Храмът на инките

Рейс пребърка джобовете си за някакво оръжие, което да може да използва. Все още носеше дънките си, тениската и бронираната жилетка, която му бе дал в мината Ули, и разбира се, очилата и бейзболната си шапка.

Ала нямаше никакво оръжие — освен закачената на колана му кука.

Той я свали. За нея беше завързано въже и в момента челюстите й бяха затворени.

Уилям се замисли. Навярно с нейна помощ можеше да се измъкне от ямата…

И тогава през отвора в бамбуковата стена се плъзна нещо много голямо.

Рейс се вцепени.

Макар че три четвърти от тялото му трябва да бе под водата, животното изглеждаше гигантско.

Над повърхността бяха ноздрите, очите и заобления брониран гръб. Дългата опашка лениво се мяташе насам-натам и бавно го тласкаше напред.

Огромен кайман.

Дълъг поне пет и половина метра.

Когато влечугото изцяло влезе в ямата, индианците затвориха бамбуковата врата.

Сега бяха само Рейс и кайманът.

Един срещу друг.

Мили боже…

Като газеше във водата, Рейс заотстъпва странично съм ъгъла на квадратната яма.

Кайманът не помръдваше.

Огромното създание сякаш изобщо не забелязваше присъствието му.

Сърцето на Уилям бясно се разтуптя.

Кайманът внезапно се раздвижи.

Ала не се хвърли напред. Не нападна Рейс. Просто бавно и зловещо потъна под мътната повърхност.

Очите на Уил мигновено се разшириха.

Мамка му.

Влечугото бе изчезнало под водата! Не можеше да го види. Всъщност на слабата синкава лунна светлина и мъждукащите оранжеви отблясъци на индианските факли той не различаваше нищо друго, освен вълничките по повърхността.

Тишина.

Вълничките се плискаха в стените на ямата.

Цялото му тяло се напрегна в очакване да се появи кайманът. Рейс стисна куката в ръка като тояга.

Водната повърхност беше абсолютно неподвижна.

Пълна тишина.

Обзе го тотален ужас.

Мамка му, мамка му, мамка му.

Чудеше се колко време кайманът ще стои под…

Атаката дойде отляво, тъкмо когато Рейс гледаше надясно.

С мощен рев звярът изригна от водата до него с широко зинала паст и двутонното му тяло се претърколи във въздуха.

Уилям мигновено го видя и инстинктивно се метна настрани. Кайманът се стрелна покрай него и отново потъна в тинята.

Рейс се изправи, обърна се и пак отскочи, когато звярът щракна с челюсти точно пред лицето му.

Целият бе покрит с кал, ала това нямаше значение. Той застана до стената на ямата и видя, че кайманът се носи към него.

Уилям приклекна под водата. Чудовището прелетя над главата му и се заби с нос в калната стена.

Рейс се появи на повърхността под одобрителните викове на индианците. Той направи няколко крачки надясно и потъна до кръста в тинята. После започна да размотава въжето на куката.

Вдигна поглед нагоре към ръба.

Около пет метра. Не беше много високо.

Уилям се озърна наоколо, за да разбере къде е кайманът.

И не го откри.

Бе изчезнал.

Сигурно пак беше потънал под водата… Той плахо се вгледа в мътните вълнички.

О, мамка му…

Внезапно усети как нещо с огромна скорост се блъска в крака му и в глезена го прониза изгаряща болка. В следващия момент чудовищна сила го повлече надолу.

Рейс потъна, отвори очи и видя, че левият му крак е в устата на каймана!

Ала звярът не бе успял да го захапе и…

Без да губи нито миг, Уилям рязко издърпа крака си и изплува на повърхността. Гигантското влечуго изскочи от водата след него. Въжето на куката попадна между зъбите му и светкавично беше прерязано на две. Рейс изгуби равновесие, тежко се стовари по гръб в по-плитката част на ямата.

Той бързо се обърна. Зиналата паст на каймана изпълни полезрението му. Тъй като не му оставаше да направи нищо друго, Уилям пъхна куката — заедно с цялата си дясна ръка — в широко отворените челюсти на чудовището!

И натисна освобождаващия бутон на дръжката й.

В този миг, в наносекундата, преди острите като бръсначи зъби на каймана да се забият в десния му бицепс, стоманените челюсти на куката рязко са разтвориха.

Главата на влечугото просто избухна.

Две от челюстите изскочиха от очните му кухини и в този отвратителен момент очите на звяра изхвърчаха от главата му.

Другите две с лекота разкъсаха по-меката плът и кожа от долната страна на главата му.

Стоманените остриета, които стърчаха от очите на каймана, трябва да бяха пробили мозъка му, убивайки гигантското животно за миг. И сега Рейс седеше на дъното на ямата с ръка в устата на пет и половинметровото чудовище, чиито зъби бяха само на милиметри от кожата му.

Струпалите се около ямата индианци смаяно мълчаха.

После бавно започнаха да ръкопляскат.

Рейс излезе от ямата под възхитените погледи на туземците. Те го потупваха по гърба и му се усмихваха, разкривайки кривите си жълти зъби.

Незабавно отвориха клетката, в която бяха хвърлили Наш и другите, и след няколко минути спътниците му се присъединиха към Рейс.

Ван Люън се приближи към него, като клатеше глава.

— Какво направихте, по дяволите? От клетката не се виждаше нищо?

— Просто убих един голям гущер — отвърна Уилям.

Антропологът Маркес дойде при тях и се усмихна на Рейс.

— Браво, господине! Браво! Как казахте, че ви е името?

— Уилям Рейс.

— Радвайте се, господин Рейс. Току-що станахте бог.