Храмът на инките

Що се отнася до световните правителства — вие сте виновни за това положение. Комунисти, капиталисти и фашисти, всички се тъпчехте, докато хората, които управлявахте, умираха от глад. Вие забогатявахте, докато те обедняваха, вие живеехте в палати, докато те живееха в гета.

За нашата природа е естествено един човек да желае да властва над друг. Това желание се проявява под много маски, в най-различни форми — от фирмената политика до етническите чистки — и е типично за всички нас, от най-нископоставения надзирател до президента на Съединените щати. Но характерът на това желание остава един и същ. Власт и управление. Това е ракът на този свят и сега този рак трябва да бъде изрязан.

Обръщам се към телевизионните мрежи, които са получили посланието ми. Свържете се с флота или Управлението за съвременни военни проучвания към министерството на отбраната и ги попитайте какво е станало с тяхната Супернова. Попитайте ги за нейното съществуване и предназначение. Попитайте ги за седемнайсетте души от охраната, които преди два дни бяха убити, когато хората ми нападнаха сградата на УСВП във Вирджиния. Убеден съм, че никой не ви е съобщил за този инцидент, защото такива са днешните правителства. След като свършите всичко това, попитайте своето правителство дали случайно не търси онова нещо там — той посочи към устройството зад себе си.

Битикър впери леден поглед в камерата.

— Жители на света, аз нямам никакви претенции към вас. Не искам откуп. Не искам да освободите политически затворници. Вие не сте в състояние да ми попречите да взривя това устройство. Вече не. По никакъв начин не можете да го предотвратите. Точно в дванайсет по обяд всички заедно ще отидем в ада.

Екранът потъмня.

Последва дълго мълчание, докато присъстващите обмисляха думите на Битикър. Даже Обира беше ужасен.

— Мама му стара… — ахна той.

— Много хитро — каза Демонако. — Той посочи само часа, в който устройството ще избухне. Дванайсет по обяд. Сега само трябва да открие тирия и да се свърже с Обира.

Той се обърна към Мичъл.

— Мисля, че току-що намерихте Суперновата, капитан-лейтенант. — После каза на Обира: — Да смятам ли, че още не ти се е обадил?

— Ти как мислиш, тъпако?

— Какво знаеш за всичко това, Обир? — вече с друг тон попита Демонако.

— Каквото винаги съм знаел, бе пич. Нищо.

— Ако веднага не ми кажеш, ще наредя да повдигнат обвинения за съучастничество в убийството на седемнайсет души от охраната на федерална…

— Хей, пич, не ме ли слушаш, бе? Дошъл е краят на света. Какво значение има вече съучастничеството?

— Предполагам, че всичко зависи от това кой според теб ще спечели състезанието, ние или Битикър.

— Битикър — спокойно отвърна Обира.

— Тогава изглежда, че ще прекараш последните няколко часа на тази земя в затвора. — Демонако кимна на двамата полицаи на вратата. — Отведете тоя пор.

Ченгетата го хванаха за ръцете.

— А, чакай малко… — спря ги Джеймс.

— Съжалявам, Обир.

— Добре де, слушай, пич, слушай! Нямам нищо общо с никакви убийства. Аз съм обикновен посредник. Само представлявам Битикър. Като адвокат. Което напоследък хич не беше лесно, щото съвсем се чална.

— Как се е чалнал? — Демонако даде знак на полицаите да го пуснат.

— Ами така. Ти от луната ли падаш? Първо прие цял куп жълти при тексасците. Японци, бе пич. Скапани японци. Трябва да ги скиваш тия копеленца. Шибани камикадзета, пич. От някаква смотана секта в Япония. Искат да унищожат света и всякакви такива глупости. Обаче Ърл реши, че му харесват и ги прие в движението. Ама после — мамка му — после направи най-странното. Обедини се със скапаните Борци за свобода.

— Какво?

— За да използва техническите им познания. Ако питаш мен, пич, тия Борци за свобода са шайка педерасти, ама си разбират от техниката. Искам да кажа, мама му стара, обръщения към света на видеокомпакт дискове. Да не мислиш, че сам съм си купил това видео?

— Тексасците са се обединили с Борците за свобода… — повтори Демонако. — Мамка му.

Обира продължи да се пени.

— Всичко е заради японците, казвам ти. Откакто се появиха тук, тия кретени все повтарят на Ърл, че ако иска да прецака света, ще му трябва някаква сериозна техника. Не автомати и такива неща, ами бомби. Ядрени бомби. И после, когато научиха за оная Супернова, ами…

Но Демонако вече не го слушаше.

— Той се обърна към Мичъл.

— Тексасците са се слели с Борците за свобода. Ето защо шефът ви Еърънсън не е намерил никого в свърталищата им. Господи, нищо чудно, че са използвали волфрамови куршуми. Спечелили са време, като са ви насочили към терористична група, която вече не съществува. Тексасците и Борците за свобода не са водили война за територия. А са се сливали…

— Какво искате да кажете? — попита Мичъл.

— Че са се обединили три от най-опасните терористични групи на света. Едната е блестящо организирана бойна част, втората е може би най-добре развитата в техническо отношение парамилитаристична група в Америка, а третата е апокалиптична секта от Япония.