Читаем Храмът на инките полностью

Храмът на инките

Ала снарядът не спря.

Той се стрелна като ракета през стоманената стена зад Коупланд, профуча през пътническия отсек, проби пилотската кабина, прониза гърдите на пилота и излетя през предното стъкло.

Останал без управление, самолетът рязко зави и започна да пада с нос надолу.

Светът в товарния отсек полудя. Рейс видя щетите, които беше нанесъл, видя къде отива самолетът.

„Докато ми остава дори само една секунда, ще се опитвам да изключа бомбата.“

Битикър все още стоеше върху танка с пистолет в ръка, ала изстрелът на оръдието окончателно бе нарушил равновесието му.

Уилям запревключва скоростите и откри онази, която му трябваше.

После настъпи газта докрай.

Танкът незабавно реагира. Веригите му се раздвижиха и огромният стоманен звяр полетя като спортен автомобил. Проблемът беше, че потегли назад — по товарната рампа. Той изхвърча от ръба и започна да пада към земята.

Танкът падаше.

Бързо.

Страшно бързо.

Всъщност тъкмо веригите му се бяха отделили от рампата, когато самолетът избухна в гигантско огнено кълбо.

Танкът падаше с невероятна скорост. Беше толкова голям, толкова тежък, че цепеше въздуха като наковалня, летяща шестдесет и седемтонна наковалня.

Рейс лежеше до Суперновата в командния център. Сега тя бе паднала хоризонтално, здраво вклинена между тавана и пода.

Той видя брояча на екрана на лаптопа:

00:00:21

00:00:20

00:00:19

Деветнадесет секунди.

След горе-долу толкова време танкът щеше да се разбие на земята от височина около шест хиляди метра.

Мамка му.

Или Суперновата щеше да избухне и Рейс щеше да загине заедно с целия свят, или щеше да я изключи и да умре сам, когато след седемнадесет секунди танкът стигнеше до земната повърхност.

С други думи, можеше да пожертва живота си, за да спаси света.

Пак.

По дяволите, помисли си той. Как можеше за два дни да му се случи едно и също нещо?

Уилям погледна компютърния екран:

ИМАТЕ

00:00:16

ДА ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД.

ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ КОД

--------

Шестнадесет секунди…

Рейс отчаяно се взираше в брояча, който неумолимо отчиташе изтеклото време.

После внезапно с периферното си зрение забеляза движение. Той рязко се обърна — и видя Ърл Битикър да се вмъква през предния люк с пистолет в ръка!

Мамка му!

00:00:15

„Остави го!

Просто мисли!

Да мисля ли? Господи, как може човек да мисли в танк, който пада към земята със сто и петдесет километра в час, докато през люка се вмъква въоръжен терорист?“

00:00:14

Рейс се опита да проясни ума си.

Добре, предишния път бе знаел, че Вебер е въвел изключващия код. Ала сега нямаше абсолютно никаква представа, главно защото не знаеше кой е проектирал запалителната система.

00:00:13

„Запалителната система…“

Тона бяха последните думи на Марти, изречени докато лежеше в ръцете на Рейс.

00:00:12

Танкът достигна максимална скорост и започна да издава пронизителен звук като от падаща бомба.

Битикър вече се бе проврял до кръста. Той видя Уилям и стреля по него.

Рейс се хвърли настрани, скри се зад Суперновата и извади мобифона от джоба си, докато в стоманената стена до него рикошираха куршуми.

— Демонако! — извика той.

— Какво става, професоре?

— Бързо! Кажете ми кой е проектирал запалителната система на Суперновата на флота?

На близо пет хиляди километра оттам Джон-Пол Демонако грабна оставения наблизо лист хартия. Списъкът на участниците в проект „Супернова“.

Очите му се спряха на седмото име:

РЕЙС, Мартин Е.

Инженер-проектант, запалителни системи

УСВП

У/3279–97А

— Някой си Рейс. Мартин Рейс! — изрече в слушалката специалният агент.

Марти, помисли си Рейс.

00:00:11

Марти беше проектирал запалителната система. Ето какво се бе опитвал да му каже, преди да умре.

Следователно брат му беше измислил изключващия код.