Храмът на инките

Сякаш невероятно силно чудовище я беше дръпнало, защото скоростта на бясно летящия катер от шестдесет и пет морски мили в час само за миг стана нула. Корабът се преобърна с кърмата напред и носът му рязко заора във водата.

Когато Рейс погледна назад, нацисткият катер бавно потъваше в далечината.

Лионардо Ван Люън провираше джета си между корабите от нацистката армада и ту изчезваше, ту се появяваше иззад понтони и патрулни катери.

Навсякъде около него ехтеше яростен огън. Той отчаяно се опитваше да избяга от „Риджид Рейдъра“ и хеликоптера, които го преследваха.

Честно казано обаче, Ван Люън не мислеше за тях. Очите му бяха насочени единствено към кораба, който се извисяваше на петдесет метра пред него.

Големият бял катамаран.

Нацисткият команден кораб.

На двадесет метра зад Ван Люън единственият оцелял на борда на „Риджид Рейдъра“ бясно стреляше по джета на американския войник. Куршумите му се сипеха във водата наоколо, дългият корпус на десантния му катер подскачаше по речните вълни.

Немецът внезапно чу някъде зад себе си тропот и бързо се обърна…

… тъкмо за да види летящия към брадичката му юмрук на Карл Шрьодер.

Рене Бекер се носеше на джета си и пръските брулеха лицето й като хиляди иглички.

Непосредствено от лявата си страна видя Шрьодер да застава на руля на „Риджид Рейдъра“ и да й прави знак с палци нагоре.

Като се увери, че той е овладял нацисткия катер, Рене незабавно увеличи скоростта, зави пред носа му, за да го използва за прикритие от хеликоптера, после полетя след Ван Люън по следите на командния кораб.

Огромният катамаран бързо напредваше по реката начело на флота.

На кърмата под перките на белия хеликоптер стояха шестима нацисти и стреляха по Ван Люън.

Ала едрият командос ловко завиваше ту наляво, ту надясно. След това изчезна.

Под прикритието на хеликоптерния понтон, който плаваше точно зад командния кораб, Ван Люън увеличи скоростта и по-бързият джет постепенно настигна катамарана.

Няколко секунди по-късно той стигна до носа на понтона, където дълбоко си пое дъх.

Приготви се и рязко зави наляво.

Като преследващ плячката си изтребител, джетът се понесе точно зад катамарана.

Нацистите на кърмата незабавно откриха огън, ала за огромна изненада на Ван Люън и шестимата бяха убити от Рене. Тя летеше отляво на собствения си джет и натискаше спусъка на автоматичната си пушка.

Двамата се плъзнаха под напомнящите на мост четиридесет и пет метрови корпуси.

Джетовете бързо стигнаха до носа.

Ван Люън се приближи до десния корпус, Рене — до левия. Американецът протегна ръка, хвана се за перилата и скочи.

Миг по-късно Рене последва примера му.

Вихрен вятър забрули лицето й, когато излезе от сенките под катамарана и застана на носа на левия корпус.

Видя Ван Люън от другата страна на петнадесетина метра от нея, стиснал пушката си и готов за атака.

Тъй като командният кораб плаваше начело на армадата, нацистите очевидно не бяха очаквали някой да ги нападне отпред и затова тук нямаше командоси.

Поне засега.

Рене се огледа наоколо. Корабът беше голям, много голям и невероятно аеродинамичен. Надстройката се състоеше от две нива, скрити зад тъмни прозорци.

— Накъде? — извика тя.

— Ще превземем кораба и ще го задържим, докато пристигнат хеликоптерите! — отвърна й Ван Люън.

— Ами идолът? Ако не успеем да превземем кораба, поне трябва да се опитаме да вземем…

В този момент отляво се появиха двама нацисти, които откриха огън с автоматите си. Ала стреляха от бедро и куршумите свиреха високо във въздуха. Ван Люън само завъртя пушката си, прицели се и ги свали с два абсолютно точни изстрела.

— Какво каза? — извика на Рене той.

— Няма значение! Тръгвай! Ще те прикривам!

С тези думи двамата затичаха от дясната страна на надстройката.

Рейс и Дъги се носеха напред с патрулния катер.

Един от хеликоптерите се движеше ниско над тях и ги обстрелваше с картечниците си. Страничната му врата бе отворена — оттам нацистки командос ги обсипваше с град от куршуми.

От дясната им страна плаваше хеликоптерен понтон и затваряше пътя им за бягство.

Докато маневрираше, Дъги стреляше по вертолета със своя G–11.

На няколко пъти напразно се опита да се добере до предната картечна кула, ала опустошителният огън от хеликоптера не му позволяваше да напусне руля.

— По дяволите! Не мога да се измъкна! — извика той. Черният „Москито“ отново прелетя над катера и ревът на перките му беше последван от безброй бронебойни куршуми, които се изсипаха върху покрива на кабината.

— Трябва да направим нещо с тоя хеликоптер! — извика Рейс.

— Знам! Знам! Бързо, професоре! Слезте долу и потърсете гранати или нещо подобно!

Рейс мигновено се подчини, отвори люка в предния край на кабината и се спусна във вътрешността на кораба.

Озова се в голо помещение със сиви метални стени.

В ъглите имаше мрежи и щайги. В средата видя сив квадратен сандък, висок около метър, и отначало си помисли, че вътре има боеприпаси.

Ала това изобщо не бе сандък. Когато го разгледа отблизо, Уилям видя, че е завинтен за пода.