опит да почистя костюма си преди вечеря.

Понечвам да отворя вратата, но той отново ме хваща за ръката.

3.

— Стой! — казва Марино, сякаш се обръща към немската си овчарка Куинси, която в момента не се вози в клетка в багажника. Освен че не е издържал изпитите за полицейско куче, Куинси се е провалил и в ролята си на най-добър приятел.

Кръстен на легендарния съдебен патолог от едноименния тв сериал от осемдесетте, Куинси не припарва до местопрестъпление, когато метеорологичните условия не са благоприятни. Предполагам, че косматата дружка на Марино седи в момента на сигурно място у дома, излегнала се в луксозната си кучешка колибка с климатик, и гледа кучешка телевизия.

— Ще те оставя след петнайсетина метра. А сега стой мирно и се наслаждавай на климатика — каза Марино.

Дръпвам ръката си, защото не обичам да ме държат дори нежно.

— Трябва да ме изслушаш — започва той и включва на скорост. — Както казах, не исках да го обсъждаме по телефона. Не можем да знаем кой ни послушва, нали? А ако Брайс представлява заплаха за твоята сигурност или за тази на Центъра по съдебна медицина, бих искал да го разбера навреме.

Напомням на Марино, че използваме лични смартфони, които разполагат с допълнителни екстри от рода на кодиране, антивирусна защита и прочее специални приложения. Малко вероятно е някой да хакне разговорите или имейлите ни. Племенницата ми Луси, която е същински компютърен гений и експерт в Центъра по съдебна медицина, се е погрижила за това.

— Обсъждал ли си това с нея? — питам Марино. — След като си толкова разтревожен, че някой може да ни шпионира, не смяташ ли, че трябва да поговориш с нея? Нали това й е работата?

В мига, в който изричам тези думи, телефонът ми иззвънява. Обажда се Луси, която е разработила собствена версия на „Фейс Таймс“, приложението за видеотелефонни разговори на „Епъл“, и настоява да го включи, за да се виждаме, докато говорим.

— Тъкмо навреме! — възкликвам аз, когато красивото й лице изпълва дисплея на телефона ми. — Точно за теб говорехме!

— Имам само една минута. — Очите й ме пронизват като зелени лазери. — Три неща. Първо, майка ми се обади току-що, за да каже, че самолетът й ще закъснее малко. Аз обаче не бих казала „малко“, макар че тя се изрази точно така. Към момента никой няма представа кога ще излети. Не съм сигурна, че и в службата за контрол на въздушното движение са наясно със ситуацията. В момента задържат всички излитащи самолети.

— Какво са им казали? — питам аз, обзета от притеснения.

— Че сменят гейтовете или нещо подобно. Разговаряхме съвсем накратко, но според нея ще кацне към десет и половина или единайсет.

Много мило от страна на сестра ми да ме предупреди, минава ми през ума. Двамата с Бентън сме достатъчно заети, а тя изобщо не би се замислила дали да ни накара да я чакаме цяла нощ на летището.

— Второ, това дойде току-що от Тейленд Чарли. — Очите на Луси се движат, докато говори, и се опитвам да отгатна какво прави. — Още не съм го прослушала. Ще се заема веднага щом се освободя от тези глупости, свързани с обаждането на 911.