Храмът на инките

Едрият командос вдигна пушката си с една ръка, докато с другата се държеше за Уилям.

Дъги и Молке също насочиха напред оръжията си.

Готов — разнесе се отговорът на Дъги.

След него потвърдиха тримата немци.

— Професоре?

— Готов съм — отвърна Рейс.

— Тогава да започваме — каза Ван Люън.

Изскочиха от дърветата точно до армадата и след миг Рейс вече се носеше между четири нацистки джета!

Нацистите едновременно се обърнаха към тях и в очите им се четеше пълна изненада. Те се пресегнаха за оръжията си.

— Дъги! — извика Ван Люън. — Вземи левия!

Двамата американски командоси стреляха с автоматичните си пушки в двете посоки. Немците полетяха във водата и трите откраднати джета профучаха край тях.

Рейс се озърна назад и видя, че към нацистите се приближават няколко вълнички.

Кайманите…

Внезапно от двете му страни засвистяха куршуми, които мигновено го откъснаха от унеса му.

Той бързо се обърна. Един „Риджид Рейдър“ и един патрулен речен катер се носеха след него. Вторият го обстрелваше с двадесетмилиметровата си картечница.

Уилям увеличи скоростта и джетът полетя напред. Зад него Ван Люън се врътна на седалката, вдигна пушката си и откри огън по преследвачите.

Куршумите му разбиха предното стъкло на патрулния катер и улучиха трима от четиричленния екипаж на „Риджид Рейдъра“.

Изведнъж пред тях се появи поредният речен завой.

— Наляво! — извика по микрофона Ван Люън.

— Наляво ли? — обърка се Рейс.

— През дърветата! Трябва да стигнем до командния кораб!

В този момент наоколо им отново отекнаха изстрели. Над главата на Уилям засвистяха куршуми и на лявото рамо на Дъги разцъфна кърваво петно.

Викът на младия командос отекна по радиостанцията, но той някак си успя да се задържи на седалката и дори не намали скоростта.

Трите американски джета се врязаха в гъсталаците на завоя — първо Рене и Шрьодер, после Дъги и Молке, и накрая Рейс и Ван Люън.

След миг ги последваха два от нацистките джетове.

Куршуми се забиваха в дънерите точно над Рейс. Ниско надвисналите клони заплашваха да го повалят от седалката. Всеки път, когато пред тях се появяваше някакво препятствие, той викаше обърнатия с гръб към него Ван Люън и го предупреждаваше да се наведе.

Сержантът стреляше по преследвачите им, но нацистите се прикриха зад дърветата и след поредния продължителен откос пълнителят на пушката му се изпразни.

Немците се възползваха от това и започнаха да се приближават.

Единият от тях ги настигна, мина от дясната им страна и извади пистолет „Глок“ от кобура си. Ван Люън замахна с празната си пушка и изби оръжието от ръката му точно в момента, в който дърветата около тях се тресяха под опустошителната канонада на G–11!

Сержантът и Рейс мигновено се снишиха. Вторият нацистки джет изскочи отляво и ги блъсна.

Уилям едва не изхвърча от седалката, но някак си успя да се задържи. Без да намалява скоростта, той рязко зави, за да избегне едно от дърветата. После се опита да види новия им нападател…

… и се озова пред дулото на G–11.

Мъжът, който го държеше, злобно се хилеше.

В този момент обаче джетът му се заби в дебел черен дънер и избухна в пламъци.

Рейс рязко завъртя глава.

Беше се случило невъобразимо бързо!

Като че ли дървото бе прелетяло край тях и беше отнесло нациста със себе си.

Другият, който бе непосредствено от дясната им страна, също се обърна към експлозията. Ван Люън използва възможността, скочи от джета на Рейс върху седалката точно зад немеца!

Нацистът беше изненадан. Ван Люън обаче погледна напред към реката, очите му се ококориха и той светкавично се наведе. Немецът се озърна да види какво има и един приближаващ клон се заби в челото му, прониза главата му и го уби. Войникът политна назад върху приведеното тяло на сержанта и се претърколи в реката.

Няколко секунди по-късно Ван Люън и Рейс, вече на отделни джетове, настигнаха Дъги и Молке. Рене и Шрьодер бяха пред тях.

— Дъги! Добре ли си? — попита по микрофона сержантът.

— Ще се оправя. Куршумът излезе от другата страна — отвърна Кенеди.

В това време Рейс продължаваше да се оглежда за други нацисти. Ала през гъстата зеленина надясно виждаше само два от сребристите десантни катери „Риджид Райдър“, които плаваха по реката успоредно с тях. На палубите им стояха въоръжени нацистки командоси — те се взираха към гората и ги чакаха отново да се появят.

— Добре, слушайте — каза Ван Люън. — Дъги е ранен, но се държи. Планът е следният. Трябва да превземем командния кораб. Вие двамата от БКА — кимна той на Рене и Шрьодер, — ще отнемете един от патрулните катери. За да можем да задържим катамарана, имаме нужда от тежка огнева подкрепа и това означава една от ония двайсетмилиметрови картечници да е в наши ръце. Мислите ли, че ще се справите?

— Можем да опитаме — отвърна Шрьодер.

Добре. Дъги, ние тримата с теб и Молке ще се заемем с командния кораб. В състояние ли си?

Кенеди сбърчи лице.

— Да.

— Ами аз? — попита Рейс.

— Имам специална задача за вас, професоре. Тъй като не сте обучен в спецчастите, мислех си, че няма да искате да участвате в шурмуването на корабите.

— Правилно си си мислил.