Храмът на инките

— Тогава тръгваме — каза Ерхарт, подаде идола на Анистазе и го поведе обратно към площадката. — Бързо. Ще занесем идола в хеликоптера и излитаме за мината. После, ако правителствените глави не отговорят навреме на исканията ни, ще заредим тирия в Суперновата и ще я взривим.

От рулевата рубка на новозавладения катер Рейс наблюдаваше речното бойно поле наоколо.

Армадата продължаваше да плава напред, ала вече съвсем не изглеждаше толкова величествена.

Бяха оцелели три патрулни катера, но единият беше негов. От трите хеликоптерни понтона бе останал само един. Движеха се три от петте „Риджид Рейдъра“ — и един от тях беше на Шрьодер.

Последният хеликоптер продължаваше да сее опустошения от въздуха.

На четиридесетина метра зад себе си Рейс видя хидроплана на Дъги, който търсеше свободно пространство, за да излети.

Уилям се обърна и погледна напред.

На около тридесет метра вляво от катера му плаваше огромният команден кораб.

В този момент обаче внезапно забеляза двама души да излизат на задната палуба. Те бързо се насочиха към белия хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“ на площадката.

Рейс веднага позна единия от тях. Анистазе.

Другият беше много по-стар — дебел, с мускулест врат и полуоплешивяла глава. Това трябваше да е човекът, за когото бе споменал Шрьодер. Командирът на щурмоваците, Ото Ерхарт или нещо такова.

Анистазе и Ерхарт скочиха в задния отсек на хеликоптера и перките му незабавно се завъртяха.

И тогава разбра.

Бягаха с идола…

Докато наблюдаваше раздвижването на кърмата на командния кораб, с периферното си зрение Рейс улови дребна тъмна фигура, която напредваше покрай десния парапет на катамарана.

Очите му се разшириха.

Това беше Рене.

Здраво притиснала пушката към гърдите си, тя бързо тичаше към кърмата.

Преследваше идола… Съвсем сама!

Пред смаяния поглед на Уилям, Рене изскочи иззад ъгъла и откри огън по нацисткия хеликоптер.

Двама от войниците до вертолета бяха улучени и се строполиха на палубата, но другите просто се обърнаха и започнаха да я обстрелват с калашници.

Рене се скри зад ъгъла и немците се втурнаха към нея.

Рейс можеше само ужасено да гледа, докато тя заотстъпва заднишком към носа, без да престава да обсипва с куршуми нацистите, за да ги задържи на кърмата.

И тогава Уилям го видя.

Самотен нацистки командос. Бавно напредваше към Рене по широкия покрив на командния кораб!

Мъжът държеше високо автомата си и решително крачеше към носа на катамарана.

Тя нямаше как да го забележи. Нямаше как да разбере за присъствието му.

— Мамка му — изруга Рейс и се озърна наоколо.

Погледът му попадна върху хидроплана на Дъги, който бързо се плъзгаше по вълните между катера и командния кораб.

Уилям мигновено видя възможността и без да се замисля, се хвърли през разбитото предно стъкло на кабината, после се покатери върху покрива й.

Точно когато самолетът минаваше покрай катера, Рейс скочи върху крилото му и се затича!

Беше поразителна гледка. Хидропланът, носещ се между нацисткия катамаран и патрулния кораб, и дребничката фигура на Уилям Рейс — по мокри дънки, тениска и с вечната си бейзболна шапка на глава — който тичаше с наведено напред тяло по петнадесетметровите му криле.

Рейс видя командния кораб пред себе си, видя Рене при носа, видя самотния нацист на покрива.

После хидропланът се изравни с катамарана, Рейс стигна до края на лявото крило, скочи…

… полетя във въздуха…

… и се приземи като котка на два крака върху покрива на командния кораб — точно до немеца, който се приближаваше към Рене!

Без да губи нито миг, Уилям се хвърли отгоре му, блъсна го и двамата изхвърчаха от покрива.

Паднаха се един върху друг на предната палуба недалеч от Рене. Дезориентиран, Рейс се претърколи настрани и ужасено вдигна поглед. Немецът вече бе на крака.

В този момент зърна лицето му, несъмнено едно от най-грозните, които някога беше виждал — продълговато, криво, цялото осеяно с белези от шарка. И излъчващо дива ярост.

Ала това продължи само миг, защото грозното лице в полезрението му се замени с приклад на калашник, който се носеше надолу към него и после… Светът потъна в мрак.

Рене съзря как главата на Рейс рязко отскача назад от удара. Тялото му тежко се стовари на палубата.

Изправеният над него грозен нацист рязко вдигна очи и я погледна.

После вдигна автомата си и се усмихна.

Хидропланът се стрелна пред командния кораб.

Дъги натискаше дросела и се опитваше да издигне малкия самолет във въздуха, когато някъде отляво внезапно се разнесе грохот и хидропланът рязко се наклони. Кенеди видя, че на мястото на левия стабилизатор сега няма нищо.

След по-малко от секунда от двете му страни се появиха два нацистки „Риджид Рейдъра“ и пресякоха пътя му, като го обсипваха с автоматичен огън.

Дъги се наведе. По предното стъкло полазиха паяжини.

Той забеляза, че нацистът отдясно вдига на рамото си ракетохвъргачка М–72А2 и се прицелва в хидроплана!

— Божичко… — ахна младият командос.

Немецът стреля.

От дулото на оръжието му блъвна дим и точно в този момент Дъги рязко дръпна щурвала наляво.