Храмът на инките

— Включи се. Провери централната и източната част на Перу. Искам да знам точно къде са ония нацистки копелета. Кокрън.

— Слушам.

— Дай ми сателитен образ на Вилкафор. Трябва да заемем отбранителни позиции.

— Слушам.

— Какво е МСАН? — попита Габи Лопес.

Отговори й Трой Коупланд.

— Това е съкращение на Мрежа за сателитно аерокосмическо наблюдение. Въздушният еквивалент на хидрофоните, с които американският флот засича вражески подводници в северния Атлантик.

Просто казано, МСАН е система от петдесет и шест сателита в геосинхронна орбита, които следят въздушното и космическото пространство.

— Ако това е простото обяснение — кисело рече Рейс, — изобщо не искам да чуя сложното.

Коупланд не му обърна внимание.

— Всеки самолет има седем вида подлежащи на проследяване характеристики — радарно, инфрачервено, акустично и електромагнитно излъчване, видим образ, кондензационна следа и дим от двигателя. Сателитите от МСАН ги засичат и определят вида и местоположението на всеки самолет по света — военен или цивилен.

Полковник Наш иска сателитна снимка на централната и източната част на Перу с всички самолети в района — особено самолетите извън редовните пътнически въздушни коридори. С помощта на тези снимки ще видим къде са нашите нацистки приятели и сигурно ще можем да изчислим кога ще пристигнат тук.

Рейс хвърли поглед към Наш.

Полковникът изглеждаше потънал в размисъл — както можеше да се очаква от командир, току-що изгубил трима от най-добрите си войници.

— За какво мислите? — попита го Уилям.

— Трябва да вземем идола — отвърна Наш, — при това бързо. Нацистите ще се появят всеки момент. Но не можем да минем покрай котките. И няма откъде да разберем как да минем покрай тях.

Рейс вирна брадичка.

— Един човек обаче е знаел.

— Кой?

— Алберто Сантяго.

— Какво?

— Спомняте ли си камъка, който запушваше входа на храма?

— Да…

— На него имаше предупреждение: „Не влизай в никакъв случай. Вътре дебне смърт“. И отдолу бяха изсечени инициалите АС. Тъй като не съм прочел целия ръкопис, мога само да предполагам, че Сантяго и Ренко са се натъкнали на същия проблем — преди да пристигнат във Вилкафор, някой е отворил храма и е пуснал рапите.

Но Сантяго някак е открил как да върне котките вътре. После е написал предупреждението на камъка.

Ние намерихме това село с помощта на ръкописа и си мислехме, че няма за какво друго да го използваме. Само че копието, което прочетох аз, не беше довършено. Залагам живота си, че ключът за преодоляването на котките се крие в останалата част от Ръкописа на Сантяго.

— Но ние имаме само недовършеното копие — отбеляза Наш.

— Басирам се, че те имат целия ръкопис — кимна към четиримата немци Рейс.

Шрьодер утвърдително мигна с клепачи.

— Басирам се също, че сте го превели само до момента на пристигането във Вилкафор, нали?

— Да — отвърна Шрьодер.

На лицето на полковника се изписа решително изражение. Той се обърна към агента.

— Донесете ръкописа. Веднага.

След няколко минути Шрьодер подаде на Рейс дебела изтъркана картонена папка. Листовете вътре бяха повече, отколкото в копието на американците.

Пълният ръкопис.

— Предполагам, че нито един от четирима ви не е преводачът на групата ви, нали? — попита Наш.

Шрьодер поклати глава.

— Не. Нашият преводач беше убит от котките на скалната кула.

Полковникът се обърна към Рейс.

— Тогава изглежда, че всичко е във вашите ръце, професоре. Добре че настоях да дойдете с нас.

Рейс се върна в бронетранспортьора, за да прочете новото копие на ръкописа.

Когато седна в голямата бронирана машина, той разтвори папката и видя преснетата корица.

Изглеждаше странно — определено различно от прекалено орнаментираната корица на предишното копие. Тя бе сякаш съзнателно опростена.

Заглавието „Правдив разказ на един монах в земята на инките“ беше написано с неравен почерк. Изяществото и красотата очевидно бяха последното нещо, за което бе мислил авторът.

И тогава разбра.

Това беше копие на истинския, оригиналния Ръкопис на Сантяго.

Копие на документа, написан от самия Алберто Сантяго.

Рейс прелисти текста. Пред него се разкриваха страница след страница, изписани с груб почерк.

Скоро намери мястото, докъдето бе стигнал — моментът, в който Ренко, Сантяго и престъпникът Басарио бяха стигнали във Вилкафор, само за да го открият в развалини, само за да видят окървавените трупове на жителите му, проснати по главната улица…

ТРЕТО ЧЕТЕНЕ

Тримата с Ренко и Басарио крачехме по пустата главна улица на Вилкафор.

Тишината изпълваше сърцето ми със страх. Никога не бях си представял джунглата така смълчана.

Прекрачих един окървавен труп. Главата му беше изскубната от тялото.

Видях още тела, видях лица с разширени от ужас очи. Ръцете и краката на някои бяха извадени от ставите. Гръкляните на мнозина бяха изтръгнати от някаква невъобразима сила.

— Ернандо? — шепнешком попитах Ренко аз.

— Невъзможно — отвърна моят храбър спътник. — Той не може да е пристигнал тук преди нас.